Дискусията  „Не ни безпокойте!” е инициатива на София Филм Фест в партньорство с проект „Прозрачни планини” и WWF Bulgaria, вдъхновена от най-новия документален филм на Вим Вендерс „Солта на земята”, който е на екран в София и страната.

Мартина Попова от проект Прозрачни планини: Идеята на "Прозрачни планини" е, че природата трябва да се опазва от хората, а това се постига чрез привличането на широк кръг от хора при взимането на решения за опазването на планинските ресурси – горите, реките и защитените територии. Как го правим - изучаваме, следим и анализираме стратегическите документи, които отговарят за управлението на ресурсите - реки, планини и защитени местности .
Например един областен план на горска територия представлява документи с правила за опазването на съответната територия в дългосрочен план. В същност ние сме хора опазващи природата, чрез работа с документи.

За горите можем да кажем, че проблемът с незаконната сеч не е толкова важен, колкото незаконното провеждане на сеч. За това ще наблегнем на въпросът как едно изсичане на гори може да бъде устойчиво и как всеки гражданин може да се включи. Много е важно хората да взимат участие в управлението на горите в региона, в който живеят и да променят съдбата на горите около тях.

Андрей Ралев от "Прозрачни планини" се включва в разговора за за устойчивото управление на горите и как да вземем участие като граждани: Имаме статистика, която показва, че през 2005 година са изсечени 9,5 милиона кубични метра дървесина, от които 40 % е нелегална сеч. През 2012 общото количество изсечена дървесина е същата, но нелегалната сеч е намаляла на половина, тоест наблюдаваме легализирането на нелегалната сеч. От тук следва да говорим за целия проблем около стопанисването на горите и това, че в България не се приемат европейските и международни практики, защото горското стопанство е наука, която се развива, но у нас сме останали в 1950-та година, когато са писани тези учебници и тази стара система продължава да се преподава в нашите учебни заведения.
Тази консервативност не е добре дошла в момента, особено след като през 2011 бе променен закона за горите и бяха създадени горските предприятия (има шест такива). Основната цел на тези предприятия е сечта и по тясно максималния добив от гората. По тази схема рекреационните и защитните функции в този закон минаха в заден план. Именно заради това през март ние внесохме в Министерство на земеделието една подписка, която е подписана от 11 500 души от цялата страна.
Целта на подписката е да има повече устойчивост, чрез  запазване на  старите гори и запазването от изсичане на поне 10% от горите и спазване на разписаните режими за горите  на „Натура 2000”, които за момента не се спазват.  

"Прозрачни планини" набляга на участието на всеки да има глас в плановете за горите в следващите десет или повече години. В момента практиката е на работа е следната – например хора от лесоустройствена фирма, като тази, която прави плана за управление на Пирин в момента, отиват в една гора и на базата на таблици правени през 60-те/70-те години, те решават колко кубика да изсекат от даден масив. Тези решения се взимат често без да отидат на мястото, ами да речем като застанат на отсрещния склон и преценят, че гората е в подходяща за сеч възраст. Тези фирми не са свързани по никакъв начин с горския на района, нито с местните жители. В новия закон от 2011 година се въведоха напредничави областни планове за развитие на горските райони. Законът се явява междинно звено между местните хора и националната инвентаризация.  Този закон ще помогне за зонирането на горите, а именно те да не бъдат предназначени само за стопанска дейност, но да има защитени със строг регламент на начина за влизане в тях. Тези гори са вековните гори, които защитават питейните води, укрепващи срещу ерозия и някои видове специални гори.

Ролята на "Прозрачни планини" е да събира предложения за защитни гори в Югозападен регион на България. Тук трябва да похваля ръководството на Министерство на земеделието и храните, защото има напредък и някои от исканията в нашата подписка започнаха да се приемат - например като контрол над областните планове. Много се надявам в България да спре да се гледа на гората като на начин за изкарване на пари от дървесина!

Александър Дунчев от WWF: Здравейте, аз представлявам международната организация WWF и трябва да кажа на всички вас, че схващането за засаждане на повече гори, за да сме добри към природата, е неактуално към настоящия момент в България. То може да е актуално за Гърция и Амазонка, но при нас проблемът е че изсичаме съществуващи гори, които имат водозащитни функции и лишаваме други биологични видове от среда на живот. За нас е важно да запазим съществуващата гора.

Залесяването с нови гори е изкуствена екосистема, която до известна степен води до нестабилност. За пример давам смърчовите култури на Витоша, които са създали нашите пра-родители преди един век, които бяха изядени с най-голям апетит от короядите. Това става, защото изкуствените екосистеми нямат в себе си други видове организми, който създават баланса в живота на дърветата. Например: кълвачът яде короядите, но той не се среща напоследък, защото ние сме изсекли старите дървета или дърветата с хралупи. Именно за това е важно устойчивото управление на горите, за което ние се борим и също така настоящото Министерство на земеделието има ангажимент да промени законите.

Въпреки всичко има територии от България, които са безвъзвратно изгубени, а те се характеризират с нещо специфично – това са дъбовите гори. Дъбовите гори в България са оцелели само в по-ниските части на планините, и то само видовете Зимен и Цер дъб.

Преди време почти всички равнинни местности са били покрити в дъбове, като тези в Борисова градина. Трябва да знаете, че дъбовете достигат огромни размери, които сме изсекли заради земеделието. Така сме загубили част от екосистемите. Днес дъбът е на изчезване. Може да го видите на много малко места в низините, по песъчливите брегове на Камчия и лонгозовите гори, при които има опасност да бъдат застроени с морски курорт. Все пак да не забравяме, че у нас имаме стари гори, с които се гордеем и които отдавна са изчезнали в Европа, поради мащабното им ползване. Старите гори впечатляват с наличието на величествени дървета в тях. Ако отидете на Витоша ще видите вековни дървета с еднометров диаметър, единствено около Драгалевския манастир и Горнобанския манастир, оцелели благодарение на факта, че това е била манастирска гора.

През миналата година спасихме с помощта на няколко медии гората около Лозенския манастир, която се бяха опитали да изсекат. Тези гори с тези вековни дървета представляват последното и единствено обитание на някои животни, птици и насекоми обитаващи единствено българските стари гори. Златката например може да живее само там, защото обитава хралупите на вековните дървета. Изсичането на едно такова дърво е изключително апетитно, заради бързата печалба от минимум 500 лева, а в същност губим последните кълвачи, бухали, сови и други редки видове.

Направихме за вас една ГИС платформа, която ви дава възможност да разгледате старите гори и да разберете повече за тях докато се намирате в самата местност. Например ако обичате някоя гора в близост до вашето село, чрез мобилната версия на ГИС платформата можете да разберете в същност каква е тази гора и ако се загубите можете да подадете сигнал на горският точно в кой парцел се намирате. Също така по наше искане вече можете да проверите на страницата на агенцията по горите дали някоя гора се изсича незаконно. Тази ГИС платформа е единствения модерен начин, който позволява на всички нас да следим за незаконно изсичане.

Повече за платформата тук: http://gis.wwf.bg/forests/

ОЧАКВАМЕ ВИ на КИНО - и разговорът продължава!