Уникална програма от 8 „забранени филма“ на Новата вълна в Чехословакия представя 18-я София Филм Фест от 28 февруари нататък в Дома на киното.

Лично Душан Ханак – знаменитият словашки режисьор, ще открие началото на маратона от филми и ще представи своята лента „322“, създадена през 1969 година, която е забранена в Чехословакия веднага след заснемането ѝ. Същата вечер Ханак ще получи и Наградата на София на Столичната община.

„322“ е драма за болестта на отделния индивид и на цялото общество. Йозеф Лауко е готвач на средна възраст, болен от рак в последен стадий. Той живее с капризната си бивша съпруга.

Докато мъчително чака прогнозата за болестта си, Лауко преосмисля живота си, пита се дали е живял достатъчно пълноценно и доколко е бил истински във взаимоотношенията с хората около себе си. Един ден получава обаждане от болницата, от където му съобщават, че имат свободно легло. Лауко осъзнава, че краят му е близо, но с това започва все по-ясно да си дава сметка и какво представлява животът на другите.

“322″ може да гледате на 28 февруари, от 18 часа.

Иржи Менцел, един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на Новата вълна в Чехословакия, ще бъде представен с филма „Чучулиги на конец” (1969). Заради критично отношение към комунистическия режим, той е забранен за разпространение на голям екран до 1990 г. Менцел пък получава забрана да прави кино до 1974 г.

Филмът е горчиво-сатиричен разказ за потиснатата доброта на хора, заточени в трудов лагер, които се борят с всички сили да запазят човешкото си достойнство. Фокусът е върху две малки групи – мъже и жени. Те всички са затворници заради „ужасното престъпление”, че са дръзнали да потърсят липсващата си половинка. Въпреки спречкванията помежду им, понякога се появява и малко романтика. Но от време на време тайнствена черна кола откарва по някой член на групата и той никога повече не се връща…

При тазгодишното си гостуване на СФФ легендата на чешкото кино Иржи Менцел ще представи и най-новия си филм „Донжуановците”, като ще бъде удостоен и със званието „Доктор Хонорис Кауза” на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Лентата му “Чучулиги на конец“ може да гледате на 5 март, сряда, от 18.30 часа, в Дома на киното.

„Човекът от крематориума” („The Cremator”, 1969) на Юрай Херц ни пренася в края на 30-те години на ХХ век. На фона на политическата радикализация в Европа и по-специално – упадъка на първата Чехословашка република, се създава протектората на Чехия и Моравия, под върховенството на нацистка Германия.
Главният герой във филма – Карл Копфръкингл, работи в един от пражките крематориуми. Той е обсебен от работата си и вярва, че не просто кремира телата на мъртвите, но и освобождава душите им. Докато войската на нацистите настъпва към границата на Чехословакия, Карл се отдава изцяло на манията си и започва да се държи като неуравновесен човек.

„Човекът от крематориума“ е с прожекция на 2 март, от 18.30 часа.

„Празник в ботаническата градина” (1969) e игралният дебют на Ело Хавета. Ярката и изпипана до последен детайл приказна история се развива на границата между фантазията и реалността за нуждата от чудеса в живота. Главните герои в сюжета са Мария и Пиер. Мария е съдържател на кръчма. Отново и отново тя се опитва да заведе пред олтара бащата на нейните осем дъщери. Още със своето пристигане Пиер нарушава спокойствието на винарското село Бабиндол, като същевременно показва на неговите жители как истински да се радват на живота.

„Празник в ботаническата градина“ може да гледате на 6 март, от 18.30 часа.

Екранизацията на романа на Милан Кундера „Шегата“ – дело на Яромил Иреш, е следващият филм в поредицата. Той проследява историята на Лудвик Ян, който след дълги години отсъствие се завръща в родния си град, за да се срещне с репортерката Хелена Земанкова. Тя иска да направи репортаж с традиционни фолклорни тържества, а той – да си отмъсти за това, че е прекарал живота си в трудов лагер.

“Шегата“ е на екран на 1 март, събота, от 18.30 часа.

„Птици, сираци и луди” (1969) на Юрай Якубиско е сред забранените заглавия до 1991 г. Филмът разказва за любовта на двама бедни младежи – Юрик и Андрей, към безумната Марта. И тримата остават сираци по време на войната. Живеят сред развалините на разрушена от бомбардировките църква в центъра на града, изпълнена със странни предмети. Около тях има и непрекъснато чуруликащи весели птички. Йорик е уличен музикант, Андрей – фотограф, а Марта просто живее и не знае кого от двамата да избере. Филмът е чудесна метафора за любовта, ненавистта, смъртта и свободата.

“Птици, сираци и луди“ може да гледате на 6 март, от 20.15 часа.

Следващият филм от поредицата е „Прахосана неделя” (1969) на Драхомира Виханова. Сюжетът се развива в неделя сутринта, когато църковните камбани приканват хората на литургия, но самотният войник Арношт все още спи в неприветливата си стая в казармата. С течението на деня той си припомня случки с фриволни дами и много пиене. Изведнъж през далекогледа си той вижда две момичета, които са опънали палатки на територията на армията, и си правят слънчеви бани голи до кръста. Арношт е изпратен да разследва случая. По-късно той слиза и до града, където се напива… При завръщането си в казармата, потиснат и самотен, Арношт започва да мисли за самоубийството като изход от своя безрадостен живот.

“Прахосана неделя“ ще ви очаква на 3 март, от 18.30 часа.

Зденек Сирови ще бъде представен с „Погребални церемонии” (1969) – кинобалада за престъплението и наказанието, която ни връща към дните на колективизацията в Чехословакия през 50-те години на ХХ век. Матилде се прибира в родното си село за погребението на своя съпруг – кулак. Заради този факт преди много години двамата са прогонени да живеят другаде. Матилде обаче не е посрещната дружелюбно. Въпреки трудностите, вдовицата настоява за правото си да изпрати съпруга си по последния му път именно в селото им. Погребението се превръща в символ на противопоставянето на селяните на комунистическия режим.

“Погребални церемонии“ ще бъде прожектиран на 4 март, от 18.30 часа.

В рамките на 18-я София Филм Фест има и едно много специално събитие – представянето на документалния филм „25 от 60-те или Чехословашката нова вълна” на водещия словашки режисьор Мартин Шулик, който ще бъде гост на фестивала. Филмът ще бъде представен в две отделни събития – първото е на 7 март, от 18 часа, а второто – на 8 март, от 16 часа.

Ето какво казва Шулик за филма си в специално интервю за СФФ: „Нашият проект се състои от 4 части. Първата съдържа портретите на режисьорите, които говорят за работата си през 60-те години. Това са монолози, които наричам автопортрети. Втората съдържа филми за режисьори, които са вече покойници. Третата говори за филмите от този период в хронология и ги разполага в социален и творчески контекст.

„25 от 60-те” показва достиженията на Чехословашката нова вълна по отношение на киноестетиката. Опитахме се да подберем творби с новаторска форма и съдържание. Имахме желание да представим режисьори от различни поколения, както и различни творчески процеси… В Чехословашката нова вълна ме привлича нейното морално послание.

Режисьорите не се опитват да създадат комерсиален продукт, а търсят нови творчески начини за изразяване. Те експериментират с филма. Всеки от тях има усещането, че може да повлияе на обществото, да му помогне да се хуманизира.”

Филмите от програмата „Чехословашка нова вълна. 1969. Забранените филми” са с ВХОД СВОБОДЕН за ученици, студенти и пенсионери!

Чакаме ви на кино, започваме на 28 февруари. Може да ни следвате и в Twitter, за да сте в крачка с всички новости около фестивала!

———-

Чехословашката нова вълна е филмов феномен, преобърнал значението на седмото изкуство не само в страната, но и в цяла Източна Европа. Това са група филмови режисьори, творили в бивша Чехословакия през 60-те години на ХХ век – време на промяна на социализма към по-свободно отношение в изкуството и известно „отпускане” на цензурата.

Тогава се раждат филмите от чехословашката нова вълна – критични и оригинални по своему, някои от тях повлияни от други подобни течения в изкуството на Европа от този период, други – намират последователи с иновативната си форма.

Сред авторите, започнали своята кинокариера по това време, са Милош Форман, Евалд Шорм, Ян Немец, Иржи Менцел, Вера Хитилова, Иван Пасер, Ярослав Папоушек, Яромил Иреш, Войтех Ясни, Юрай Херц от Чехия, както и Щефан Ухер, Ян Кадар, Елмар Клос, Юрай Якубиско, Душан Ханак, Ело Хавета от Словакия.

Дългият импровизиран диалог, черният, на моменти абсурден хумор и изпълнението на ролите от непрофесионалисти са характерните черти на киното от Новата вълна.

В тези филми темите са обикновено за любовта или за изкривените морални ценности, които се налагат в социалистическото общество.

В програмата, включена в рубрката на Дома на киното „Светът на киното“, организирана с подкрепата на Чешкия център и Посолството на Словакия, са включени 8 филма, завършени през 1969 година и веднага забранени заради смелите си творчески и смислови послания.