Новини

София Мийтингс не е еднократна спирка

14.03.2013

Мартин Киселов участва в селекцията на проектите в програмата на София Мийтингс от три години насам и води уъркшопа „Kак да подготвим презентация на филмов проект”. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и кинорежисура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Занимава се основно с консултиране на драматургия за български и чужди кинопродукции. Все още не е заснел своя игрален филм, защото вярва, че към киното човек трябва да се отнася калпазански отговорно и докато няма какво да каже, по-добре да мълчи. За сметка на това има няколко театрални постановки, сред които „Формата на нещата” и „Скъпа Елена Сергеевна”.

Какви са критериите за подбор на проекти за София Мийтингс?

Мартин Киселов: Трудно е да се опише накратко, но най-простичко казано е да имат добре разказани истории. Гледаме дали човекът знае какво иска да направи и дали може да го направи, което се разбира от това дали е разказал добре историята, дали се е подготвил компетентно. Много неща личат от една презентация и най-вече как човек се отнася към детайлите. Тъй като в киното вече всичко е казано, е много важно как конкретният човек разказва нещата, които го вълнуват, по начин, който ще ги направи важни и за други хора.

Гледал ли сте филми от проектите, които са минали през очите ви? Имало ли е големи разминавания в положителна или отрицателна посока между проекта и готовия резултат?

Мартин Киселов: Да, гледал съм. Един филм може да бъде сполетян от всякакви перипетии и проблеми. Дори някакъв щастлив момент може да повлияе негативно на съдбата на филма, като например да намериш най-прекрасните продуценти, които са готови да направят с теб филма, но по друг, различен от първоначалната идея, начин. Единият от въпросите след уъркшопа днес беше: „Как да се справя с хората, които финансират филма, а имат различно мнение от моето?” Моят преподавател в Калифорнийския университет Хауърд Зюбърт казваше много точно, че правенето на кино прилича на политика, защото трябва да обединим мнението на страшно много хора под една шапка, в която всички да вярваме и след това да поканим други хора, които да влязат в същата шапка. Колкото по-отворен е един лидер – а режисьорът е лидер – за това да слуша хората, които ще го изберат, за да участват в работата по филма му, гласувайки му доверие, толкова по-нашироко ще успее той да разказва.

Един завършен филм вече е не малка победа за авторите си. Дори да е най-кошмарният, той ще им е дал уроци и аз гарантирам, че следващият им филм ще е по-добър. София Мийтингс и като цяло София Филм Фест, са построени около идеята за общност от хора, които правят и гледат кино – така че като форуми да не бъдат еднократна спирка. Както се случи с Константин Божанов и „Аве”, например – филмът беше представен като проект на София Мийтингс, после бе селектиран за Международния конкурс, а тази година Божанов участва в международното жури.

Аз основно виждам филми, които са надраснали проекта и това много ме радва, защото така осъзнавам, че от подобни форуми има смисъл, защото на тях си видял нещо на ранен етап и си му помогнал, за да се развие в нещо хубаво.

Има ли отличителна разлика между българските и чуждите проекти?

Мартин Киселов: Имам впечатления от няколко държави, че подготовката в киноуниверситетите им е на много по-високо ниво – израелските проекти са компетентно поднесени, дори като история да не са добри, румънските – също, сръбските преобладаващо са ексцентрични, но опират в нещо изконно и човешко. Има кинематографии, от друга страна, които са се омотали в политически истории, а за мен те са като определението „да говориш за музика е като да танцуваш за архитектура”. По същия начин те се опитват да правят грешното нещо с грешното средство. Защото политическите промени не се случват в резултат от някакъв филм.

Българските проекти практически са поднесени много некомпетентно и в тях има много оригиналничене. За съжаление, у нас липсват много неща, но не и основното – талантът. Ние все се дъним от професионална гледна точка и по-скоро пречим на таланта си. Бил съм на места по света, на които има очевидна липса на талант. Трябва да имаме дисциплината да извадим най-доброто от себе си, а не го правим – понякога, защото не си вярваме, или защото нямаме традиции в тези неща или защото цялата ни образователна система ни учи да минаваме метър, а не да правим нещата добре. Докато не разберем, че лъжейки критерия, лъжем себе си.

Как помага вашият уъркшоп „Kак да подготвим презентация на филмов проект”?

Мартин Киселов: Опитвам се да подскажа на хората как да направят проектите си адекватни спрямо критериите. Ориентирам ги в изискванията. От три години правим такъв уъркшоп. На него идват млади хора, студенти, и виждам, че в уъркшопа донаваксват някакви знания, които не са им били предоставени. Ако те могат да минат през критериите на София Мийтингс, значи могат да минат навсякъде. Опитвам се да изравня стандартите на София Мийтингс с това, което съм научил и като американски възпитаник и в опита си, така че да го няма комплексарският момент на „хубав филм, ама български”. София Филм Фест е световно събитие, отдавна е в топ 50 на най-добрите фестивали и мисля, че София Мийтингс, заедно с пазарите в Солун, Сараево, Варшава са места, през които задължително трябва да се минава. Сериозната бройка на хора, които всяка година идват тук, го показва.

Какви проекти има тази година?

Мартин Киселов: Общо проектите бяха над 70, всяка година растат. Имаше доста български кандидати. Представят се основно лични истории, темите са за това накъде върви светът ни, за търсенето на традиционните ценности или на какво да се опрем, когато всичко изисква от нас да правим нещата бързо и лесно, за един свят, в който страшно много се говори, без да се слуша. Има и някои истории за война. А често при турците, например, има желание за опит да се излезе от традиционното общество и цената, която се плаща за този опит.

Разбира се, в секцията за първи филми има много истории за порастването. Темата за емиграцията вече не е актуална за нашия регион. Историите стават по-универсални, авторите си задават вечния Хамлетов въпрос да бъдеш или да не бъдещ честен човек – пред себе си и с другите. Противно на това, което искат да ни убедят медиите, нашите млади режисьори и разказвачи в това отношение са абсолютно адекватни на света, защото се интересуват как да не се огънат, как да не станат цинични и сиви, как да не потънат в някакви обезличаващи ги мултинационални компании и т.н.

Добави коментар в Facebook

CALL FOR APPLICATIONS

07.10.2015

The 13th Sofia Meetings will take place from 17th till 20th March 2016 in the framework of the 20th Sofia International Film Festival (10th – 20th March 2016).