ЛЮБОВ / AMOUR

Оценете филма: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 5.55

Награди и номинации

Жан-Луи Трентинян и Емануел Рива създават уникални образи в ролите на Жорж и Ан – пенсионирани 80-годишни учители по пиано, които живеят в естетски обзаведения си, изпълнен с книги апартамент в Париж. Те са щастливи, нежно обичащи се, дейни и спокойни, доволни от живота си. Двамата посещават изпълнение на един от бившите ученици на Ан и са във възторг от успеха му. Но внезапно Ан получава мозъчен удар, който парализира едната й ръка, и вече й е невъзможно да свири на пиано. За съжаление, напредват и възрастовите изменения, придружени с деменция. По лицето на Жорж са отпечатани не само годините му, но са чете удивление и страх – човекът, когото е обичал и продължава да обича, започва да чезне пред очите му; Ан си отива и къде отива любовта?

Посланието на Любов има двойна тежест, особено на фона на силно провокативните предишни творби на Ханеке. Неочаквано нежният филм, изпълнен с трогателна игра от двамата актьори в централните роли, показва доколко човек е способен да прояви достойнство и чувствителност, когато е изправен пред неизбежната жестокост на природата.

Изпълнителите на главните роли, независимо от звездния си статут, играят пестеливо, но убедително. Всеки поглед, който си отправят, показва колко дълбоко държат един на друг и колко невъобразима е болката им от болестта на Ан, която съсипва връзката им. Дори най-малкото недоразумение изисква навременни извинения. Трентинян демонстрира възхитителна непоколебима отдаденост, а Рива впечатлява с такова ненатрапчиво благородство в началото на филма, че по-нататъшното нарушение на подвижността й и говора й изглеждат още по-незаслужени.

Питър Дебрюге, Варайъти

Роденият през 1942 г. в Мюнхен сценарист и режисьор Михаел Ханеке следва философия, психология и театрознание в Университета на Виена. През 1970 г. започва кариерата си в театъра и телевизията. Почти две десетилетия по-късно, през 1989 г., дебютира в Кан със Седмият континент. През 2000 г. там той печели наградата на Екуменическото жури с Код Непознат, на следващата година на Пианистката присъждат Голямата награда на журито, а през 2005 г. Скришна игра получава 3 приза – за режисура, наградата на ФИПРЕССИ и на икуменическото жури. Ханеке залага на изкуството на изцеляващия шок. Той разглежда своите филми като негативни утопии, които, чрез показването на нещо ужасно, трябва да мобилизират позитивни съпротивителни сили.

 

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1989 Седмият континент (Der siebente Kontinent)
1992 Видеото на Бени (Benny’s Video)
1997 Забавни игри (Funny Games)
1999 Код непознат (Code unbekannt)
2001 Пианистката (Die Klavierspielerin)
2004 Времето на вълка (Wolfzeit)
2005 Скришна игра (Cache)
2009 Бялата лента (Das weisse Band – Eine deutsche Kindergeschichte)

2012 Любов (Amour)

Програма