Като за начало, бих казала, че „Маримби от Ада” – филм за музикант от Гватемала,опитващ се да опази маримбата си от местна банда, която го преследва и изнудва, е леко неочакван. Имам предвид, че, чувайки думата Гватемала и въобще Латинска Америка, си представям филм, изпълнен с купища хора, пълни улици, шумни разговори, много музика, в по-голямата си част – весела, и въобще, сещате се – повечко пачанга, по-малко тъжни и неприятни моменти.
Това обаче не е типичната холивудска продукция, в която латиноамериканци си живеят живота, лежерно и непринудено, а зрителите им завиждат тежко и си мечтаят как ще зарежат всичко и ще отидат да живеят някъде там още от следващия понеделник.
Филмът е неочакван именно заради липсата на такива раздвижващи кръвта усещания. Дон Алфонсо е доставчик, заплашван от местна банда, която го изнудва, и той е принуден да крие семейството си и любимия си инструмент – маримбата. Договорите му за изпълнения са все по-голяма рядкост, тъй като хората губят интерес към този тип музика. В този момент той се запознава с лекар от местната болница – рокаджия с татуировки и дълга коса, които отблъскват всичките му пациенти.
Двамата, заедно с кръщелника на Дон Алфонсо – леко раздърпан тийнейджър , който диша лепило, решават да съчетаят двата стила музика – рок и маримба. Тук идва и най-интересното. Въпреки че си казах – „аа, абсурд, това просто няма как да се случи!”, се оказа, че маримбата и рокът звучат крайно приемливо и приятно за ухото през повечето време.
Филмът има и забавни моменти, освен това изглежда представя по доста автентичен начин живота в Гватемала, където всеки се бори както може за нещата, които иска и обича.
Като се добави и фактът, че през цялото време слушаш красив испански, тежък рок, мелодична маримба, както и че няма захаросани и шаблонни сцени, „Маримби от Ада” е филм, който си заслужава да видите.
А, и като започнах да говоря за неочакваните неща на тази продукция, краят й също е едно от тях.
