„Някъде довечера“ бихте могли да срещнете неочакваното – някой, търсещ именно вас, но затворен в градската си позлатена клетка или пък страдащ от… фобия. Такава е историята на странния и чудат Ули, в чиято роля е обичания Джон Туртуро, който няма никакви очаквания от живота, но пък не може да се скрие от любопитството си, проявило се към непозната и интересна дата – гласът от горещ телефонен чат. Тя се оказва пленник на агорофобията си, затворена между четирите стени на дома си вече двадесет години. И така, съвсем на шега, двамата самотници в Ню Йорк започват да си общуват и да виждат у другия като в огледало собствените си надежди. Филмът е изключително докосваща история за безусловността на човешката близост и очарованието на дребните неща. Като една проста целувка, за каквато и двамата герои си мечтаят. Разбира се, нито един не е този, за когото другият го мисли, но какво значение има това, след като дори за миг душите им живеят свой собствен живот заедно? „Някъде довечера“ ще ви накара да се вгледате дори в най-невзрачните лица – зад всяко едно се крие цял невидим за простото око свят, топлина, очакване. И режисьорът, който е и сценарист на лентата, Майкъл Ди Джакомо прекрасно пресъздава тази истина чрез своите странно-симпатично малки герои в големия мегаполис. Без дори да си признавал, че имаш нужда точно от това – както често се случва – някъде, довечера, някой може да ти подскаже, че има надежда за сбъдване на живота.

Прожекции: 17.03.2012, Дом на киното, 21:00 часа
21.03.2012, Euro Cinema, 19:30 часа

„Вяра, любов и уиски“ е режисьорският дебют на Кристина Николова, която още от 17-годишна, когато заминава да учи в САЩ знае, че киното е нейният път. Зад гърба си има шест пълнометражни и десет късометражни филма, в които се изявява успешно като оператор. След няколко години в Лос Анджелис, където изследва занаята отвътре, се мести в Голямата ябълка, където в момента завършва и филмовото училище Киш към нюйоркският университет. Първият филм под нейна режисура звучи обещаващо и със сигурност темите в него са провокирани от пътуванията и живота на Кристина между България и Америка. Историята разказва за българка, която някак си доброволно се отказва от американската мечта, за да се завърне при тръпката си в България – приятеля й Вал. Да, обаче, както обикновено става, годеникът й от другата сграна на Океана – Скот се появява изневиделица в София. И девойката трябва да направи избора на живота – удобната и лесна Америка, къдетои всичко е логично и се случва без усилие или страстната, но неясна България, където да сподели пагубните навици на неукротимия Вал. В ролите ще видите Ана Стояновска, Валери Йорданов, Явор Бахаров и Лидия Инджова. Лентата вече има своето признание – Александър Станишев печели„Kodak Vision” за най-добър оператор на кино фестивала Сламданс ’2012.

Прожекция: 16.03.2012, Дом на киното, 18:30 часа

Ама, наистина! Защо вместо да остареем самотни да не се похилим зад гърба на времето… заедно? Този риторичен въпрос въвлича няколко двойки в интересно съжителство във филма „А защо да не живеем заедно?“. Лентата е под режисурата и сценария на Стефан Роблен и е заснета само за два месеца из прекрасните слънчеви улици на летен Париж. Освен, че ще ви стане топло на душите, ще погледате две любими жени, които, честно казано, виждаме много по-рядко на екран, отколкото би ни се искало – Джералдин Чаплин и Джейн Фонда са в главните роли, забъркани в сложни и страстни отношения. Разбира се, с мъже. Филмът нищи вечните въпроси за старостта, дошла без време и за страстта, която живее въпреки всичко във всичките герои на историята. И вместо да се отдадат на бавно самоунищожително чакане на финала, те решават да се съберат заедно, за да отпразнуват живота. Много френско, нали? Идеята за всеобщото съжителство в огромен парижки дом е на студент, който изследва френския бит и култура. И застаряващото население. Цялата история се превръща в един много приятен за окото експеримент, в който вероятно ще откриете много отговори, а със сигурност и нови въпроси, над които да разсъждавате, докато търсите идеалния съквартирант или половинка. За персонажите не е нужно да се каже повече, освен: застарващ женкар с отказващо-да-се-предаде либидо, заклета феминистка, буржоазна традиционалистка и политически активист. Всички те обединени от хубавичкия и най-важното – млад! студент, който в един момент също става част от странното семейство. И никой от тях няма намерение да се отказва от независимостта и правото на избор. Още не!

Прожекции: 15.03.2012, Cinema City, 19:00 часа / 18.03.2012, НДК – Зала 1, 18:00 часа.

На какво се смеете в киносалоните? Или вкъщи? Всъщност, няма значение къде сте, ако сте любители на комедийния жанр много бързо разбирате дали на режисьора му се е получило или не е. Оуен Харис е с обещаваща биография, респектираща бройка реализирани телевизонни продукции, както и късометражни филми, за един от които – Secret Party печели БАФТА. Неговият филм “Свещеният летящ цирк” веднага ще бъде разпознат от онези, които открай време си падат по историите на Монти Пайтън и ще ги върне в далечната 1979 г., когато е премиерата на Животът на Брайън. Тогава лентата предизвиква доста противоречиви реакции, различни организации дори я забраняват за излъчване. Има още доста интересни факти около случилата се скандална премиера, за които „Свещеният летящ цирк“ ще ви разкаже с присъщата на режисьора ирония. Като например как се защитава един филм пред милиони зрители в токшоу на BBC и какво е общото между монахините, Брайън, Исус и, хм, Малкълм Мъгъридж и Саутуарк Мервин Стокууд.
Препоръчваме полета със свещения цирк – изключително забавна и оригинална лента за различните реакции, които понякога киното предизвиква у хората. Тогава, когато те са зрители и много повече – участници в една фантастична, но и реална история.

Прожекции: 15.03.2012, Дом на киното, 13:15, 20:30 часа
17.03.2012, Люмиер, 19:00 часа

Представяли ли сте си някога как прекарвате идеално прави линии през идеалния център на Земята и краищата им всъщност свързват две точки, абсолютно противоположни една на друга? Това е нарисувал в съзнанието си и Виктор Косаковски, режисьорът на „Да живеят противположностите“, и по един великолепен начин е успял да съпостави хората, живеещи на тези толкова различни, но всъщност толкова свързани места. Докато пътува до осем точно такива градове по света, той улавя магически кадри, които ще обърнат светогледа ви с краката нагоре. Или с главата надолу. Посоката няма значение, стига тя да има диаметрално разположена на нея… друга посока. Подгответе се почти да докоснете слънцето, танцуващо тихо и красиво в незабравим залез над Аржентина. Ще видите и не толкова романтичния дъжд, който в същото това време вали над милионния задъхан Шанхай. Филмът на Косаковски е удивителен калейдоскоп на нашата планета, изживяване за всички сетива. И най-вече за сърцето.

Прожекция: 16.03.2012 / Euro Cinema – 21:45;

Западните култури открай време питаят дълбок интерес, та дори любов към родния ни фолклор. И появата на подобен филм беше само въпрос на време. Проф. Тимъти Райс е приет за чуждестранен член на Българската академия на науките през 2010-та, а за първи път пристига в България през 1969 г. От 1987 г. започва да заснема музикални изпълнения, автор е и на две научни книги и множество статии, посветени на българската музика. Дългите години на изследване на нашия бит, култура и традиции логично довеждат до режисьорския дебют на Райс. „Да ти напълни душата“ е документален филм за известната българска фамилия Варимезови, които в продължение на повече от век – от 1878 до днес, не предават традицията да поддържат българския дух чрез народна музика и танци. Режисьорът, който е и сценарист и продуцент на лентата, паралелно с историята на семейството проследява и политическата ситуация в страната. И връзката между едната и другата съдба – тази на един род и на цял един народ.

Ще видите как се раждат традициите: още преди Втората световна война музиката е домашно забавление в Югоизточна България, а един гайдар – Костадин Варимезов решава да пренесе звуците на своя край в София. В столицата властите съвсем целенасочено обработват музиката му и са решени да я превърнат в символ на национална идентичност. След падането на комунизма през 1989 г., Костадин заедно със съпругата си Цветанка и най-добрият си ученик – племенникът му Иван, пренася традицията първо в САЩ, а после и по цял свят. Той има многобройни ученици, сред които са и двете му дъщери, а в Америка и в страните от Западна Европа, както и в Япония вече има хиляди почитатели на българските фолклорни песни и танци.

Прожекция: 14.03.2012, Люмиер, 18:30 часа

Да заснемаш всеки щрих, докато един от най-добрите модернисти в света създава поредния си шедьовър е смело и по-лично дори от това да подслушваш интимните му разговори… Дързостта да направи това има режисьорката Корина Бец, основен виновник за създаването на автобиографичния филмов разказ за Герхард Рихтер – световно признат артист, художник, за когото рисуването е живот. И животът е изненадващо случила се картина.
Две бели платна, камера. Шест месеца, четки, бои, настроения. Не веднъж във филма Рихтер отбелязва, че рисуването е таен акт, а да твориш и едновременно да бъдеш заснеман, докато го правиш, е по-лошо дори от това да си болен и заключен в клиника. И наистина – преболедувайки платната си, той минава през всякакви емоции, докато ги създава – от еуфория и категоричност до съмнения и плахо очакване какво ще се получи накрая. И краят идва – след многократно добавяне и отнемане на цвят, лутайки се в своите собствени идеи – творбите са готови. И е ясно, че съвсем нищо не зависи от рисуващия. Картините живеят свой живот. „Сиви са, а бяха замислени като много цветни…“, споделя пред камерата художникът, гледайки отрупаните с нюанси и контрасти, бивши бели платна. И все пак, за него те са сиви.
„Герхард Рихтер – Живопис“ е филм, който идва на бял свят след петнадесет годишно отсъствие на немския художник от сцената. Той просто отказва да се показва на светло. Най-ценното в създаването на лентата е това, че в основата й са три години на усилена работа, през които Корина и екипът й придружават почти навсякъде немеца, а разговорите им далеч преминават професионалното. Забележителен разказ от първо лице, в който основната съставка е абсолютната искреност на главния герой. А когато той е фигура от огромно значение за съвременното изкуство, повече причини за да гледате просто не са нужни.

Прожекции: 14.03.2012, Euro Cinema, 21:30 часа / 21.03.2012, Френски институт, 18:30 часа