„Оптимистите” – филмова програма, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи

ФЕСТИВАЛЕН КАЛЕНДАР

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Клуб "СФФ за Учащи"

София Филм Фест 2014

Условия за кандидатстване

JAMESON Short Film Award

Акредитиран от

„Оптимистите” – филмова програма, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи

27.03.2013

Събитието е част от 17-ия София Филм Фест и е под патронажа на министър-председателя и министър на външните работи на Република България г-н Марин Райков, министъра на културата г-н Владимир Пенев и посланика на Израел Н.Пр. Шаул Камиса Раз.

София Филм Фест в партньорство с Министерството на културата, Посолството на Израел, Българската национална филмотека и Държавния културен институт към Министерство на външните работи представя

Програмата „Оптимистите – 70 години от спасяването на българските евреи”, която обединява 10 игрални и документални заглавия, свързани с Холокоста и спасяването на българските евреи.

Джаки Комфорти ще представи лично два свои филма в панорамата – световната премиера на „Балкански джаз” (САЩ-Израел-България, 2013) и „Оптимистите” (САЩ-Израел, 2000)

„Балкански джаз” е вторият от поредица документални филми, отразяващи различни теми от живота на евреите в България и отношенията между няколко поколения в Израел и България по време на Втората световна война. Филмът разказва историята на българските джаз пионери „Оптимистите”. За тях научаваме от звездата на групата – Нико Нисимов, брат му Хари, друг член на групата – Давид Ескин, приятеля от гимназията Емко Марголис, Антон Кирилов, който спасява живота на Нико, и още няколко свидетели на събитията от онези години.

„Оптимистите” ни пренася през 1943 г., когато България е страна почти от задния двор на Източна Европа. Но все пак тя е сред най-цивилизованите нации. 50 000 евреи живеят в България преди и след Втората световна война. 50 000 не са загинали, въпреки че нацистите са започнали да пускат ешелоните, които е трябвало да ги отведат на сигурна смърт. Евреите в България живеят, защото българските християни и мюсюлмани са намерили начини да ги защитят. „Оптимистите” получава „Кинонаградата за мир” на фестивала в Берлин ’11.

„Искам да се докосна до човечността, да открия човешкото, от него да се научим да правим добро, - казва Джаки Комфорти. - И от тази моя позиция се формира мотивацията ми да се стремя само към правене на добро за хората, които сега живеят. Защото като сме изгубили онзи урок от историята за добрината и човещината, които съществуваха между хората преди 60 - 70 години, сега е време аз да разкажа на внуците на тези хора, работили за спасението на евреите, какво са направили дедите им. Преди правех комедии като режисьор, сценарист, продуцент. Мислех така да радвам хората, да се смеем... Но после, когато започнах да се занимавам с други теми, разбрах, че когато разказвам за други, истински, реални хора, става много по-интересно. По този начин може да се оказва положително влияние върху другите, каквато е целта ми.”

В „Звезди” (България-ГДР, 1959) на Конрад Волф гръцки евреи са екстрадирани до лагера на смъртта Аушвиц, като по пътя те спират за малко и в България. Един от подофицерите на нацисткото отделение се влюбва в еврейска девойка, което постепенно го кара да осъзнае уродливата същност на фашизма. Обзет от тревожни мисли за своето собствено място в тази война, той, заедно с група българи, организира бягството на момичето. Филмът по сценарий на Анжел Вагенщайн е удостоен със Специалната награда на журито в Кан ’59, Първа награда и почетен диплом на кинофестивала в Единбург ‘59 и Първа награда в Лил ’60.

Действието в „Пет жени на фона на морето” (България-Полша, 1987) на Владислав Икономов ни пренася във времето към 1941 г. Пет полякини на различна възраст и осиновено еврейско момиченце живеят в изгнание в българско градче на черноморския бряг. Те се надяват, че са открили спокойно убежище, но войната ги застига дори в това отдалечено от света място.

„Суламит” (България, 1997) е последният филм на режисьора Христо Христов, чийто сценарий той пише заедно с Владо Даверов. За някои критици той е „скандален”, за други - „мъдър и човечен”, а самият Христо Христов го окачествява като „нестандартен”.

На фона на бушуващата в Европа война, на ширещото се насилие и гоненията на евреите двама силни мъже се борят за душата и тялото на младата, красива и възвишена актриса Суламит. Семинаристът – мъжествен, праволинеен сектант, отричащ всичко извън средствата, чрез които трябва да постигне разрушителната си цел, и Маестрото – аристократ по дух, човек с богато житейско и интелектуално минало, прозрял безсмъртието и виждащ злобата на деня, колкото и трагична да е тя, единствено през призмата на непреходното. А между тях – крехката като върбова клонка Суламит...
Филмът носи приза за най-добър оператор според СБФД ’97 на Христо Тотев, а за ролята на Суламит Параскева Джукелова получава наградата за най-добра актриса на кино фестивала „Любовта е лудост” ’97.

„След края на света” (Германия-Гърция-България, 1998) на Иван Ничев остава в историята на българското кино като един от най-успешните филми на 90-те години, получил признание на много международни фестивали - Карлови Вари, Москва, Ерусалим, Берлин, Солун, Бурса... Във Верона продукцията получава наградата на публиката, има „Златна роза” за режисура, специален приз на журито на „Златната ракла” в Пловдив и пет отличия от съюза на филмовите дейци. Творбата на Иван Ничев е националният шампион и в програмата на европейски телевизионни канали. Зрителите в Германия и в Гърция многократно се възхищават от безупречната игра на Татяна Лолова, Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Никола Рударов, Георги Русев.

„Това е най-достъпният като философия и чувства филм от България. Човешката и дълбоко затрогваща история, наситена с послания за религиозна търпимост, впечатлява с щедрост и благородство на образите. Дискутира много теми - от комунистическата нетолерантност в миналото до дяволите на посткомунистическата пазарна икономика в настоящето. Но Иван Ничев, един от най-респектиращите български режисьори, вдъхва дух и неочакваност дори и на най-предсказуемия сюжет. Великолепните къщи и улици на Пловдив са живописен декор за драмата", пише престижното американско списание „Variety”. Интересът в Америка е наистина бомбастичен – от Сан Франциско, през Сакраменто, Вашингтон, Ню Йорк, Маями, Тампа, Палм Бийч, Атланта, Далас...

Разказът преодолява границите между настоящето и носталгията по миналото. Авторът на сценария Анжел Вагенщайн и режисьорът Иван Ничев предлагат едновременно весел и тъжен разказ, подобен на еврейски виц, решил да обвие тъмните страни на живота в комични рамки. По онова време най-бедняшкият квартал на Пловдив е уникално кътче в Европа, където съществува пълна етническа хармония между българи, турци, арменци, евреи, гърци и цигани. Поп, равин и ходжа и един антихрист, наречен Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай тяхното съперничество, кавги и другарства започва и първата игра на любов между потомците им – еврейско момче и арменско момиче. Политическите ветрове разбиват идилията и разделят 12-годишните влюбени. След години евреинът, вече професор, и арменката, учителка по пиано, се срещат неочаквано.

Още един филм на Иван Ничев е включен в програмата - „Пътуване към Йерусалим” (България-Германия, 2003). В началото на Втората световна война хиляди евреи от Централна Европа търсят път към спасението и за повечето от тях той води към мечтаната Палестина. Много успяват да избегнат смъртта, използвайки България като коридор, преди границите да бъдат затворени. Филмът представя оригинална картина на живота в България в края на 30-те и началото на 40-те години на миналият век, видяна през погледа на певица (Елена Петрова), фокусник (Александър Морфов), техния асистент (Васил Василев-Зуека) и две еврейски деца (Симона Стойкова и Георги Георгиев), открили топлина и закрила на най-неочакваното място.

„Корабите са пълни” (България, 2005) на Костадин Бонев е разказ за необичайно пътуване по суша и по вода. Пътуване, изпълнено с опасности за няколко хиляди деца, изтръгнати от смъртта.
В годините на Втората световна война хиляди еврейски деца, бягащи от призрака на войната, преминават през България и стигнат до обетованата земя – Палестина. За да се осъществи това уникално пътуване, помагат много хора – дипломати, политици и обикновени авантюристи. Защо са го направили, могли ли са да постъпят иначе? И още – какво мислят за тези събития оцелелите? Можем ли днес да потърсим проекциите на тази любопитна, изпълнена с изненади случка?! Филмът получава Специалната награда на журито на кинофестивала „Златен рицар” - Москва ’06, както и Почетен диплом на МФФ Рийл - Лос Анджелис ’11.

В програмата са включени и няколко телевизионни програми, посветени на темата за спасяването на българските евреи – две части, озаглавени „Париж-Аушвиц” на „bTV репортерите”, две части на „Темата на Нова” – „Спасените” (общото времетраене на четирите документални части е 60 мин.) и още една програма с времетраене 60 мин., предоставена от Българската национална телевизия, озаглавена „Спасените”.

В рамките на 17-ия София Филм Фест и по повод подписване договора за сътрудничество в областта на кинематографията между България и Израел, ще бъдат прожектирани 6 водещи израелски филма, носители на престижни международни награди. Те допълват вече участвалите във фестивала „Шаркия” и „Вместо нея” и представят картина на съвременното израелско кино, което през последните 10 години е едно от водещите в света.

В младежката история на Одед Давидоф „Ще бягаш ли с мен?” (Израел, 2006) двама тийнеджъри изживяват лятното приключение на своя живот по улиците на Йерусалим. Тамар е невероятно талантлива, но много неуверена и тиха. Тя напуска дома си и целия си досегашен живот, като променя външността си до неузнаваемост и започва да се държи по съвсем различен начин. Целта на коренната промяна в нея е да помогне на човек, когото силно обича. Но това е опасно начинание. Асаф пък е непохватен, наивен и изключително стеснителен младеж, който се е захванал със скучна сезонна работа в кметството. И той си е поставил задача – да озапти буйно безстопанствено куче, да му сложи каишка и да го върне на собствениците му. А те да бъдат глобени за нехайното им отношение към животното.
Асаф следва кучето Динка из града с надежда, че то ще го отведе до дома си. Само че стопанката на Динка всъщност е Тамар и никой не знае нищо за внезапното ù изчезване. Колкото повече истории чува Асаф за момичето, толкова повее усеща, че се влюбва в него. И колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че сериозна опасност грози Тамар.

Във „Валс с Башир” (Израел-Франция-Германия, 2008) главният герой Ари потегля в търсене на стари приятели и други хора, които могат да му помогнат да си спомни жестокото клане, насърчено от израелските сили в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила по време на окупацията на Западен Бейрут през 1982 г.
Необикновеният филм на Ари Фолман е сред най-внушителните анимационни проекти в историята на киното. Негово качество е не само реалистичната автобиографична основа, но и формата на анимационен документален филм. „Войната е сюрреалистична, а паметта е толкова ненадеждна, че си казах: по-добре да тръгна по пътеката на спомените с екип аниматори,” обяснява Фолман. Следвайки стъпките на иранския филм „Персеполис”, това е един рисуван експеримент, посветен за неотдавнашната история на Израел – филм увлекателен, вълнуващ и ужасяващ. „Валс с Башир” е носител на Златен глобус ’08 за най-добър чуждоезичен филм. Същото признание получава и на Британски независими филмови награди ’08. На кинофестивала във Варшава ’08 продукцията печели Наградата на публиката.

Любов, смях и сумо предлага комедията „Според размера” (Израел-Франция-Германия, 2009). Филмът представя сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят, показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Режисьорите Шарон Маймон и Ерез Тадмор не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за комични контрасти и словесни двубои. „Според размера” получава признанието на публиката на кинофестивалите в Карлови Вари ’09 и Награда на публиката и Фестивала на еврейското кино - Вашингтон ’09. Израелската филмова академия ’09 му присъжда три награди – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн).

„Долината на смелите” (Израел, 2010) е исторически епос, в който спомените за първата емигрантска вълна на евреи от Европа към Палестина в края на 19-и век се преплитат с необикновената любовна история между младата руска емигрантка Фаня и родения в Палестина евреин Йешиел. Филмът на Дан Уолман е удостоен с наградата за най-добър филм на кинофестивала на еврейското кино в Страсбург ’11.

В драмата „Мениджър човешки ресурси” (Израел-Германия-Франция, 2010) на Еран Риклис мениджърът „Човешки ресурси“ (Марк Иванир) на най-голямата пекарна в Йерусалим е в беда. Той е разделен с жена си, дистанциран от дъщеря си и принуден да извършва работа, която ненавижда. Когато една от младите служителки е убита при терористична бомбардировка и тялото ù остава непотърсено, пекарната е обвинена в липса на хуманност и безразличие.
За да избегне скандал в пресата, собственикът му нарежда да придружи тялото ù до неназована балканска страна, за да го предаде на роднините ù. Бюрократични спънки правят сложно намирането на роднина, който може да подпише смъртния акт. Героят на Марк Иванир се оказва въвлечен в странно пътуване...
„Мениджър човешки ресурси” е удостоен с няколко международни награди: за най-добър филм, режисьор, сценарист, звук, поддържаща актриса и номинации за най-добър актьор, монтаж и поддържащ актьор на Наградите на Израелската филмова академия ’10; за най-добър актьор в Хайфа ’10; Наградата на публиката - Локарно ’10; Награда СИГНИС Почетен диплом, Хонконг ’11.

Във военната драма „Буфор” (Израел, 2007) Йосеф Седар разказва историята на 22-годишния командир на Бофор Лираз Либерти и неговите войници през последните месеци преди оттеглянето им от крепостта. Режисьорът се интересува не от войната, а от напускането на окупираната страна. Военната база все още е подложена на обстрел от вражеските сили, а Лираз трябва да подготви взривяването ù, което ще унищожи и смисъла на всичко, което войниците са се опитали да защитят с цената на живота си.

Филмът на Йосеф Седар и Рон Лешем получава номинация за Оскар ’08 за най-добър чуждоезичен филм, както и номинация за „Златна мечка” и наградата за най-добър режисьор в Берлин ’07. Израелската филмова академия ’07 присъжда на филма 4 награди, включително за най-добър оператор.

Добави коментар в Facebook

12 кандидати за наградата Jameson на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2014

05.02.2014

На 4 февруари вечерта, след продължително обсъждане на всички 90 кандидатстващи филми, селекционната комисия определи 12 финалисти