НИЧИЯ ЗЕМЯ / NO MAN'S LAND

Текущ рейтинг на филма: 7.14

Награди и номинации

Тази сатирична история за двама войници от противникови лагери се развива през 1993 г. по време на войната в Босна. Босненският войник Чики и тежко раненият му другар се озовават в окоп на ничия земя заедно със сръбския войник Нино. Скоро те започват да си разменят обиди и взаимни обвинения, спорейки коя страна е сложила начало на порочния кръг на насилието. Тази ситуация сякаш няма край, но трябва да се намери някакво решение. То може би е само на крачка от тях: наблизо има част на УНИФОР и френският сержант Маршан полага всички усилия да им помогне.

Но не е лесно да се заобиколи правилникът, диктуващ поведението на умиротворителните сили. Командирът им нарежда да избягват намесата на всяка цена. Медиите следят отблизо развитието на тази напрегната ситуация и докато за тях това е поредната сензация, за Чики и Нино въпросът е на живот и смърт. "Езикът, който говорят сърбите, хърватите и босненците, всъщност е един и същ. Дали ще го наречете сръбски, хърватски или босненски – те се разбират идеално", отбелязва режисьорът Данис Танович.

Необходим коректив на лъскавата псевдоистория, предлагана ни в Пърл Харбър и Враг пред портата, Ничия земя е истински, зрял филм за войната, заснет от хора, които знаят какво се стремят да покажат – проект, който по-скоро е от ранга на Великата илюзия. И наистина двамата главни герои много напомнят за Ерих фон Щрохайм и Пиер Френе от филма на Реноар: разделени от конфликта, но свързани с много други неща. Разликата е, че докато персонажите на Реноар приемат свързващите ги неща, тези на Танович не могат.

Режисьорът не набляга на експлозиите, а предпочита да запази пиротехниката за диалога си, който искри от черен хумор. Но най-силно говорят образите – най-вече онзи, който ще остане запечатан в нас. Един човек лежи върху мина. Ако се дръпне, тя ще избухне, унищожавайки него и всичко наоколо. Едва ли има по-сурово и точно определение за ситуацията в следвоенна Босна.

С. Ф. Саид

Босненски режисьор, роден в Зеница през 1969 г. Учи музика, инженерство и кино, преди да напусне Сараево през 1992 г., когато войната започва. Заминава за Брюксел, където учи режисура в Националния висш институт по изкуствата. Дебютът му Ничия земя спечели „Оскар” за чуждоезичен филм през 2002 г. През 2012 г. Данис Тановч бе удостоен с Наградата на София на София Филм Фест. Тигри е най-новият му филм.

ФИЛМОГРАФИЯ

2001 Ничия земя (Nicija zemlja)
2002 11'09“01 – 11 септември (11'09“01 – September 11) – сегмент „Босна и Херцеговина”
2005 Ад (L’Enfer)
2009 Очите на войната (Тriage)
2010 Цирк Колумбия (Circus Columbia)
2011 Багаж (Prtljag)
2013 Епизод от живота на събирача на желязо (Epizoda u životu berača željeza)
2014 Тигри (Tigers)