Съвместна българо-израелска програма на 17-ия София Филм Фест

ФЕСТИВАЛЕН КАЛЕНДАР

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Клуб "СФФ за Учащи"

София Филм Фест 2014

Условия за кандидатстване

JAMESON Short Film Award

Акредитиран от

Съвместна българо-израелска програма на 17-ия София Филм Фест

01.03.2013

Министерството на културата, Посолството на Израел, Държавния културен институт към Министерство на външните работи и Българската национална филмотека в партньорство със София Филм Фест представят българо-израелска филмова програма. Тя е посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи и подписването на договора между България и Израел за партньорство в областта на кинематографията.

Проектът включва две програми: Фокус Израел и „Оптимистите” (филми, свързани с Холокоста и спасяването на българските евреи).

Днес ви представяме Фокус Израел.

Военната драма „Буфор”, документалната анимация „Валс с Башир”, историческия епос „Долината на смелите”, драмата „Мениджър човешки ресурси”, комедията „Според размера”, младежката история „Ще бягаш ли с мен?”, вълнуващата семейна драма „Вместо нея” и селектираният в конкурсната програма „Шаркия” ще представят на фестивалната публика различни аспекти от съвременното израелско кино.

В младежката история на Одед Давидоф „Ще бягаш ли с мен?” (Израел, 2006) двама тийнеджъри изживяват лятното приключение на своя живот по улиците на Йерусалим. Тамар е невероятно талантлива, но много неуверена и тиха. Тя напуска дома си и целия си досегашен живот, като променя външността си до неузнаваемост и започва да се държи по съвсем различен начин. Целта на коренната промяна в нея е да помогне на човек, когото силно обича. Но това е опасно начинание. Асаф пък е непохватен, наивен и изключително стеснителен младеж, който се е захванал със скучна сезонна работа в кметството. И той си е поставил задача – да озапти буйно безстопанствено куче, да му сложи каишка и да го върне на собствениците му. А те да бъдат глобени за нехайното им отношение към животното. Асаф следва кучето Динка из града с надежда, че то ще го отведе до дома си. Само че стопанката на Динка всъщност е Тамар и никой не знае нищо за внезапното ù изчезване. Колкото повече истории чува Асаф за момичето, толкова повее усеща, че се влюбва в него. И колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че сериозна опасност грози Тамар.

Във военната драма „Буфор” (Израел, 2007) Йозеф Седар разказва историята на 22-годишния командир на Буфор Лираз Либерти и неговите войници през последните месеци преди оттеглянето им от крепостта. Режисьорът се интересува не от войната, а от напускането на окупираната страна. Военната база все още е подложена на обстрел от вражеските сили, а Лираз трябва да подготви взривяването ù, което ще унищожи и смисъла на всичко, което войниците са се опитали да защитят с цената на живота си.
Филмът на Йозеф Седар и Рон Лешем получава номинация за Оскар ’08 за най-добър чуждоезичен филм, както и номинация за „Златна мечка” и наградата за най-добър режисьор в Берлин ’07. Израелската филмова академия ’07 присъжда на филма 4 награди, включително за най-добър оператор.

Във „Валс с Башир” (Израел-Франция-Германия, 2008) главният герой Ари потегля в търсене на стари приятели и други хора, които могат да му помогнат да си спомни жестокото клане, насърчено от израелските сили в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила по време на окупацията на Западен Бейрут през 1982 г.
Необикновеният филм на Ари Фолман е сред най-внушителните анимационни проекти в историята на киното. Негово качество е не само реалистичната автобиографична основа, но и формата на анимационен документален филм. „Войната е сюрреалистична, а паметта е толкова ненадеждна, че си казах: по-добре да тръгна по пътеката на спомените с екип аниматори,” обяснява Фолман. Следвайки стъпките на иранския филм „Персеполис”, това е един рисуван експеримент, посветен за неотдавнашната история на Израел – филм увлекателен, вълнуващ и ужасяващ. „Валс с Башир” е носител на Златен глобус ’08 за най-добър чуждоезичен филм. Същото признание получава и на Британски независими филмови награди ’08. На кинофестивала във Варшава ’08 продукцията печели Наградата на публиката.

Любов, смях и сумо предлага комедията „Според размера” (Израел-Франция-Германия, 2009). Филмът представя сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят, показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Режисьорите Шарон Маймон и Ерез Тадмор не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за комични контрасти и словесни двубои. „Според размера” получава признанието на публиката на кинофестивалите в Карлови Вари ’09 и Награда на публиката и Фестивала на еврейското кино - Вашингтон ’09. Израелската филмова академия ’09 му присъжда три награди – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн).

Драмата „Мениджър човешки ресурси” (Израел-Германия-Франция, 2010) на Еран Риклис е още едно от заглавията в програмата „Фокус Израел”. Историята - Мениджърът „Човешки ресурси“ (Марк Иванир) на най-голямата пекарна в Йерусалим е в беда. Той е разделен с жена си, дистанциран от дъщеря си и принуден да извършва работа, която ненавижда. Когато една от младите служителки е убита при терористична бомбардировка и тялото ù остава непотърсено, пекарната е обвинена в липса на хуманност и безразличие.
За да избегне скандал в пресата, собственикът му нарежда да придружи тялото ù до неназована балканска страна, за да го предаде на роднините ù. Бюрократични спънки правят сложно намирането на роднина, който може да подпише смъртния акт. Героят на Марк Иванир се оказва въвлечен в странно пътуване...
„Мениджър човешки ресурси” е удостоен с няколко международни награди: за най-добър филм, режисьор, сценарист, звук, поддържаща актриса и номинации за най-добър актьор, монтаж и поддържащ актьор на Наградите на Израелската филмова академия ’10; за най-добър актьор в Хайфа ’10; Наградата на публиката - Локарно ’10; Награда СИГНИС Почетен диплом, Хонконг ’11.

„Долината на смелите” (Израел, 2010) е исторически епос, в който спомените за първата емигрантска вълна на евреи от Европа към Палестина в края на 19-и век се преплитат с необикновената любовна история между младата руска емигрантка Фаня и родения в Палестина евреин Йешиел. Филмът на Дан Уолман е удостоен с наградата за най-добър филм на кинофестивала на еврейското кино в Страсбург ’11.

„Вместо нея” (Израел, 2012) е сериозна любовна драма в контекста на затворено общество със строги правила за брака и връзките. Филмът на Рама Бурщайн разказва за 18-годишната Шира, на която ù предстои да се омъжи за многообещаващ мъж на нейната възраст и от нейната черга. Нещата се променят, когато 28-годишната ù сестра Естер умира при раждането на първото си дете. Когато майката на Шира разбира, че съпругът на починалата ù дъщеря възнамерява да се ожени повторно и да замине с единственото ù внуче надалеч, тя предлага на вдовеца ръката на най-малката си дъщеря. Шира трябва да направи избор между повика на сърцето си и семейния дълг.
Филмът има няколко международни отличия, сред които Наградата СИГНИС Почетен диплом и най-добра актриса във Венеция ’12; 7 награди, включително за най-добър филм и режисьор от Наградите на Израелската филмова академия ’12; Наградата на международното жури за най-добър филм в Сау Пауло ’12; Награда за най-добър оператор в конкурса за израелски филм - Хайфа ’12.

„Шаркия” (2012) е копродукция между Израел, Франция и Германия, дебют на израелския режисьор Ами Ливне, и ще участва в международния конкурс на София Филм Фест 2013.

Трогателната камерна драма разказва за младия бедуин Камел, горд охранител на Централната гара в Беер Шева. Камел живее в малко селце в пустинята, а най-важният човек там е брат му Халед, който обича жена си Надя и работи в строителството. Междувременно става ясно, че властите са решили да съборят къщите в селцето. Камел решава, че съдбата на селото зависи от него: прави малка бомба, скрива под пейка на автогарата, за да я открие уж случайно малко по-късно, полицаи и репортери да се втурнат към автогарата, а той да се превърне в герой на деня. Както и да успее да каже пред телевизията, че селото му е в опасност. Но... всъщност нищо не се променя. На следващия ден идват екипите, за да събарят постройките. Събрани от нещастието си, Камел, Надя и Халед наблюдават как булдозерът разрушава къщата им...

Филмът, заснет в пустинята Негев с естествени, силни изпълнения от натуршчици, рисува сдържано злощастната съдба на бедуинско семейство, което живее в непризнато от властите селце в съвременен Израел.

Режисьорът Ами Ливне е роден през 1975 година в Тел Авив, Израел. Завършва кинофакултета на колежа Бейт-Берл през 2003. Пише сценарии, продуцира и режисира няколко късометражни филма. „Шаркия” е дебютът му в игралното кино и е включен в програмата на 17-ия София Филм Фест.

Добави коментар в Facebook

12 кандидати за наградата Jameson на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2014

05.02.2014

На 4 февруари вечерта, след продължително обсъждане на всички 90 кандидатстващи филми, селекционната комисия определи 12 финалисти