ПИНК ФЛОЙД: СТЕНАТА / PINK FLOYD: THE WALL

Оценете филма: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 7.86

Награди и номинации

Допреди появата на MTV и на музикалните клипове феновете на рокендрола гледат игрални филми за техните любимци – от забавните истории около Нощ след тежък ден или психеделичния Жълтата подводница на „Бийтълс“ до филмираните концерти на „Ролинг Стоунс“ Gimme Shelter и на „Лед Цепелин“ Песента остава същата. Когато през 1982 г. излиза Пинк Флойд: Стената, филмът се оказва без аналог. Създаден по концептуалния албум на Роджър Уотърс, този също толкова концептуален филм на Алън Паркър предизвиква лавина от противоречиви реакции. Почитателите на среднощните зрелища го обожават, докато други му лепват етикета „филм за наркотиците”, а трети така не го и разбират. Както и да го наречете, Стената е изключително визуално преживяване. Роджър Уотърс черпи вдъхновение от събитията, произтичащи в неговия живот – оттам се раждат албумът и сценарият за филма. Заедно с режисьора Алън Паркър и политическия аниматор Джералд Скарфи Уотърс създава уникален и скандален за времето си филм, който игнорира стандартната фабула. Цялата история е разказана в песните на „Пинк Флойд“ и чрез фрапиращите кадри на Скарфи и Паркър.

Стената е разказ за Пинк – рокзвезда, която се заключва в хотелската си стая, за да се спаси от света. Докато Пинк си седи пред мигащия телевизор, той си припомня живота и събитията, довели до неговата изолация. Стената от заглавието на албума е всъщност бариерата, която Пинк издига между себе си и останалите. Следва серия ретроспекции. Ще видим бащата на Пинк, загинал на бойното поле през Втората световна война. Малкият Пинк е отгледан от своята майка, но през целия си живот мечтае за баща. В училище преподавателят го унижава. Образователната система е представена като събирателно на съдържанието, което познаваме от „Another Brick in the Wall, Part 2”.

После действието се пренася в сегашния живот на Пинк. Докато е на турне, жена му му липсва. Той я подозира в изневяра и самата идея за това го кара да се затвори още повече за околния свят. Всяко от представените дотук събития кара Пинк да добави по още една тухла в „стената”, с която, притиснат от обстоятелствата, се огражда. Опитите му да скъса с групата завършват с пълна катастрофа, която само го тласка към още по-дълбоко отчаяние, в което той започва да се самоосакатява. Към финала на филма търсенията на Пинк се обръщат навътре в него самия, в опити да разбие стената.

Ако този сюжет изглежда праволинеен и лесен за възприемане, начинът, по който е представен, е наистина уникален. Класическата актьорска игра и диалог са заместени от музикални и визуални послания. И тъй като тук диалогът е сведен до минимум, а музиката играе основната роля, тези, които не говорят езика на рок-лириката, може да срещнат известни проблеми при гледането. Години наред Стената е заклеймяван като филм, който можеш да разбереш само ако си дрогиран или пиян. Това, което го прави уникален, е анимацията на Джералд Скарфи. Едни от най-запомнящите се образи са крещящото лице, движещите се чукове и гигантското създание, което говори с подкръстието си. С фината си изработка картините на Скарфи – и особено превръщането на американското знаме в кървящ кръст – добавят нови и нови внушения към този и без друго дълбок филм. Докато за музикалния принос на Боб Гелдоф може да се поспори, актьорската му игра в Стената е определено впечатляваща. Без реплики, само с гримасите на лицето си и жестовете на тялото той убедително представя мизерното състояние на Пинк.

Пинк Флойд: Стената разказва една епична история по уникален начин. Наред с реално заснетите гигове филмът се отличава с впечатляващи декори и реалистично поставени батални сцени. Майсторството на Паркър се състои в успешното съчетаване на широкия мащаб със затрогващата лична драма на Пинк.


Майк Лонг

Сър Алън Паркър е роден на 14.02.1944 г. в Лондон. Невероятно талантлив карикатурист, спец в техническите тайни на занаята, даровит разказвач, способен да отправя послания с директни и откровени методи – внезапни драматични обрати, ярки характеристики, фатални сблъсъци, често прекъсващи сцени на обяснителни диалози. И вечната му симпатия към отхвърлените. Въпреки трайното му пристрастие към полемичните теми (беззаконията в турските затвори в Среднощен експрес, за който е номиниран за „Оскар”), предпочитанието на Паркър да работи предимно в рамките на традиционните жанрове и склонността да разчита повече на интуитивното, отколкото на интелектуалното, са причините, поради които филмите му често се отказват от усложнеността в интерес на моменталния ефект. През 1982 г. режисьорът постига небивал успех с Пинк Флойд: Стената. Следващият му филм – Пилето (1984), също е посрещнат възторжено и донася на Алън Паркър Голямата награда на журито в Кан.

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1976 Бъгси Малоун (Bugsy Malone)
1978 Среднощен експрес (Midnight Express)
1980 Слава (Fame)
1982 Shoot the Moon
1982 Пинк Флойд: Стената (Pink Floyd: The Wall)
1984 Пилето (Birdy)
1987 Ангелско сърце (Angel Heart)
1988 Мисисипи в пламъци (Mississippi Burning)
1990 Come See the Paradise
1991 Къмитмънтс (The Commitments)
1994 Пътят към Уелвил (The Road to Wellville)
1996 Евита (Evita)
1999 Прахът на Анджела (Angela's Ashes)
2003 Животът на Дейвид Гейл (The Life of David Gale)
 

Програма