ДОМ НА УДОВОЛСТВИЯТА / HOUSE OF TOLERANCE

Текущ рейтинг на филма: 1

Награди и номинации

Подчертано стилизираният разказ на Бертран Бонело за последните дни на парижки бордей в края на 19-и век извиква във въображението ни отпусната красота и откровената сексуалност на картина от френския романтизъм. Визуалната пищност на филма го подрежда между Ингрес и Реноар, но със стилистичните си провокации той напомня за пътуващ във времето Бодлер.

През 19-и век по-голямата част от проституцията в Париж се извършва в огромни къщи, населени с елегантни труженички и проверена клиентела. Те са подобни на социалните клубове и в тях се очаква господата да се държат също толкова чаровно и остроумно, колкото и в салоните на почтените домове. Дамите са провокативно облечени и обитават будоари на горния етаж, пригодени за всякакви плътски удоволствия. Но дори в такава контролирана среда дебнат опасности – ширят се болести, някои от които са смъртоносни, а понякога дори един истински джентълмен може да изгуби самообладание и да нарани някоя жена.

Дом на удоволствията ни потапя в своя забравен свят, наситен с опиум, шампанско и неизбежната сперма. Скоростта, с която се движи филмът, напомня за апатията, обхванала дома, като обитателките му постепенно разкриват житейските си истории, сякаш правят старомоден стриптийз. Някои от разказите са мрачни – момичета от провинцията, които имат нужда от пари, други, които страдат от това, че са били изоставени, а има и един особено болезнен за гледане случай – наранена с нож проститутка, без да има явна причина за това. И въпреки това тук има и нежност – особено през деня, в моментите на сестринска близост и в небрежните, но неочаквано мили хитрини на мадам (в увереното изпълнение на великолепната Ноеми Лвовски). Този дух е жив до момента, в който нахлува новото време, което се усеща най-силно в предпоследния танц – в момента, когато се очаква бордеят да бъде затворен по заповед на кмета, – на фона на мелодията от странно подходящия за случая хит „Нощи в бял сатен”.

Ноа Коен, МФФ Торонто

Бертран Бонело е роден на 11.09. 1968 г. в Ница и в момента живее между Париж и Монреал. Филмът му The Pornographer получава наградата на ФИПРЕССИ в Кан през 2001 г., а две години по-късно пак там Tiresia е номиниран за „Златна палма”.

ФИЛМОГРАФИЯ

1996 Qui je suis – къс.
1998 Quelque chose d'organique (Something Organic)
2001 Le pornographe (The Pornographer)
2002 The Adventures of James and David  – къс.
2003 Тирезия (Tiresia)
2005 Cindy: The Doll Is Mine  – къс.
2006 My New Picture  – къс.
2008 De la guerre (On War)
2010 Where the Boys Are  – къс.
2011 Дом на удоволствията (L'Apollonide (Souvenirs de la maison close)