 |
|
|
|
|
|
Иглика Трифонова
Българска режисьорка, родена през 1957 г. в София. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ (1982). За документалния си дебют Лето господне 1990-о печели “Prix Futura” в Берлин. Носител на “Златна роза” за документалния си филм Разкази за убийства. Този филм изиграва съществена роля в дебатите срещу смъртното наказание през 90-те години. Игралният й дебют Писмо до Америка (2001) печели 9 национални награди и е избран за българското предложение за номинация за “Оскар”. Показан на над 45 фестивала, той печели Наградата на ФИПРЕССИ в Киев и Специална награда на журито в Истанбул. Вторият й игрален филм Разследване печели 16 национални награди, сред които Специалната награда на журито и Наградата на критиката във Варна ’06. Сред международните награди на филма са за най-добър филм в Котбус и за най-добър балкански и най-добър български филм на София Филм Фест.
|
|
|
|
Йос Стелинг
Холандският режисьор Йос Стелинг е роден в Утрехт през 1945 г. Дебютира като режисьор през 1974 г. с Марикен ван Ньоймеген, селектиран в конкурса на Кан през 1975 г. Чест, която не е оказвана на друг холандски филм оттогава. Стелинг е самоук режисьор – никога не е учил във филмово училище. В Утрехт, разположен в централната част на Холандия, Йос Стелинг притежава и ръководи арт-киното „Спрингхафер” с прилежащия към него кафе-ресторант. През 2004 г. той отвори комплекса „Луис Хартлоопер” – културен център за кино и визуални изкуства, намиращ се в бивш полицейски участък, преустроен от известния утрехтски архитект Планьер. Йос Стелинг е носител на много национални и международни награди. През 1996 г. е отличен и с Ордена на Холандския лъв за своя принос към филмовото изкуство. 33 години след дебюта си Стелинг заснема своя девети игрален филм – Душка. Независимо дали са ситуирани в различни исторически епохи – като Рембрандт 1669 и Летящият холандец – или в наши дни, като Душка и Без влакове, без самолети, всички филми на Стелинг са осезаемо белязани от неговия личен почерк. Историите са разказани чрез образи, не чрез думи. |
|
|
|
Сърдан Голубович
Сърдан Голубович е роден през 1972 г. в Белград. Докато следва театрална режисура заснема няколко късометражни филма. Заедно с млади кинаджии основава продуцентската компания Bas Celik, където снима клипове на сръбски музиканти и реклами. Дебютният му пълнометражен игрален филм Absolute Hundred е показан на много фестивали и е отличен с няколко награди. Последният му засега филм Клопка с участието на Мики Манойлович, спечели Голямата награда на международния София Филм Фест 2007.
|
|
|
|
Дом Родероу
Дом Родероу учи кино в колежа „Хароу”, преди да се озове на фронта в Босна през 1992 г. със своята камера Hi-8. Последвалият документален филм – Сараевски дневник, е откупен от Channel 4 и номиниран за БАФТА. Оттогава той е правил филми за уличните деца на Рио, бил е под обстрел в Източен Тимор и е успял да прекоси блокадата при Бугейнвил, за да направи награждаваният филм Кокосовата революция. Написва и режисира игралният си дебют Брат ми Том за FilmFour през 2001 г. Филмът е заснет на DV и печели няколко международни награди. Родероу тъкмо завърши втория си игрален филм Улика А, който ще бъде показан на София Филм Фест. Продължава да прави документални филми за проблемните точки по света за “Al-Jazeera International”. |
|
|
|
Алексей Попогребски
Руски режисьор, роден през 1972 г. Учи психология в Московския държавен университет. По време на следването си заедно с Борис Хлебников прави късометражния филм Мимоходом. Съвместният им игрален дебют Коктебел печели Специалната награда на журито в Москва. Прости неща е първият самостоятелен филм на Попогребски. |
|
|
|
|
|
