АЛОНЗАНФАН / ALLONSANFAN

Оценете филма: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 10

„Заглавието е заимствано от припева на „Марсилезата" („Allons enfants de la Patrie..." – „Напред, деца на Родината..."), изписан както се произнася. Такъв е и прякорът на един млад карбонар, който през 1816 г., в разгара на Реставрацията, когато Наполеон е на о-в Света Елена, а австрийците – в Милано, продължава да вярва в предстоящия „jour de gloire" – „ден на славата", и да надъхва другарите си с тази своя наглед вече неоснователна вяра. Но не Алонзанфан е главният герой на историята, която ни предлагат братя Тавиани, а неговата противоположност. Тоест Фулвио – милански аристократ, бивш якобинец и Наполеонов офицер. Завърнал се след толкова премеждия към охолния живот на семейството си, убеден, както мнозина, че Революцията е просто утопия, отложена завинаги от Виенския конгрес, Фулвио вече не е в настроение за някогашните идеали и битки и се опитва да се откъсне от тях с всякакви средства. Включително и предателство."

Темпо

Режисьорската дейност на братя Тавиани, осъществявана „на 4 ръце” през последните 50 години, е почти уникален случай в историята на киното, довел до създаването на 22 творби, отличени с много международни награди от Кан, Берлин и Венеция до Монреал, Москва и много други престижни фестивали.

Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Следват изкуство в университета в Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната драма Пайза на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7 документални филма – Miniato, luglio '44, разказ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют Un uomo da bruciare се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.

Остри и безпощадни наблюдатели на промените, които разтърсват и формират италианското общество, Паоло и Виторио Тавиани преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм, подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са тясно свързани.

С I fuorilegge del matrimonio (1963), в който участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава една сладко-горчива комедия по темата за развода, а  първият голям международен успех им носи Алонзанфан (1974) – поглед към Италия в годините след Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения. През 1977 г. се заемат с разказа за суровата съдба на сардинско момче, отглеждано с рядка бруталност от баща си овчар. Историята от Баща господар придизвиква бурни дискусии в Кан, но и спечелва журито до степен да му бъде присъдена „Златна палма”. Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в Нощта на Св. Лаврентий (1982), който получава Специалната награда на журито в Кан.

Една от най-знаменитите режисьорски двойки в киното подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от поетична, а не от философска гледна точка, с помощта на алегорията в отминали и бъдещи времена. Утопията е едновременно есенцията на тяхната работа и фундаменталната връзка, която киното им поддържа с реалния свят. Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят задачите по време на снимки. При представянето на Баща господар в Кан един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава едно шеговито обяснение: „Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото”.

През 1987 г. Паоло и Виторио напускат за кратко Италия и снимат в САЩ Добро утро, Вавилон, сатирична и енергична фреска за холивудското общество от епохата на Грифит. Големи почитатели на творчеството на Пирандело, братя Тавиани екранизират много от разказите му в двете части на филма Хаос (1984 и 1998). Сред актьорите, с които са работили, са Марчело Мастрояни, Изабела Роселини, Нани Морети, Шарлот Генсбур, Изабел Юпер, Микеле Плачидо, Летисия Каста, Пас Вега. Предпоследният им филм Чифликът на чучулигите (2007) е сниман в България, с участието на известни български изпълнители, и разказва за съдбата на арменско семейство в Турция през 1915 г.

„Понякога ни питат защо се занимаваме с кино. Отговорът е – в името на любовта, за да обичаме и да бъдем обичани от хора, които не познаваме и с които вероятно никога няма да се запознаем”, признава Паоло, а Виторио Тавиани добавя: „Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата.”

Игрално-документалният Цезар трябва да умре (2012) е най-новият филм на братя Тавиани, отличен със „Златна мечка” от Берлинале 2012 и с „Давид на Донатело”. Репетициите и изпълнението на пиесата „Юлий Цезар” на Шекспир, изиграна от затворници с дългогодишни присъди в затвора Ребибия в Рим, са в основата на тази концентрирана, наситена и силно въздействаща драма...

 

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1962 Un uomo da bruciare (A Man for Burning)

1963 I fuorilegge del matrimonio (Outlaws of Love)

1967 I sovversivi (The Subversives)

1969 Sotto il segno dello scorpione (Under the Sign of Scorpio)

1974 Алонзанфан (Allonsanfàn) Allonsanfan

1977 Баща-господар (Padre padrone) Father and Master

1982 Нощта на Свети Лаврентий (La notte di San Lorenzo) The Night of San Lorenzo

1984 Хаос (Kaos) Chaos

1987 Добро утро, Вавилон (Good Morning, Babylon)

1990 Il sole anche di notte (Night Sun)

1993 Fiorile (Wild Flower)

1996 Le affinità elettive (Elective Affinities)

1998 Tu ridi (Two Kidnappings)

2007 Чифликът на чучулигите (La masseria delle allodole) The Lark Farm

2012 (Cesare deve morire) Ceaser Must Die

 

Купи билети

Програма