Официалната програма на 7-ия международен филмов фестивал София Филм Фест приключи на 16 март 2003 г. Фестивалът представи рекорден брой от 176 игрални, документални и късометражни филми.

Церемонията по награждаването се състоя на 16 март в 19.00 в Зала 1 на Националния дворец на културата София.

МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ на 7-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ:
Том Палмен (Швеция) – президент на Европейската координация на филмовите фестивали, директор на Международния филмов фестивал в Умеа, Швеция;
Ани Вълчанова (България) – актриса;
Далибор Матанич (Хърватия) – режисьор;
Петр Зеленка (Чехия) – режисьор;
Радивое Андрич (Сърбия) – режисьор

ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА СТЕЛА АРТОА за НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в международния конкурс беше присъдена на филма ПРИЯТНИ ДНИ/PLEASANT DAYS (Унгария), реж. Корнел Мундруцо
Наградата е диплом и парична премия от 5000 евро, осигурени от Стела Артоа.
Наградата представи от Брент Уилис, президент маркетинг на Интербрю, и се връчи от член на международното жури.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР в международния конкурс получи ХАНА А.В. СЛАК за филма БЕЗЧУВСТВЕНОСТ/BLIND SPOT (Словения, 2002).
Наградата (диплом и парична премия от 1000 евро, осигурени от Дамяница) връчи член на международното жури.

Наградата на КОДАК за най-добър български игрален филм спечели филма ПОД ЕДНО НЕБЕ / UNDER THE SAME SKY (България, 2003), режисьор Красимир Крумов, оператор Емил Христов
Наградата (диплом, статуетка и филмов негатив на стойност 3000 USD, осигурен от КОДАК за режисьора и оператора на филма) връчи Джанет Андерсън, генерален маркетинг мениджър на Кодак за Европа, Африка и Близкия Изток.

НАГРАДАТА JAMESON ЗА КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ спечели YELLOW (България, 2001) – реж. Иван Русев
Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро, осигурени от ирландското уиски Джеймисън и Европейската координация на филмовите фестивали.
Наградата се представи от Ашлинг Уорд, представител на Айриш Дистилърс и Чарли Гослинг, представител на Европейската координация на филмовите фестивали, и се връчи от писателя и сценарист Патрик Макграт (Великобритания).

Наградата на Асоциацията на българските оператори за НАЙ-ДОБЪР ОПЕРАТОР на български игрален филм, избрана от гостуващите фестивални директори и международната преса беше присъдена на ИВАН ТОНЕВ за филма РАПСОДИЯ В БЯЛО/RHAPSODY IN WHITE (България, 2002).
Наградата връчи Георги Николов, председател на Асоциацията на българските оператори, и Клер Клузо, артистичен директор на фестивала в Кан – Седмица на критиката.

Наградата на публиката за най-популярен филм на фестивала беше присъдена на ГОВОРИ С НЕЯ/TALK TO HER (Испания, 2002), режисьор Педро Алмодовар.
Наградата (диплом и парична премия от 1000 евро, осигурени от Обединена българска банка) беше връчена на Карло д’Урси от продуцентската компания на Педро Алмодовар от Людмил Каравасилев от ОББ. Той изтегли и 4 печеливши ваучера с предметна) стойност за зрители, гласували за филма.

Наградата на публиката за най-популярен български игрален филм получи ЕМИГРАНТИ / EMIGRANTS, режисьори Ивайло Христов и Людмил Тодоров.
Наградата (диплом и самолетен билет до избрана европейска дестинация, осигурени от Swiss International Airlines) връчи Силвия Тодорова от Swiss International Airlines. Тя изтегли и един печеливш ваучър, който осигурява безплатен самолетен билет до избрана европейска дестинация на зрител, гласувал за спечелилия филм.

ЖУРИ НА ФИПРЕССИ на 7-ия МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ:
Николай Никитин (Германия), селекционер за Източна Европа на Берлинале, главен редактор на сп. “Шнит”;
Бланка Елекеш (Унгария), кореспондент на “Скрийн Интернешънъл”;
Искра Димитрова (България), сп. “Филм”.

Наградата на ФИПРЕССИ получи Кристиан Мунджиу за своя дебютен игрален филм ЗАПАД/OCCIDENT (Румъния, 2002).
Наградата се връчи от член на журито на ФИПРЕССИ.

ФИПРЕССИ присъди СПЕЦИАЛНО ОТЛИЧИЕ на ФИПРЕССИ беше присъдено на изпълнителите на трите главни мъжки роли във филма ЕМИГРАНТИ / EMIGRANTS (България, 2002) – ДЕЯН ДОНКОВ, ИВАН РАДОЕВ и ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ.
Режисьори на филма са Ивайло Христов и Людмил Тодоров.

Съорганизаторите на 7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003 и Бояна филм имат удоволствието да ви представят своя специален гост

Г-жа ДЖАНЕТ АНДЕРСЪН

Генерален маркетинг директор на KODAK ENTERTAINMENT IMAGING
за Европа, Африка и Близкия Изток

Специална ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
На 15 март 2003 г. /събота/ в 12.00 часа в зала Matti’d на НДК


Г-жа Джанет Андерсън, Генерален маркетинг директор на Kodak Entertainment Imaging за Европа, Африка и Близкия Изток пристига в България на 14 март 2003 г. /петък/. Тя идва специално за закриването на 7-ия Международен София Филм Фест, където ще връчи за първи път наградата на Кодак за най-добър български игрален филм. На специалната пресконференция, Г-жа Андерсън ще представи наградата на Кодак, както и програмата на Кодак за подпомагане на българската киноиндустрия.
“Бояна филм” ЕАД успя да привлече в България интереса на кино-гиганта KODAK PMI / професионално кино/ през февруари 1998 г. От 1998 г. “Бояна филм” е официален дистрибутор на KODAK PMI за България, Сърбия , Македония и Албания. През март 1999 г. в “Бояна филм” бе открито ново супермодерно студио за телекино /прехвърляне от филмова на видеолента/, в което KODAK PMI инвестира повече от 750 000 USD. За периода април 1998 г. – февруари 2003 г. KODAK PMI проведе в България пет семинара за запознаване на българските кинематографисти с най-новите продукти на фирмата. KODAK отпусна бюджет от 3 000 USD годишно за филмова лента на студентите от НАТФИЗ и НБУ, както и ежегодна награда от 500 USD /във вид на кинолента/ за най-добра студентска курсова работа. Ежемесечно KODAK изпраща на “Бояна филм” и НАТФИЗ и НБУ техническа и рекламна литература.
От 1 октомври 2002 г. филмовата лаборатория на “Бояна филм” беше акредитирана като член на програмата на Кодак Imagecare и стана една от 15-те лаборатории в света, покриващи необходимите показатели. Съвместните планове за сътрудничество на “Бояна филм” и Kodak Entertainment Imaging за 2003 г., включват и провеждането на workshop за студентите по операторско майсторство от българските висши училища през месец април 2003 г. Тази година Кодак ще проведе четири подобни семинара и единият от тях ще бъде именно в България. Идеята е в него да вземат участие както български студенти, така и студенти от други балкански страни - Сърбия, Македония, Хърватска и Албания. Продължителността на тази работна програма ще бъде една седмица. Тя включва теория и много практически занимания с най-добрата в момента в света техника – камери, осветление и кранове. Упражненията ще се заснемат на негатив Кодак, ще се проявяват във филмовата лаборатория на “Бояна филм”, ще се монтират, а след това ще се гледат и обсъждат. Заниманията ще се водят от технически специалисти на Kodak Entertainment Imaging. Ще бъдат поканени и някои успешни български кинематографисти да споделят опита си в практическото обучение на студентите.
Kodak Entertainment Imaging предостави подкрепата си за новото КИНО “ЦЕНТЪР”, което беше официално открито на 6 март 2003 г. Кодак предоставиха подкрепата си за програмата “Понеделник 8 ½”, която ще възроди на голям екран едноименното предаване, излъчвано по Канал 1 на БНТ и ще представя всяка седмица в 20.30 ч. български игрален филм. КИНО “ЦЕНТЪР” е включено в световната програма на Кодак “Screen Check” /програма, която гарантира, че киносалонът отговаря на всички изисквания за качество на изображението, според стандартите на Кодак /професионално кино//.
KODAK предоставиха възможност на българските продукции да снимат на най–качествената лента в света на достъпни цени. От август 2001 г. за българските игрални филми се предоставят и 7.5 % лента безплатно върху поръчаното количество.

Желаем ви успешен ден и ви очакваме!



За контакт:
Бояна филм
Гергана Станкова
Тел. 958 27 86, 088/73 23 20

София Филм Фест (Sofia International Film Fеstival)
Стефан Китанов (директор), Андроника Мартонова (пресаташе), Весислава Антонова (асистент)
Десислава Николова (координатор за наградата Jameson),
Маргарита Радева (координатор офис)
Пл. "България" 1, София 1463,
тел. 9166 029, 51 93 51, Факс: 9166 714; е-mail: sff@techno-link.com, www.cinema.bg/sff

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003, заедно с любезното съдействие на Чешки център – София имат удоволствието да представят режисьорът ПЕТЪР ЗЕЛЕНКА – член на Международното жури на фестивала и неговият филм в рубриката Специални прожекции


ГОДИНАТА НА ДЯВОЛА
Чехия, 2002, 88 мин, цветен
Носител на “Кристален глобус”- Карлови Вари 2002
Приз на ФИПРЕССИ - от Котбус 2002, първа награда
Голямата награда “Златна тайга” на фестивала “Духът на огъня” - Сибир

Режисьор: Петр Зеленка, Сценарий: Петр Зеленка, Оператор: Миро Габор, Музика: Яромир Нохавица, “Чехомор” и Карел Холас
С участието на: Яромир Нохавица, Карел Плихал, Ян Прент, Карел Холас, Франтишек Черни, Джаз Коулман
Продуцент: Павел Стърнад

Следвайки прецедента, който постигна с наградения “Мняга – Хепи Енд” (1996), режисьорът Петр Зеленка черпи вдъхновение за тази изключително оригинална “мистификация” от концерт на певеца и автор на песни Яромир Нохавица и групата “Чехомор”. Един от най-популярните чешки режисьори, Зеленка води историята си на няколко необичайни места – в център за отказване от алкохола и в рудник, макар че най-вече действието се развива по концерти и зад кулисите. Там се разкрива приятелството между Нохавица и неговия съавтор на песните Карел Плихал и тяхната среща с “Чехомор”. В тази история за приятелството двама чужденци играят важна роля – измисленият холандски документалист Ян Холман и диригентът на операта в Сидни и бивш вокалист на английската група “Killing Joke” Джаз Коулман. Тези две фигури откриват странното, макар и дружелюбно пространство на филма към света “отвън” и го поставят в не по-малко странни обстоятелства.


Петр Зеленка
Чешки режисьор, роден през 1967 г. в Прага. Завършва кинодраматургия във ФАМУ в Прага през 1991 г., след което започва работа в студио “Барандов” като редактор. След няколко успешни документални филма и телевизионни програми дебютира с мистификацията “Мняга – Хепи Енд”. Следващият му филм – “Копчари”, е отличен като най-добър чешки филм на годината и с Голямата награда в Ротердам. Съсценарист е на показвания и у нас “Самотници” на Давид Ондржичек.

Филмография / Filmography
1996 Мняга – Хепи Енд (Mnaga – Happy End)
1997 Копчари (Knoflikari)
2002 Годината на дявола (Rok dabla)


Името на ПЕТР ЗЕЛЕНКА не е непознато на българския зрител. През 2000 режисьорът гостува на София филм фест, кЪдето представи лично филма си “Копчари”. Сега, на 7-ия международен София филм фест 2003 Зеленка отното е в България, като член на международното жури. Последният му филм “Годината на дявола” след приза си в Карлови вари, бе изключително оценен и на първия фестивал “Духът на огъна” (26.01 –02.02.2003) в Ханти-Мансийски автономен огрък, Сибир. Най-новият фестивал в историята на световното кино е с президент Сергей Солвьов. Жури, в чиито състав бе големият полски режисьор Кшиштоф Зануси, известният руски режисьор Сергей Бодров – баща и президентът на ФИПРЕССИ Клаус Едер определиха филма на зеленка за най-добър. Наградата е “Златна тайга” и парична премия на стойност $ 20 000. 7-ят международен София филм фест има огромното удоволствие и уникалната възможност отново да срещне българската публика с Петр Зеленка и последния му филм.


интервю:
ФИЛМИ, КОПЧЕТА И РОК ОТ
ПЕТР ЗЕЛЕНКА

Андроника Мартонова

Чували ли сте за копчарите? Не, това не са ония занаятчии, които изработват, обличат, пришиват или пък колекционират копчета. Точно обратното – късат ги по най-безумния начин: сядат на изкуствено чене и с помоща на задните си части изтръгват копчетата от дамаската на диваните. И нищо друго не им доставя толкова диво удоволствие…
Точно такъв тип ще срещнете в една от новелите на “Копчари” – филм на Петер Зеленка. За чешкия режисьор казват, че е един от най-обещаващите млади кинаджии още докато е студент в пражкия факултет по драматургия на Академията за изящни изкуства. На 33 години Зеленка е автор е на близо 20 сценария за документални филми, телевизионни комедии и кинопортрети. И в това няма нищо чудно, тъй като текстът тече в жилите му – Петер Зеленка е син на известните чешки тв сценаристи Ота Зеленка и Бохумила Зеленкова. На някои от сценариите си Зеленка е и режисьор. Обича да разказва киноистории за чешките рок групи (филмите “Висаци замек 1982 – 2007”, “Мняга: Хепи Енд”), за големите личности в областа на шоу бизнеса (“Колекционерът на гласове” – филм за имитатора Вацлав Фалтус) и журналистиката (“Портрет на Карел Хвиждяля”). “Копчари” е първият пълнометражен филм на Зеленка донесъл му до този момент над 10 награди, между които “Тигър’97” на Ротердамския фестивал, “Golden Rosa Camuna” в Бергамо, Чешки лъв – за най-добър филм от 1997, приз на ФИППРЕСИ във Валядолид, “Сребърен Александър” в Солун.

Г-н Зеленка, вие произхождате от семейство на известни сценаристи. Това повече помага или повече пречи в професията?
- Категорично това е един голям плюс, тъй като родителите ми често ме съветват. Те са сравнително възрастни на години, но все още млади по дух и затова винаги се вслушвам в тях. Жалко, че до сега нищо не сме написали заедно. Веднъж за малко да пропишем за една немска продукция, но тя не се реализира. Често казано много бих искал да работя с баща си, но сега той е на 69 години и от известно време вече не пише. А преди много работеше както за киното така и за театъра, и то главно в комедийния жанр.
Той ли е първият ви учител в киното и въобще кой са останалите кинаджии, които ви заразиха с магията на филма?
- В областа на сценаристиката – да, баща ми е първият учител. Той ме научи как от всяка хрумнала ми ситуация да измъквам максимума. Що се отнася до заснемането и реализирането на филмите – винаги съм се учил от големите майстори: Уди Алън, Бунюел, Оливър Стоун.
Не споменахте нито едно чешко име. Тежка ли е сянката на “Чешкото чудо” върху младите режисьори?
- Тези хора, които направиха “Чудото” още ги срещаме по улиците. Те оставиха следното завещание за нас – когато някой е бил известно време на върха като режисьор, това не означава, че цял живот ще бъде щастлив. Режисьорите от 60-те и 70-те години бяха уверени, че всяка година ще снимат нов филм. Нашето поколение познава добре техния опит и мечтае поне веднъж годишно да снима нещо близко до тяхното ниво. Аз ако не правя по филм на година, значи не съм режисьор. И всъщност точно така се получава при младите. По тази логика поколението на чешкото чудо – те са истинските режисьори, не ние. Ние само за миг сме режисьори, после се захващаме с нещо друго...и така. За мен най-голямото име е Карел Кахиня. Той и до днес снима, от филмите му са свежи и на предишното ниво. Докато Иржи Менцел, който имаше много висок старт, през 80-те слезе надолу.
Миналата година Ян Сверак каза, че у вас се снимат около 15 филма годишно и че това е знак, за криза. А първопричината за това състояние е липсата на добри сценаристи…
- Мисля, че е нормално да не се снимат повече от 15 филма. Като имате предвид, че Чехия има 10 милиона население, дори тази цифра е вече голяма. Кризата наистина е в това, че се създават много малко филми с добра драматургия. А да не говорим и колко малко незаснети сценария има. Тоест каквото и да е написано, дори от кол и въже да е, то се снима. Правилната пропорция между “написан сценарий” и “реализиран сценарий” трябва да е 10:1. Тоест ако имате 150 сценария годишно и заснети 15 филма годишно, шансът да изскочи шедьовър е много по-голям. Разбирате ли? А и трябва да има хора, които да инвестират в написването на сценарии, тоест за продукция да могат да платят не на 1, а на 10 сценариста, и после да изберат най-читавия текст. Но това тук никой не го прави.
Да се върнем към любимите ви писатели - Вонегът и Буковски. Смятате ли да екранизирате нещо по техни текстове?
- Обичам ги защото не вземат на сериозно реалността: Вонегът е с единият крак във фантастиката, а Буковски играе ролята на беднягата, който не спазва ничии правила. Те не пишат литература, а коментират литературата. Имам проект да заснема нещо по мотиви от Буковски. Обаче никога не бих си позволил да направя екранизация по Вонегът. Прекалено много го обичам.
Гледахте ли “Закуска за шампиони” на Алън Рудолф?
- Не, но това е много трудна за филмиране книга. Така например много объркано е заснет “Кланица пет” (1972) на Джордж Рой Хил по сценарий на Стивън Гелър и с оператор Мирослав Ондриджек.
А чешките автори вдъхновяват ли ви?
- Трябваше да заснема по Михаил Вивек “Прекрасни години под всякаква критика” но не се споразумяхме с продуцента. Нали знаете: преводът на едно литературно произведение, респективно адаптацията, е като жената – или е хубав, или е верен.
Успехът на “Копчари” променили ви?
- Да, светът сега ми се вижда по-добър. Въпреки, че един филм не може да прескочи всички граници. Това само музиката го може. Ако правех музика, която се слуша от цял свят това щеше да е прекрасно. И може би нямаше да снимам.
Е, но все пак свирите, основател сте на роксъстава “Нощем”…
- Да ама в групите бях само изпълнител. Те нямаха голям успех. Тук не става дума колко диска сме продали, а за това, че не предизвиквахме необходимата емоция в хората. Всъщност емоцията си оставаше само за мен. Все едно вместо правене на любов – онаниране.
А ако Уди Алън ви покани да исвирите нещо заедно?
- Може! Аз съм бас китарист и ще ударим “Knocking on Heaven’s Door”.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест 07 – 16 март 2003 в рубриката “Специални прожекции” има удоволствието да ви представи своя гост

Патрик Макграт /Patrick McGrath
Писател, сценарист на филма
Спайдър / Spider
Канада-Великобритания, 2002, 98 мин, цветен
Режисьор: Дейвид Кроненберг/ David Cronenberg
Сценарий: Патрик Макграт /Patrick McGrath
По едноименния му роман
Оператор: Питър Сушицки, Музика: Хауърд Шор
В ролите: Рейф Файнс, Миранда Ричардсън, Гейбриъл Бърн, Брадли Хол, Лин Редгрейв, Джон Невил
Продуценти: Дейвид Кроненберг, Самуел Хадида и Катрин Бейли

Награди:
Торонто ’02 – Награда за канадски филм
Фландърски фестивал ’02 – Наградата “Жорж Делрю” за музика
Кан ’02 – Официална селекция
Номинация за Европейската филмова награда ’02 за неевропейски филм
5 номинации за “Джени” ’02 (канадската национална награда)– за режисура, адаптиран сценарий, сценография, костюми и звук

Спайдър е странен и самотен човек. След дълго пребиваване в психиатрична клиника той се завръща на улиците на лондонския Ийст Енд, където е израснал. Звуците, гледките и миризмите на тези улици започват да пробуждат скритите дълбоко в паметта му спомени от детството. В центъра на тези спомени е голямата травма, преживяна след смъртта на майка му – травма, предизвикана според него от баща му, водопроводчика Бил Клег, който е убил жена си, за да я замени с проститутката Ивон.

“Спайдър” е последната творба-съновидение, излязла от кошмарния свят на Дейвид Кроненберг. Признатият творец има неизчерпаем талант да пренася мрачни идеи на екрана по начин, който е страховит, увлекателен и винаги оригинален. В “Спайдър” феноменалното въображение на Кроненберг се развихря, визуализирайки умствените проекции на шизофреника от заглавието, изигран с поразителна енергия от Рейф Файнс. С усет за гротескното и възхищение към странното режисьорът поднася история, която ярко и увлекателно демонстрира уникалния му стил в най-чист вид.

Дейвид Кроненберг
Канадски кинематографист, роден през 1943 г. в Торонто. С ранните си творби си извоюва статут на култов режисьор на филми на ужасите. Последните му филми впечатляват с естетските си експерименти, достигнали своя връх в “Катастрофа”.

Избрана филмография / Selected filmography
1969 Стерео (Stereo)
1970 Престъпления от бъдещето (Crimes of the Future)
1975 Трошачите (Shivers)
1977 Яростно (Rabid)
1979 Бърза компания (Fast Company)
1979 Роякът (The Brood)
1981 Скeнери (Scanners)
1983 Видеодрум (Videodrome)
1983 Мъртвата зона (The Dead Zone)
1986 Мухата (The Fly)
1988 Dead Ringers
1991 Голият обяд (Naked Lunch)
1993 М. Бътерфлай (M. Butterfly)
1996 Катастрофа (Crash)
1999 Екзистенц (eXistenZ)
2000 Камера (Camera) – short
2002 Спайдър (Spider)

ПАТРИК МАКГРАТ – биографична справка
Патрик Макграт е роден в Лондон през 1950 година и израства близо до болницата Бродмур Хоспитъл, където в продължение на много години работи баща му. Макграт завършва английски в университета на Лондон. Работи също в Бродмур Хоспитъл като учител по английски. Живее в Ню Йорк и Лондон, женен е за актрисата Мария Ейткън (Maria Aitken). Преди обаче да се установи в тези два града, Макграт живее на различни места в Северна Америка. В Канада и Британска Колумбия също работи като учител в различни институции за душевно болни. Прекарва няколко години на изолиран остров в Северния Пасифик. Окончателно се установява в Ню Йорк през 1981. Освен романи пише и пиеси и сценарии, а и литературна критика. Един от издателите е на “Speech Technology magazine”, 1982-87; пише оперативна критика и статии за “New York Times Book Review” и “Washington Post Book World”.

Сценарии:
“Скритата стая” - Сериал
“Докато ти беше навън” While You Were Out
“Завръщане в нощта” Taking Back The Night
“Сънят на вълка” Dream of the Wolf

Избрана библиография на Патрик Макграт
1989 – Гротеската
1990 – Спайдър
1993 – Страданието на доктор Хейгърд
1996 – Убежище
2000 – Марта Пиик: революционен роман

НАГРАДИ:
Номинация за най-добра колекция на “Брам Стокър” – 1988 за сборника с разкази “Кръв и вода. И други разкази”
Номинация за най-добър роман на Британското общество на фантастите: 1996 за романа “Убежище”

Романите на Макграт критиците отнасят към определението “готически трилър”. Не случайно самият писател е един от водещите редактори на списанието The New York Gothic. Наричат британският писател единственият достоен наследник на Едгар Алън По, за умението му детайлно и изключително интересно да обрисува мрачната страна на човешката психология. Относно романът му “Убежище” дори казват че Макграт върви в повествователните традиция на Хенри Джеймс.

Филми, реализирани по романите на Макграт:
1995 “Гротеската” на Джон Пол Дейвидсън
2002 “Спайдър” на Дейвид Кроненбърг
2004 (в процес )“Убежище” на Дейвид Макензи (също гост на 7. Международен София Филм Фест)
с Лийм Нийсън и Наташа Ричардсън в главнити роли.
За първи път тук сценарият на филма не е поверен на Макграт, а на Стивън Кинг, който до сега никога не е писал сценарии по чужд роман!

Съорганизаторите на 7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003 имат удоволствието да ви поканят на

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
На 14 март, петък, от 11.00 часа, зала Матти`Д
със своите гости

АЛМУТ ГЕТО (Германия, режисьорка на филма “Правят ли го рибите?”)
МАНИЖЕ ХЕКМАТ (Иран, режисьорка на филма “Женски затвор”)


АЛМУТ ГЕТО
Германска режисьорка, родена през 1964 г. в Германия. Учи комуникации, политически науки и социология в Мюнхен, след което започва работа като телевизионен сценарист за различни германски обществени и частни канали. През 1999 г. се дипломира в Академията за медийни изкуства “KHM” в Кьолн. “Правят ли го рибите?” е дебютният й филм.

Филмография / Filmography
2002 Правят ли го рибите? (Fickende Fische)

ПРАВЯТ ЛИ ГО РИБИТЕ
Германия, 2002, 103 мин, цветен
Режисьор: Алмут Гето, Сценарий: Алмут Гето, Оператор: Андреас Хьофер
Музика: “Синесонг” и Милена Фесман
В ролите: Тино Мьовес, Зофи Рогал, Анете Улен, Ханс-Мартин Щир
Продуцент: Херберт Шверинг
Награди: Фестивал “Макс Офюлс” ’02 – Официална селекция

16-годишният Ян се скита по улиците потънал в мисли, когато Нина се блъсва в него, карайки ролерите си. Но едва влязла в живота на Ян, тя изчезва, вдигайки пушилка след себе си. Нина е на 15 години и прелива от щури идеи. Живее с брат си, баща си и новата му приятелка. Нина почти не познава истинската си майка, която им се обажда от дъжд на вятър. Най-добрата приятелка на Нина, която замества и майка й, е доста странната Ангел, чиято дъщеря е изчезнала безследно преди години. Ян е свенливо момче, чиито родители го гледат като писано яйце. Но щастливият семеен живот е само илюзия – в действителност Ян е самотен юноша и единственият, който го разбира, е неговият дядо. Ян обича водата и риболова – те отвличат мислите му от заболяването, от което страда. Един ден той носи към къщи току-що уловена риба, когато умението на Нина да спира я подвежда за втори път и тя отново се блъсва в Ян, в резултат на което рибата му умира. Чувствайки се виновна, Нина се опитва да поправи грешката си и остава да поговори с Ян. Не след дълго двамата се сприятеляват; Ян заразява Нина с възхищението си към водните пространства и техните люспести обитатели. Поставяйки си задачата да разберат дали рибите правят секс, двамата решават тайно да се разположат една нощ на лагер край градския аквариум и да си устроят пикник. Нощната им екскурзия обаче не остава без последици…



МАНИЖЕ ХЕКМАТ
Иранска режисьорка, чиято филмова кариера преди самостоятелния й дебют се изразява в работа като асистент-режисьор в 11 продукции, както и като продуцент на 5 филма.

Филмография / Filmography
2002 Женски затвор (Zendan-e zanan)

ЖЕНСКИ ЗАТВОР
Иран, 2002, 106 мин, цветен
Режисьор: Маниже Хекмат, Сценарий: Фарид Мостафави, Оператор: Дариуш Айяри
В ролите: Роя Нонахали, Роя Таймурян, Пега Ахангарани
Продуценти: Манийе Хекмат и Сирус Таслими
Награди: Братислава ’02 – Официална селекция

При масов бунт в женски затвор в Техеран Тахере е изпратена от властите да го потуши. С груби и решителни действия тя успява да смаже бунта, но среща младата Митра, получила доживотна присъда за убийството на втория си баща. С течение на времето догматичният мироглед на Тахере и отношението й спрямо затворничките се променят и тя се ангажира с освобождаването на Митра – бившата й върла противничка. Действието на филма се развива в продължение на две десетилетия и двете жени неволно се сближават чрез презрението и омразата.

“Филмът е заснет по действителни събития, смекчавайки престъпления като наркомания, проституция и кражби, в които отмъстителното общество е обвинило затворничките. Новото кино на Иран даде живот на разнообразни изследвания върху статута на жените в тази държава. Някои от филмите (“Кръгът” на Джафар Панахи е отличен пример) използват образа на затвора като символ на силите, налагащи контрол върху живота на жените, разказвайки истории както за пленнички на обществените нрави, така и за истински затворнички в наказателните институции. Подготвяйки се за снимките на “Женски затвор”, режисьорката-дебютантка Манийе Хекмат се сблъсква директно с институцията чрез конкретното си ангажиране към живота на затворничките.”
Димитри Ейпидес

Съорганизаторите на 7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003, и Евро-българският културен център имат удоволствието да ви поканят на

КРЪГЛА МАСА
“ДИГИТАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ – ПОСТИЖЕНИЯ И ПОСЛЕДСТВИЯ”
12 МАРТ, СРЯДА, 10.00 – 13.00 часа
ЕВРО-БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

В Кръглата маса ще участват професионалисти от всички области на киното, сред които доц. Божидар Манов (кинокритик,България), проф.Мартин Тау (кинодраматург,Германия),Том Палмен (фестивален директор,председател на Европейската координация на филмовите фестивали,Швеция), Радивое Андрич (режисьор, Югославия), Емил Христов (оператор,България) и други.Дискусията се организира с подкрепата на Европейската координация на филмовите фестивали.

“Днес,буквално пред очите ни,"старото"кино се среща с новите медии и с новите дигитални технологии. Kакво произтича от това "кръвосмешение"? Ражда ли се нов екранен език? Дигиталният образ създава ли нова естетика?Творците подготвени ли са да осмислят новите технически възможности като друга форма на авторско изразяване? Колко, как и докъде влияят икономическите фактори при ориентацията към дигиталните технологии? Цифровото кино вече става обичайна практика за редица автори,но експериментите все още продължават и всеки изминал ден открива нови хоризонти пред неговите създатели. След неограничените възможности за генериране на разнообразни цифрови изображения на дневен ред е и дигиталното киноразпространение по кабел или чрез сателит.От друга страна, мрежата Интернет предоставя безгранични възможности за създаването на интерактивни продукти и on line cinema.Дигиталните технологии скъсяват неимоверно крачката към виртуалната реалност на "другия свят"- засега познат все още само от фантазмите на "Матрицата"и "еXistenZ". Това е днес. А утре ... Нашата Кръгла маса "Digital Revolution -
achievements and concequences"също е днес и тук.Но иска да мисли и разсъждава за утре.”
Божидар Манов

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест 07 – 16 март 2003 има удоволствието да ви представи в рубриката “Специални прожекции” най-новия филм на големия испански режисьор

Педро Алмодовар

Говори с нея / Talk to Her / Hable con ella
Испания, 2002, 112 мин, цветен

Носител на 3 Европейски филмови награди ’02 – за най-добър филм, режисура и сценарий
Награда на Лосанжелиската критика за режисура
7 номинации за “Гоя” ’02 – за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Хавиер Камара, оригинален сценарий, музика, звук и специални ефекти

Сценарий: Педро Алмодовар, Оператор: Хавиер Агиресаробе, Музика: Алберто Иглесиас
В ролите: Хавиер Камара, Дарио Грандинети, Росарио Флорес, Леонор Уотлинг, Джералдин Чаплин,

Наблюдаваме танц на трупата на “Пина Бауш”. В залата седят двама мъже: единият плаче, другият гледа. С тази симетрия, в началото абсурдна, но по-късно логична, започва филмът. От няколко месеца младият санитар Бениньо се грижи за танцьорката Алисия, изпаднала в кома след злополука. Той се е влюбил в безмълвната и неподвижна млада жена и й разказва всичко, което върши.
В същата клиника вижда мъжа, който е бил в театралната зала с него. Марко е писател и приятел на тореадора Лидия, която също е в кома, след инцидент на арената. И двамата чакат любимите им да дойдат в съзнание – единият тайно обича момиче, което при нормални обстоятелства ще бъде недостъпно за него, а другият не трябва да скрива любовта си, но усеща, че я е загубил завинаги. Единият вярва и се надява, другият се съмнява. Алмодовар следи ту единия, ту другия, отбелязвайки баналните ритуали на болничните грижи, преди да стигне до изненадващата развръзка на историята.

“14-ият игрален филм на Педро Алмодовар е творба, заснета с лекота и предполагаща сериозен отзвук. Тя изследва болката от самотата и загубата, отбелязва трудностите на емоционалните взаимоотношения между половете, но едновременно с това възхвалява радостта, родена от приятелството и изкуството. “Говори с нея” е филм, изпълнен с изключително съчувствие и щедрост.”
Том Доусън, BBC



Педро Алмодовар

Испански режисьор и сценарист, роден на 25.09.1951 г. в Калсада де Калатрава, провинция Ла Манча. Започва да снима 8-милиметрови късометражни филми още през 70-те години. Един от ранните му филми – “Лабиринт от страсти”, може да се разглежда като ключ към бъдещата му работа: необичайна, почти смущаваща мелодрама, в която провокацията и черния хумор се сливат с патологичните емоции. Върхът на славата достига с предишния си филм – “Всичко за майка ми”, спечелил куп награди: в Кан, “Оскар”, Европейската филмова награда, “Гоя” и др.

Филмография
1978 Чукай… чукай… чукай ме, Тим! (Folle… folle… folleme Tim!)
1980 Пепи, Луси, Бом и другите момичета от квартала (Pepi, Luci, Bom y otras chicas del monton)
1982 Лабиринт от страсти (Laberinto de pasiones)
1983 Сред мрака (Entre tinieblas)
1984 Какво сторих, за да заслужа това?!! (Que he hecho yo para merecer esto?!!)
1986 Матадор (Matador)
1987 Законът на желанието (La Ley del deseo)
1988 Жени на ръба на нервна криза (Mujerse al borde de un ataque de nervios)
1990 Ела, завържи ме! (Atame!)
1991 Високи токчета (Tacones lejanos)
1993 Кика (Kika)
1995 Цветето на моята тайна (La Flor de mi secreto)
1997 Жива плът (Carne tremula)
1999 Всичко за майка ми (Todo sobre mi madre)
2002 Говори с нея (Hable con ella)

Педро Алмодовар - автоинтервю
Въпрос – Вече хората ще трябва да казват, че освен че си добър режисьор на актриси, си добър режисьор и на актьори. Главните герои в “Говори с нея” са двама мъже, а актьорите които стоят зад тях са фантастични.
Отговор – Нямах нищо против да ме считат за добър режисьор на актриси, но това едно от многото клишета, с които трябва да скъсам.
В – Затова и го споменавам…
О – Във всеки случай “Говори с нея” не е първият ми филм, в който главните герои са мъже. “Жива плът” е “мъжки” филм. В “Матадор” и “Законът на желанието” мъжете също водят действието.
В – С кого се забавляваш повече?
О – В какъв смисъл?
В – С кого се забавляваш повече, когато работиш, с актрисите или с актьорите?
О – Всички са страхотни. Но е истина, че съм написал повече женски роли.
В – Очевидно.
О –Мисля, че жените ме карат да мисля за комедии, докато мъжете ме тласкат към трагедиите.
В – Защо не правиш повече комедии?
О – Защото не съм открил сценариите.
В – В кой жанр попада “Говори с нея”?
О – Знам само, че не е уестърн, нито а ла Джеймс Бонд и в никакъв случай не е класика.
В – Но има намеса на класиката..
О – Да, седем минути действие от 1924г.
В –Не е ли рисковано да прекъсваш основното повествование, като вмъкваш нещо съвършено различно, освен ако не е ретроспекция на образите?
О – Много…
В – Не се ли страхуваш, че това ще обърка публиката?
О – Бях доста уплашен, когато го заснехме.
В – Каква е причината за това отклонение от основната история?
О – Основната история не спира, а леко заглъхва. Исках немите кадри да служат като прикритие на основния разказ.
В – Какво да прикрият?
О – Да прикрият това, което се случва в действителност. Не искам да го показвам.
В – Твърде манипулативно..
О – Това просто е литературен похват, не от най-лесните. Затова съм доволен от резултата.
В – Не за първи път твоите герои говорят чрез други филми..
О – Филмите, които гледам стават част от моето битие и ги използвам в такъв аспект. Не става въпрос за почит към техните създатели , нито пък да ги имитирам. Спомням си как като дете разказвах филми на моите сестри. Разказвах собствените си версии, а сестрите ми харесваха тези весели варианти много повече от оригиналите. Спомням си как ме молеха: “Педро, разкажи ни филма, който гледахме вчера”….
В – Представяш ли си как разказваш филми на внуците си?
О – Има много време до тогава. Но не се виждам в тази роля.
В – Посрещна новата година в Салвадор де Байя…
О – Да, това място ми донесе много щастие. Именно там написах “Всичко за майка ми”.
В – Поискат ли нещо от Йемания, богинята на морето?
О – Помолих я да направя “Говори с нея”. Поисках да ми помогне да промотирам филма без разочарования и старомодни предубеждения. И да изчезне безвкусната телевизия, която отегчава зрителите. Помолих я за син. И за нова прическа, защото тази ми писна. И да не напълнявам повече, а напротив, да загубя малко от теглото си. И да си върнем отново глупавия оптимизъм на осемдесетте – без дрога. Помолих Йемания да накара Ингмар Бергман да помисли за мен, преди да помисли за Лив Улман, веднага като приключи новия си сценарий. Какво ли не бих направил, за да режисирам “Изневяра”. Разбира се, ще помисля и за останалите. Звучи глупаво да молиш за мир, Африка да излезе от агонията, да няма глад, несправедливост, вируси, тероризъм, афганистанските жени да са свободни, да могат да ходят на кино…за толкова много неща трябва да се моли Йемания… Чувството ми за хумор ме напуска винаги, когато мисля за общото благо.
В – Откъде намери вдъхновение за “Говори с нея”?
О – Няколко реални събития, които се случиха в последните десет години. Водех си бележки през цялото време.
1. Патриша Уит Бул излиза от кома след 16 години. Тя била в това положение от раждането на четвъртия си син…докторите казвали, че състоянието й е непоправимо.
2. В бивша Югославия млад пазач в моргата е привлечен от трупа на млада жена. Младежът пуска на свобода чувствата си и ляга с младото тяло. Какво се случва после - това е едно от чудесата на човешката природа, на които папата не се радва много. В резултат на романтичния изблик, момичето се връща към живота. Оказва се, че тя страдала от каталепсия и смъртта й била “лъжлива”. ( Във Франция някой също си беше водил бележки по случая и направи филм за него преди две години). Роднините на момичето били много благодарни на насилника, но не успели да го спасят от затвора. Все пак му носели храна всеки ден и му осигурили добър адвокат за делото. Трудната дилема в случая е: от една страна момчето е насилник, а от друга – спасител на момичето.
3. В Ню Йорк, пациентка, която девет години е в кома, забременява. След няколко дена полицията открива, че бащата е от медицинския екип, който се грижи за пациентката. Това ме порази: Как може някой, който е в клинична смърт да дари живот?
Тези събития и любовните спомени ме вдъхновиха да напиша сценария на “Говори с нея”.
В – Като изключим това интервю, говориш ли си сам?
О – Не, но намирам за забавно това, че хората си говорят сами на улицата. Всъщност, преди няколко месеца известно време си говорех сам- правех го от сутрин до вечер. ( Казвал съм, че Бунюел си говорел сутрин сам, за да провери до каква степен е оглушал). А аз го правех, за да проверя тоновете на гласа си, които бях ги загубил по време на снимките. Винаги съм вярвал на думите, дори когато си без глас или нямаш събеседник.

Педро Алмодовар

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест 07 – 16 март 2003, има удоволствието да представи акцент от основната конкурсна програма и актрисата Валерия Голино. Филмът е

ВЪЗДИШКА
Италия-Франция, 2002, 95 мин, цветен
Голямата награда в секция “Седмица на критиката”
Награда на италианските киножурналисти за най-добра актриса на Валерия Голино
Режисьор: Емануеле Криалезе, Сценарий: Емануеле Криалезе, Оператор: Фабио Дзамарион, Музика: Джон Шурман
В ролите: Валерия Голино, Винченцо Амато, Франческо Казиса, Вероника Д’Агостино, Филипо Пучило, Муци Лофредо, Елио Джермано
Продуцент: Доменико Прокачи

Заснет на окъпания от слънцето сицилиански остров Лампедуза, филмът превъзходно е уловил ежедневния ритъм на малко рибарско селце и напрежението, което заплашва да разруши витално местно семейство… Тази история за любов и ревност се развива на фона на безбрежното море. Местните рибари вадят оскъдната си прехрана, изкарвайки всеки ден лодките на риболов, а жените им се трудят в местната фабрика за опаковане на риба. Групички отегчени младежи кръстосват безцелно улиците. Тук малко неща могат да ги вдъхновят; очаква ги тягостно бъдеще. Сред този визуален рай една млада съпруга - Грация, започва да се чувства спъвана от повтарящото се и предсказуемо естество на живота си. Въпреки че се е посветила на трите си деца, Грация усеща, че в живота има и нещо повече от онова, което и се предлага…

“Валерия Голино в главната роля е доминиращото присъствие във филма, а режисьорът Криалезе я подпомага прекрасно. Той подхожда пламенно към нейната дилема и се отъждествява с борбата и, като я противопоставя на обичаите на едно затворено общество, принудено да живее заедно, за да оцелее…”
Пиърс Хендлинг

ЕМАНУЕЛЕ КРИАЛЕЗЕ
Италиански режисьор, роден в Рим. Завършва Училището за изкуства “Тиш” в Ню Йорк. Дебютът му е сниман на английски език в Ню Йорк.

Филмография
1998 Някога бяхме непознати (Once We Were Strangers)
2002 Въздишка (Respiro)

ВАЛЕРИЯ ГОЛИНО (Golino, Valeria) е италианска и американска актриса. Родена е на 22 октомври 1966 в Неапол,баща и е италианец, специалист по германска литература, а майка и – гъркиня, художничка по професия. На 14 години Валерия Голино е ангажирана в първата си работа – като лице на козметична фирма в Атина и после и в Лос Анжелис. Дебютът и в киното е през 1983 в Италия, във филма на Лина Вертмюлер “Ирония на съдбата”. От тук насетне актрисата окончателно решава да се занимава само с кино. През 1985 идва и първата и главна роля при Дел Монте в “Малки огньове” (Piccoli Fuoche). Година по късно получава награда на Венецианския кинофестивал за най-добра женска роля в “Любовна история” на Мазели (Storia d` amore, 1986).
Силно драматично присъствие, красота и романтичен еротизъм – така специалистите определят таланта на Голино. Актрисата е забелязана и в САЩ с ролята на Сузана - любима на Том Круз в “Рейнман” (Rain Man, 1988) на Бари Левинсън Големият удар в Холивуд идва в началото на 90-те с филмите комедии на Д. Абрахамс ot Shots, 1991, пародия на кинозвездите, в това число Мишел Пфайфър и Ким Бейсинджър. Голино е и Мария в The Indian Runner, 1991 на Шон Пен - семейна драма с мотиви от «виетнамския синдром»; и терористката Лиа от Year of the Gun, 1991 на Франкенхеймер - политически трилър, чието действие се развива в Италия. Втората половина на 90.-те Голино също доста се снима в Америка: в “Четири стаи” Four Rooms, 1995; Да напуснеш Лас Вегасс – Leaving Las Vegas, 1995; “Бягсто от Лос Анжелис”– Escape from Los Angeles,1996). В Европа прави една от най-хубавите си роли – любимата на Бетовен Джилита Гвадичи в “Безсмъртна любима – Immortal Beloved, 1994.
През 1994 Валерия Голино става и продуцент на филма на Андреас Панциз “Клането на петела” , където играе и главната роля на глухоняма жена. Иначе в живота Валерия свободно говори четири езика, сама озвучава героините си в американские филми, но в родната Италия се налага да дублират гласа й.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 - 16 март 2003
представя


МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ
И ЖУРИ НА ФИПРЕССИ


За първи път през 2003 г. СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ще има състезателен характер. Три различни журита ще оценяват по-голямата част от 100-те филма в програмата. Ще бъдат раздадени над 6 награди, сред които за най-добър игрален филм в международната програма, най-добри български игрален и късометражен филм (награда JAMESON за късометражен филм), награди на публиката, ФИПРЕССИ и други.


МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОНКУРС ще се проведе от 12 до 15 март и ще съдържа общо 12+1 първи или втори филма на млади режисьори, реализирани след 1.01.2001 г. Международно жури ще присъди Голямата награда на фестивала (с парична премия от 5 000 евро).


Сред филмите са “Япония” на Карлос Рейгадас (Мексико-Испания), “Въздишка” на Емануеле Криалезе (Италия), “Последната велика пустош” на Дейвид Макензи (Великобритания), “Безчувственост” на Хана А.В. Слак (Словения), “Женски затвор” на Манийе Хекмат (Иран), “Запад” на Кристиан Мунджиу (Румъния), “Последни поръчки” на Питър Калахан (САЩ), “Приятни дни” на Корнел Мундруцо (Унгария), “Правят ли го рибите?” на Алмут Гето (Германия), “Римейк” на Дино Мустафич, “Хвърчилото” на Алексей Мурадов (Русия). България е представена с два филма: “Емигранти” на Ивайло Христов и Людмил Тодоров и “Рапсодия в бяло” на Теди Москов (филмът на Теди няма да бъде претендент за голямата награда).


МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ ще присъди следните награди:
- Голямата награда в международния конкурс – диплом и премия от 5 000 евро.
- Награда за режисура в международния конкурс – диплом и премия от 1 000 евро, осигурени от “Дамяница”.
- Награда JAMESON за български късометражен филм – статуетка и премия от 6 000 евро, осигурени от JAMESON и филмов негатив, осигурен от Бояна Филм ЕАД.

За членове на журито са поканени и са потвърдили своето участие:

Петр Зеленка (Чехия) – режисьор, автор на филма “Годината на дявола”;
Том Палмен (Швеция) – президент на Европейската координация на филмовите фестивали и директор на международния фестивал в Умеа, Швеция;
Радивое Андрич (Югославия) – режисьор, автор на филма “Светкавици”;
Далибор Матанич – (Хърватска)- режисьор

Българският представител в журито е актрисата Ани Вълчанова.
Ани Вълчанова е завършила Музикалното училище в София, а през 1990 г. се дипломира във ВИТИЗ в специалност актьорско майсторство за драматичен театър. Играе в театър София, Сатиричния театър, Сълза и Смях и театър 199. Участва в игрални филми на режисьорите Димитър Петков, Евгени Михайлов, Рангел Вълчанов, Петър Попзлатев, Иван Балевски. Работила е с много режисьори, между които Иржи Менцел, Здравко Митков, Красимир Спасов, Гриша Островски.


МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ от 3 члена ще присъди специалната награда на ФИПРЕССИ (Международната федерация на филмовата критика). Българският представител в журито на ФИПРЕССИ е Искра Димитрова (киновед, сред основателите на списанията “Филмови новини” и “Филм”, член на Гилдията на кинокритиците към СБФД. Чуждестранните представители на журито ще бъдат определени до 10 февруари от генералния секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер (Германия). В журито са Бланка Елекеш, кинокритик от “Скрийн интернешънъл” – Унгария и Николай Никитин от Берлинския кинофестивал. Претенденти за наградата на ФИПРЕССИ ще бъдат 12 игрални филма, които ще се упоменат в каталога на фестивала. Повечето ще бъдат от международния конкурс. Условието е да не са получавали досега такава награда.

Сред останалите НАГРАДИ са:
- Награда на публиката за най-добър филм – 1 000 евро премия за режисьора, осигурена от Обединена българска банка и награда за един зрител, познал избрания филм.
- Награда на интернет-публиката за най-добър филм от международния конкурс – диплом за режисьора и награда за един зрител, познал избрания филм (самолетен билет до избрана европейска дестинация, осигурен от Суис интернешънъл еърлайнс)
- Награда за най-добър български игрален филм – избран от гостуващите директори и програматори на международни фестивали и международна преса.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003, има удоволствието да представи американският документалист от еврейски произход, родения в България
ДЖАКИ КОМФОРТИ – гост на фестивала
И неговия филм
ОПТИМИСТИТЕ /THE OPTIMISTS
USA,2000,81 min,documentary,colour
Берлин '01 -Награда за мир (Почетен диплом), Йерусалим 2000 –Първа награда

През 1943 г.България е страна почти от задния двор на Източна Европа.Но все пак тя е сред най-цивилизованите нации.50 000 евреи живеят в България преди и след Втората световна война.50 000 не са загинали,въпреки че нацистите са започнали да пускат ешелоните,които е трябвало да ги отведат на сигурна смърт. Евреите в България живеят,защото българските християни и мюсюлмани са намерили начини да ги защитят.
РежисьорWWW.WWWWWW
Филмография на Джаки Комфорти

1999 В сянката на паметта (In the
Shadow of Memory)-documentary
2000 Оптимистите (The Optimists)-docu-
mentary
WWWWWWW
Посещението на г-н Комфорти е част от официалната програма за културен обмен между САЩ и България, спонсорирана от американското правителство, в чест на 60 годишнината от спасяването на българските евреи, както и по случай 100 годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и САЩ.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА с ДЖАКИ КОМФОРОТИ ЩЕ БЪДЕ НА 11 МАРТ, ВТОРНИК, от 13.00 ЧАСА В ЗАЛА МАТТИ`Д
WWW.THEOPTIMISTS.COM

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 - 16 март 2003 има удоволствието да
представи за първи път в България
JAMESON
Short Film Awards

Награда JAMESON за късометражен филм

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С 12-ТЕ НОМИНИРАНИ РЕЖИСЬОРИ И ТЕХНИТЕ ФИЛМИ
11 МАРТ, ВТОРНИК, 14.00 ЧАСА, ЗАЛА МАТТИ`Д

Предварителната селекция за Наградата JAMESON за късометражен филм на предстоящия 7-и международен филмов фестивал София Филм Фест приключи. От 109 български късометражни филма, подали заявки за участие до 20 януари, бяха избрани 12 кандидати за Наградата JAMESON. Големият брой участници и жанровото разнообразие направиха избора на филмите наистина труден. Селекционната комисия бе в състав:

Александър Янакиев - кинокритик, доцент по българско кино в НАТФИЗ, председател на Гилдията на кинокритиците към СБФД
Костадин Бонев - режисьор
Георги Тодоров - Жози - художник в киното
Стефан Командарев - режисьор
Жанина Драгостинова - кинокритик

На 01.02.2003 г. селекционната комисия, след подробно запознаване с всички 109 кандидатстващи филма, избра следните 12 номинации за носител на Наградата JAMESON:

(по азбучен ред на заглавията)

1. “Ехо”, реж. Радой Николов
игрален, 2003, входящ № 66, 17 мин, 35 мм
Старите разкази се превръщат в реалност за едно момче, което търси изход от сложна житейска ситуация.

2. “Зелена карта”, реж. Елдора Трайкова
документален, 2001, входящ № 34, 27 мин, Бетакам SP
Филм за живота в едно планинско село в Родопите. Повечето от неговите жители са обладани от мечтата за “зелена карта”, с която да заминат в Америка.

3. “Yellow”, реж. Иван Русев
анимационен, 2001, входящ № 12, 3.30 мин, 35 мм
Понякога в жилищните блокове, а и покрай тях, се случват странни неща.

4. “Каре”, реж. Ани Йотова
документален, 2002, входящ № 23, 30 мин, Бетакам SP
Четири жени от години играят заедно бридж. Най-младата от тях е на 67 години, а най-възрастната - на 90. Всяка от тях живее в самотата си. Бриджът ги събира заедно и връща назад към живота.

5. “Луната със сините очи”, реж. Пенчо Кунчев
анимационен, 2001, входящ № 81, 8.30 мин, 35 мм
Историята на младо момиче в древна Гърция, което сред горски нимфи, сатири и нощни сенки е въвлечено в една странна любов. Филмът е адаптация по “Песните на Билитис” на Пиер Луис.

6. “На мир като на война”, реж. Николай Тодоров
анимационен, 2003, входящ № 50, 6 мин, 35 мм
Идилия, решена в стилистиката на бродираните ковьорчета, които се поставят зад готварските печки. Майка изпраща детето си да играе на война. Времето тече и синът се завръща от игра – брадясал, немощен и осакатен.

7. “Неделя вечер”, реж. Калина Вутова
анимационен, 2002, входящ № 18, 5.40 мин, Бетакам SP
Просто неделя вечер, в един свят нарисуван с молив и въглен.

8. “Сбогом, Лили”, реж. Валери Милев
игрален, 2001, входящ № 106, 20 мин, Бетакам SP

9. “Семейство”, реж. Драгомир Шолев
игрален, 2002, входящ № 3, 9 мин, Бетакам SP
Историята на деца, които имитират своите родители. Дали ще бъдат наказани?

10. “Съдбата на Вероника”, реж. Надежда Косева
игрален, 2002, входящ № 89, 22 мин, Бетакам SP
За децата от “Дом за деца лишени от родителска грижа” в гр. Угърчин сапунените сериали са мечтан и приказен свят. Група доброволци им помагат сами да създадат този свят – сами да напишат сценария, да построят декорите и да “играят” в своя сапунена опера.

11. “Съседи”, реж. Антоний Дончев
игрален, 2003, входящ № 87, 28 мин, Бетакам SP
Смешни случки из живота на една ромска махала с непрофесионални актьори.

12. “Шекспир по балкански”, реж. Васил Барков
документален, 2002, входящ № 10, 30 мин, Бетакам SP
На връх Коледа една старинна църква от ХІІ век приютява Шекспировите герои. С децата от село Паталеница в Родопите театрален режисьор, напомнящ с нещо Дон Кихот, поставя “Ромео и Жулиета”.

Интересът към конкурса се дължи не само на приза и паричната премия. Наградите JAMESON за късометражен филм носят международно признание на отличените режисьори. Награденият филм ще бъде показан на фестивала в Кан през 2004 и на всички фестивали, където се провежда конкурса JAMESON.

7-ият София Филм Фест е първият фестивал в Източна Европа, на който ще се даде приза на JAMESON. Право на участие имаха филми с дължина до 30 мин, без ограничение на вида кино (игрално, анимационно, документално, експериментално). Избраните 12 филма ще се състезават за специалната награда JAMESON (статуетка и парична премия от 6 000 евро), която ще се присъди на режисьора на един от селектираните филми.

На фона на оскъдното филмопроизводство в България, наличието на 109 филма показа, че българско късометражно кино активно се снима. За сравнение - в Брест - Франция на същия конкурс миналата година, участвалите филми са 65. Затова изборът на България като първата източноевропейска страна, в която се провежда престижния конкурс е напълно основателен.

Наградите JAMESON са резултат от сътрудничеството между Jameson Irish Wiskey и Европейската Координация на Филмовите Фестивали (ЕКФФ). ЕКФФ е мрежа от над 170 фестивала в 26 страни. Целта на организацията е популяризирането на европейското кино. ЕКФФ е разработила и прилага Кодекс на етиката, основаващ се на най-добрата професионална практика и възприет от всички членове. Координацията поощрява обединените начинания и сътрудничеството между членовете с дейности, целящи засилването на обществения интерес към европейския филм. Освен партньорството с ирландското уиски Jameson, от което произлиза проекта за Наградите JAMESON за късометражен филм, ЕКФФ прилага и "План за корпоративно членство" за бизнеса, проявяващ интерес в областта на киното. Тримесечното издание на координацията "Еврофилмфест" отразява събитията и мероприятията на фестивалите-членове. София Филм Фест е първият български международен кинофестивал, член на EКФФ от 2002 г.

Наградите JAMESON за късометражен филм са едни от най-значимите в света на кратките форми. Те се присъждат на още 10 европейски кинофестивала (Тампере - Финландия, Дрезден - Германия, Рим - Италия, Гримстад - Норвегия, Валенсия - Испания, Вила до Конде - Португалия, Умеа - Швеция, Корк - Великобритания, Брест - Франция и Бристол - Великобритания). Наградата представлява статуетка с варовикова основа от Килкени, върху която е разположена сребърна скулптура, вдъхновена от движението на светлината във времето. Автор на статуетката е световноизвестният ирландски скулптор Кевин О'Дайър.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест и организаторите на конкурса за наградите JAMESON благодарят на всички участници за проявения интерес и спазените срокове. И пожелават на всички успех!

София Филм Фест (Sofia International Film Fеstival)
Стефан Китанов (директор), Андроника Мартонова (пресаташе), Весислава Антонова (асистент)
Десислава Николова (координатор за наградата Jameson),
Маргарита Радева (координатор офис)
Пл. "България" 1, София 1463,
тел. 9166 029, 51 93 51, Факс: 9166 714;
е-mail: sff@techno-link.com
www.cinema.bg/sff

За допълнителна информация за наградите JAMESON:
Модус - реклама и маркетинг
Теодора Ганчева
Ваня Печикамъкова (P. R.)
бул. Васил Левски 1Б, София
тел. 950 2 950, факс: 950 2 951
e-mail: teodora@modus-design.com

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест 07 – 16 март 2003 в рубриката “Дигитално кино” има удоволствието да ви представи

Тилман Бютнер / Tilman Butner
Оператор на филма
Руската съкровищница
Русия-Германия, 2002, 95 мин, цветен

Режисьор: Александър Сокуров
Сценарий: Анатолий Никифоров, Александър Сокуров, Борис Хаимски и Светлана Проскурина
Оператор: Тилман Бютнер
Музика: Сергей Евтушенко
В ролите: Сергей Дрейден, Мария Кузнецова, Леонид Мозговой,
Давид Гьоргобияни, Александър Шабан, Максим Сергеев
Продуценти: Андрей Дерябин, Йенс Мойрер и Карстен Щьотер

Награди:
Торонто ’02 – Награда за операторско майсторство
Кан ’02 – Официална селекция
2 номинации за Европейската филмова награда ’02 – за режисура и операторско майсторство


Невидим за всички наоколо, съвременен кинорежисьор се озовава в Ермитажа в Санкт Петербург – в началото на XVIII век! Той се запознава с циничен френски дипломат от XIX в. и двамата стават спътници в невероятно пътешествие във времето през бурното минало на Русия, което завършва в наши дни. Скитайки по величествените коридори и салони на царския дворец, маркизът и режисьорът стават свидетели на удивителни сцени в империята на царизма. Петър I налага свой генерал с камшик; по време на репетициите на своята пиеса Катерина Велика тича наоколо, търсейки къде да се облекчи; семейството на последния цар танцува валс на последния голям кралски бал през 1913 г. – краят на една епоха наближава. Докато пътешествието им във времето се развива в една продължителна сцена без смяна на кадрите, двамата мъже се впускат в разгорещен и забавен спор. Маркизът очевидно изпитва смесени чувства на любов и омраза към Русия, типични за един западняк, а режисьорът оспорва нелеката връзка на родината си с нейното минало и с днешна Европа. Сякаш Ермитажът е кивотът на руската душевност, съхраняващ я грижовно, докато светът стане по-добър.

“Филмът е демонстрация на филмова виртуозност. В този единствен дубъл (най-дългият кадър, създаван някога) преминаваме през 33 отделни зали и няколко външни зимни пейзажа. Актьорският състав наближава 900 души, а има и три оркестъра, като единият се дирижира от Валери Гергиев.”
Димитри Ейпидес


Александър Сокуров
Руски режисьор, роден на 14.06.1951 г. в Подорвиха в Иркутския район на бившия Съветски съюз. Учи история в Института “Горки”, преди да завърши ВГИК. Носител на много награди, сред които и Наградата на Ватикана за развитие на хуманитарните идеи в киното.

Избрана филмография
1978-87 Самотният глас на човека (Одинокий голос человека)
1983-87 Скръбно безчувствие (Скорбное бесчувствие)
1988 Дни на помрачение (Дни затмения)
1989 Спаси и съхрани (Спаси и сохрани)
1990 Кръг втори (Круг второй)
1992 Камък (Камень)
1993 Тихи страници (Тихие страницы)
1997 Майка и син (Мать и сын)
1999 Молох
2001 Телец
2002 Руската съкровищница (Русский ковчег)


Тилман Бютнер / Tilman Butner
Роден на 22 януари 1961 в бившата ГДР. Завършил е висшето училище за кино и телевизия “Конрад Уолф” в Потсдам през 1988. Работил е за много телевизинони канали, като ARD, ZDF, DFF, MDR, ORB, SFB,NDR, WDR, SWF, SAT1, RTL, MTV, PRO 7, Deutsche Welle a.o.). В киното се е специализира в работа със стедикам..

Избрана филмография:
1989 DREI FLASCHEN TOKAJER/“Три бутилки токайско" - новела из сериала “Полицейски телефон 110”, 90 мин., режисьор – Thomas Witte/Томас Вит
1991 STALINALLEE/“Алея Сталин” – документгален, 90 мин., режисьор – Sven Boeck/Свен Бьок
1994 REISE OHNE ENDE/“Путешествие без край” - игрален, 90 мин., режисьор - Ruth Keers/Рут Кирс
1997 CHAMPAGNER&KAMILLENTEE/“Шампанско и чай от лайка” - игрален, 90 мин., режисьор – Marian D.Vajda/Мариан Д.Вайда
1997 LOLA RENNT/ “Бягай Лола” - игрален, 90 мин., режисьор – Tom Tykwer/Том Тивер.
НАГРАДА Deutscher Kamerapreis, национален приз за най-добра операторска работа за годината
1997 MAMMAMIA/“Маммамия” - игрален, 90 мин., режисьор – Sandra Nettelbeck/Сандра Неттельбек
1998 ABSOLUTE GIGANTEN/“Абсолютните гиганти” - игрален, 90 мин., режисьор – Sebastian Schipper/Себастиян Шиппер
1999 SEX UND ANDERE KLEINIGKEITEN “Секс и други дреболии” игрален, 90 мин., режисьор – Jan Ruzicka/Ян Ружичка
1999 OTTO – DER KATASTROPHENFILM/ “Отто – филм-катастрофа” - игрален, 90 мин., режисьор – Etzert Onneken/ Етцерт Оннекен
2000 PUMA/“Пума” - 90 мин., режисьор – Michael Heiter, Chi Tan Yen/ Михаел Хайтер, Чи Тан Йен
2000 GRIPSHOLM/“Грипсхолм” – игрален, 102 мин., режисьор – Xavier Koller/ Ксавие Коле
2001 VIKTOR VOGEL – COMMERCIAL MAN / “Виктор Вогел - търговецът” – игрален, 108 мин, режисьор Lars Kraume / Ларс Кроаме
2002 HIGWAY / “Магистрала” - игрален, режисьор Xavier Koller/ Ксавие Коле

Допълнителна информация
“Сега ще стане дума за Сокуров. Винаги съм
оценявал тази нова "митологична" фигура в руското кино (как иначе, самият Тарковски го е предопределил като наследник). Никога не съм се вълнувал от неговите филми. Приличаха ми на изящно шлайфани зърна от броеница, само че им липсваше връвчицата, на която скъпоценните късчета са нанизани. Не можеш да си я закачиш тази броеница - разпада се... Новият му филм “Руската съкровищница” или "Руски ковчег" (ковчег - в смисъл на Ноев ковчег, на ковчеже, в което се пазят най-съкровените, най-сакралните неща) е изпят на един дъх от него и от оператора му Тилман Бютнер. Целият филм е заснет в един цял, непрекъсваем кадър - дълъг 90 минути. Как е възможна (в Русия?!) организация на такова количество хора - 367 артисти, три оркестъра свирят на живо, последният под диригентството на самия Георгиев, над 3000 души епизодици се разхождат, играят театър, присъстват на царски церемонии, танцуват в бална зала, всичките - в богати исторически костюми; как се преминава през 33 зали и три етажа на Ермитажа без нито един гаф на осветлението, на асистентите, на участниците? Сигурно в това има и рекламен смисъл, но - според мен - единното време/пространство скрепява броеницата, то е липсващата връвчица на наниза. Филмът е много руски - в него има носталгия по отминалото величие на империята, но филмът не е националистически; в него спорят "западняци" и славянофили", но от него не лъха ненавист към другите нации.
Георги Дюлгеров, режисьор, България


Интервю:
ТИЛМАН БЮТНЕР: “В НАЧАЛОТО СЕ ЧУВСТВАХ ТВЪРДЕ МАЛЪК В ЕРМИТАЖА”

Разкажете нещо за себе си, г-н Бютнер.
Родих се израстнах в Източна Германия. Баща ми е художник оформител, и почти целия си живот прекара в работа в държавната телевизия. Всъщност той е един от създателите на телевизията в бившата ГДР. Майка ми е в хотелиерския бизнес. Тя е много важен човек за мен, макар да няма общо с киното и телевизията. Майка ми формира вкуса и стила ми. Учил съм в киношколата на Бабелсберг – близо до Берлин, специалност фотография и операторското майсторство до 1988. После започнах работа в телевизията. Специализирах това което най-много харесвам – операторство при аероснимки. Правил съм много репортажи, свързани с пътешествия и екстремни преживявания. Паралелно с това съм бил и оператор-постановчик на доста музикални видео клипове. Дори съм и режисирал някои от тях. В процеса на работата си се увлякох по камерата-стедикам – харесва ми подвижността и разбрах че това е моята камера въобще. Вече тринадесет години специализирам именно снимки със стедикам.
Преди да заснемете “Руската съкровищница” били ли сте в Ермитажа и Русия?
Не. Само на теория знаех какво представлява Ермитажа. Не просто световна галерия музей – а зимен дворец, където за живееле царедворците, аристокрацията. В началото ми беше много чудно че във филма “Руската съкровищница” няма да има нищо за Октомврийската революция – такова важно историческо събитие.
За режисьора Александър Сокуров знаехте ли нещо? Гледали ли сте негови филми?
Не. Честно казано, такъв стил като този на Сокуров преди въобще не ме привличаше. Когато обаче ми предложиха проекта си казах – защо пък не. Защо да не погледна какво се случва в това арт-кино.
Самото предложение не ви ли удиви?
Съвсем не. Зарадвах се – руски режисьор, ще се снима в Русия…
Значи се съгласихте, защото просто подобно нещо не сте снимали, така ли?
Реализацията на този филм има сериозен художествен смисъл, който може единствено да се достигне с определено и съвършенно техническо решение. Нещата отиват далеч и отвъд простичкото ми желание да показван на когото и да е на какво съм способен .
Кой е най-дългия ви кадър заснет преди филма на Сокуров?
Беше за една дипломна работа – любовна мелодрамама. Снимах с дигитална камера – а най-дългият кадър бе 29 минути. С дълъг кадър план много е обичал да работи Хичкок, но както се знае той е обичал и да прави скрит монтаж.
Какво беше първото ви впечатление при запознанството със Сокуров?
Сокуров веднага покорява хората със сърдечността си и откритото си поведение. На него можеш да му се довериш. Винаги те гледа в очите, и и оставаш с чувството че го познаваш отдавна.Рядко се срещат режисьори като него. Той еднакво уважава всички, независимо от ранга и статуса в кинопродукцията. И винаги защитава екипа си.
Сокуров е рисувал маршрути-скици, по които вие минавате със стедикама…
Много особено усещане изпитваш докато вървиш из коридорите на музея – да ти стъпваш по стъпките на руските царе. Хора от друг свят, друг век, недосегаеми. Простосмъртен не е могъл да припари до двореца. Особено е – та аз гледам вещите, стените и се чувствам един такъв малък, нищожен човечец… Друг шок, който ме споходи в Ермитажа са огромните живописни платна и въобще цялото това изкуство. Възхитително е.Питам се обаче, дали хората живяли векове преди нас са си давали сметка за тази удивителна красота. Други пък не са виждали въобще или различавали. Беше ме и страх – да не забравя маршрута на Сокуров. Започнах да рабирам хората които идват в Ермитажа просто така, веднъж в седмицата, за половин час. Разбрах как можеш да се наслаждаващ на всичко тук. И все пак – най-поразителното е пространството на Ермитажа. Та в Николаевската зала, където снимахме бала, може четири пъти да се побере моят дом. Сега вече нито се боя, нито съжалявам, че се ангажирах с този толкова сложен проект.
Кои бяха главните трудности?
Особени проблеми нямаше. Безпокоях се дали физически аз ще издържа. Но след първия преход с камерата, разбрах че ще се справя. Техническа сложност бе обаче подреждането на осветлението в такова голямо пространство. Иначе камерата е много свободна, актьорите се движат динамично. Бях длъжен да “наблюдавам отстрани”, да показвам архитектурата на пространството, акцентите и да внимавам някой прожектор да влезе в кадър. А имахме над 200 източници на светлина! Преди начало на снимки ми трябваше ден да ги наредя по някой от указаните маршрути с дължина 500 метра. Но толкова добре се разбирах със Сокуров, че понякога отгатвах точно това, което той желае. А това е най-важното в нашата работа.
Казахте “да издържа физически” – стедикамът тежи 35 килограма, все пак. Занимавате ли се със спорт?
Да, налага се винаги да съм във форма. Затова когато не снимам съм във фитнес-клуба.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003, има удоволствието да представи в програмата си “Световен екран” индийския филм

Цветовете на глада
Индия, 2002, 90 мин, цветен

Режисьор: Бападитя Бандопадяе, Сценарий: Бападитя Бандопадяе и Нарен Батачаря, Оператор: Рана Дасгупта, Музика: Бападитя Бандопадяе,
В ролите: Субасис Мукопадяе, Дебашри Рой, Мринал Мукопадяе
Продуценти: Папия Госал, Суопан Гош и Бападитя Бандопадяе

Действието на филма се развива в малко селце, насред пустинна топография, раздирана от природните стихии. Това е едно отдалечено кътче на Индия. Потуа Нибаран е художник, който живее в странен свят. Свят, заобиколен само от страдания и смърт. Това винаги кара художника да пренася мислите си върху платното под формата на страшни картини. От чисто любопитство един ден Нибаран посещава гротескното представление на жена, която яде живи змии и пилета пред занемелите зрители. Нибаран е изключително заинтригуван. Той открива сходство между двете странни и очевидно груби арт-форми. Обстоятелствата сближават двамата “творци”. По-късно любовта не към жената, а към нейното изкуство се превръща в мания за Нибаран. Той я кара да го научи на нейните номера и да утоли глада му за форма на изкуство, която му е напълно чужда. Жената на име Кусум отказва, защото вече се е уморила да показва един и същи номер на публиката всеки ден. Жената в нея вече иска да потърси сигурността на брачния живот. Но Нибаран не й обръща внимание и се опитва да научи номера сам, изоставяйки изкуството, което е практикувал толкова години. Упражненията се оказват болезнени и му костват спокойствието и душевното равновесие.


Бападитя Бандопадяе

Индийски режисьор, роден през 1970 г. Завършва социология в Университета в Колката (Калкута) през 1992 г. Заснел е няколко документални филма и ТВ сериала, преди да дебютира с игралния “Жертвоприношение” през 2000 г.

Филмография / Filmography

2000 Жертвоприношение (Sampradan)
2002 Цветовете на глада (Silpantar)

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ

Ше бъде прожектиран филмът му
“ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН”
(Monday Morning / Lundi matin)
Франция-Италия, 2002, 123 мин, цветен
Режисьор и сценарист: Отар Йоселиани, Оператор: Уилям Любчански,
В ролите: Жак Биду, Ариго Моцо, Ан Кравц-Тамавски, Нарда Бланше, Дато Тариелашвили,
Ана Ламур-Флори, Отар Йоселиани, Маню дьо Шовини
Носител на 2 награди в Берлин 2002: “Сребърна мечка” за режисура и наградата на ФИПРЕССИ
Понеделник сутрин, френска провинция. Венсан се събужда в 5 ч., качва се на очуканата си стара кола и отива на монотонната си работа в завода. След като се прибира у дома, той иска да рисува, но семейните задължения непрекъснато му пречат. Работата, жената и децата превръщат живота му в истински ад. Затова един ден Венсан си купува билет за Венеция и просто заминава. Най-сетне успява да се наслади на един обикновен ден. Запознава с Карло, който му предлага да преспи при него... Сутринта будилникът звъни: понеделник сутрин е и Карло отива на тягостна работа в завода. Венсан пак заминава накъдето му видят очите. След 8 месеца скитане се завръща в дома, където почти никой не е забелязал отсъствието му. Пак се събужда в 5 сутринта и пак отива в завода, където ще прекара целия ден…

“Нещо в деликатността на филма и изобилието на ексцентрични, комични детайли излъчва приятно сияние. Този филм може и да изглежда объркващ, но възцарява спокойствие и добро настроение.” Питър Брадшоу, “The Guardian”


Отар Йоселиани / Otar Ioseliani

Eдин от най-известните грузински режисьори, роден през 1934 г. в Тбилиси. През 1952 г. завършва композиция, дирижиране и пиано в Държавната консерватория. През 1961 г. завършва ВГИК при Довженко и Чиаурели. След като филмът му “Април” е спрян, работи две години като моряк и металург. За “Листопад” печели Наградата на ФИПРЕССИ в Кан. След успеха в Берлин през 1982 г. на заснетия 6 години по-рано “Пасторал” се установява във Франция.


Избрана филмография / Selected filmography

1961 Април (April)
1968 Листопад (Falling Leaves)
1971 Птица безгрижна (Жил певчий дрозд)
1976 Пасторал (Пастораль)
1984 Любимците на луната (Les Favoris de la lune)
1989 И стана пожар (Et la lumiere fut)
1992 Лов на пеперуди (La Chasse aux papillons)
1996 Разбойници, глава VII (Brigands, Chapitre VII)
1999 Сбогом, мой мил дом (Adieu, plancher des vaches!)
2002 Понеделник сутрин (Lundi matin)

Награди:
1999 – Европейска филмова награда – награда на ФИПРЕССИ за “Сбогом мой мил дом” (1999)
1999 – Руски национални кино награди “Ника” – “Ника” за “Разбойници, глава VII” поделена с филма на Балабанов “За уродите и хората”
1999 - Приз “Луй Делюк”- “Сбогом мой мил дом” (1999)
1996 – Венециански кино фестивал – Голяма специална награда на журито за “Разбойници, глава VII”
1993 – Московски международен филмов фестивал – приз “Андрей Тарковски” за “Лов на пеперуди” (1992)
1989 - Венециански кино фестивал – Голяма специална награда на журито за “И стана пожар” (1989)
1984 - Венециански кино фестивал – Голяма специална награда на журито “Любимците на луната” (1984)

разширена информация:
Дебютният игрален филм на Йоселиани “Април”, 1961, е забранен и режисьорът, тогава 27-годишен, става за известно време фабричен работник, сетне матрос, макар да е следвал музика в консерваторията и да е завършил математика, а после и московския ВГИК като ученик на Довженко. А когато в края на 70-те години, след забраната на филма “Пасторал” емигрира във Франция, той съумява да устои и спрямо диктата на комерсиализацията, на т.нар. mainstream и да наложи уникалността на творческото си присъствие - най-напред с “Любимци на луната”, донесъл му през 1984 г. голямата награда на журито във Венеция, а след това и с редица други филми, завоювали множество международни награди. Филмовият мир на Йоселиани си е само негов - мир, обвеян от вълшебство, духовен аристократизъм, проницателност на мисълта, изтънченост на чувствата, изящна присмехулност и някаква специфично грузинска цветистост, обагряща и френските му филми. Във всички тях звучи вечният философски въпрос: “Как да се живее?” Йоселиани не предлага отговор - той само ни повежда през земи и епохи, среща ни с разнообразни герои, деликатно и най-често с хумор съпоставя различни начини на съществуване и ни предоставя да размисляме над тях. Филмите му са с музикална полифоничност - в тях, както в соната, темите и образите се свързват, взаимно пресичат, появяват се в разнообразни вариации, за да се срещнат отново в контрапункт. Звукът и пластиката в тях са по-значими от словото.
Или както казва Йоселиани: “За да бъде човек кинематографист, той се нуждае не само от обектив, камера и филм. Това е по-скоро начин на мислене в образи и звуци и то ще съществува винаги. Когато не ще има вече хора, които по такъв начин да общуват с другите, ще дойде краят на света. Затова вярвам, че истинското киноизкуство не ще загине”.

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест, 07 – 16 март 2003, има удоволствието да посрещне своя гост, носителят на Оскар за филма “Коля”, чешкият режисьор

Ян Сверак
и филма му

Тъмносин свят
Чехия-Великобритания, 2001, 115 мин, цветен

Режисьор: Ян Сверак, Сценарий: Зденек Сверак, Оператор: Владимир Смутни, Музика: Ондржей Соукуп
В ролите: Ондржей Ветхи, Кристоф Хадек, Тара Фицджералд, Олдржих Кайзер, Йорг Асман, Чарлс Данс, Ана Маси
Продуценти: Ерик Ейбрахам и Ян Сверак
Награди: 5 награди “Чешки лъв” ’01 – за режисура, операторско майсторство, на критиката, за монтаж и музика

Действието на филма се развива през 1950 г. Бившият елитен пилот-изтребител от британските ВВС и герой от войната Франтишек Слама е хвърлен заедно с другите “врагове на народа” в затвора “Миров”. След окупацията на Чехословакия през 1939 г. той и по-младият му колега Карел Войтишек са постъпили в британските ВВС, за да се сражават срещу немците. При една атака на нацистки бомбардировачи Войтишек е свален. Смятат го за загинал, но той успява да катапултира и се натъква на отдалечена къща, в която открива англичанката Сюзън. Когато на следващия ден се завръща на летището, той разказва на Слама за своята съдбоносна среща – първия му допир с истинската любов. Никой от тях обаче не подозира, че от този момент нататък нищо няма да е като преди…

“Тази история всъщност е интимна драма, развиваща се на фона на важно историческо събитие: надвисналата сянка на войната и мисълта, че всеки момент може да намериш смъртта си, ускоряват всички любовни връзки и ги правят по-пламенни”, разказва Ян Сверак. Освен че е история за приятелството и любовта, филмът предлага и грандиозен спектакъл с драматични въздушни битки, изискващи сложни спецефекти. Той отдава почит към храбростта на много чешки пилоти, предадени от историята, които се завръщат у дома към едно безрадостно бъдеще. Това са герои от войната, чиито дела не бива да бъдат забравени от бъдещите поколения.”
Ян Сверак

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ:
8 март, събота ЧЕШКИ ЦЕНЪР 11.00 ЯН СВЕРАК (Чехия)
Режисьор на “Тъмносин свят”
Прожекция на документален филм за снимането на “Тъмносин свят”, реж. Алице Нелис

Ян Сверак
Чешки режисьор, роден през 1965 г., син на сценариста и актьор Зденек Сверак. Учи документално кино във ФАМУ, Прага. Получава признание още със студенските си филми. Дебютира с нежната комедия “Начално училище”, номинирана за “Оскар”. “Пътуването” му носи “Кристален глобус” от Карлови Вари, а “Коля” е отличен с “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.


Филмография
Filmography

1991 Начално училище (Obecna skola)
1994 Акумулатор 1 (Akumulator 1)
1994 Пътуването (Jizda)
1996 Коля (Kolya)
2001 Тъмносин свят (Tmavomodry svet)

7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест 07 – 16 март 2003, вече по традиция с филм номиниран за Оскар в категорията най-добър чуждоезичен филм. Като се има предвид какво се случи през миналата 2002 година, когато “Ничия земя” на Данис Танович получи мечтаната статуетка на Американската академия за филмово изкуство, много е вероятно и филмът

“Мъжът без минало” на реж. Аки Каурисмаки
да спечели Оскар на 23 март 2003 за най-добър чуждоезичен филм
дано прожекцията на финландския филм, с който се открива официално
7-ият международен филмов фестивал София Филм Фест фестивала
на 7 март (петък) 2003 в зала 1 на НДК от 19.00 часа
бъде предзнаменование за това

В рамките на фестивала зрителите ще могат да видят и още няколко филма получили номинации за Оскар – това са:

“Фрида” – с 6 номинации на реж. Джули Темор
- за най-добра главна женска роля на Салма Хайек
- най-добра сценография
- най-добри костюми
- най-добър грим
- най-добра музика на Елиът Гондентал
- най-добра песен: “Burn it blue” на Елиът Гондентал

“Говори с нея” – 2 номинации на реж. Педро Алмодовар
- за режисура на Педро Алмодовар
- за най-добър оригинален сценарий на Педро Алмодовар

“Хвани ме ако можеш” с 2 номинации на реж Стивън Спилбърг
- за най-добра подържаща мъжка роля на Кристофър Уокън
- за музика на Джон Уйлямс