Награда 'Милениум" за най-добър документален филм на СФФ

ФЕСТИВАЛЕН КАЛЕНДАР

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Клуб "СФФ за Учащи"

София Филм Фест 2014

Условия за кандидатстване

JAMESON Short Film Award

Акредитиран от

Награда 'Милениум" за най-добър документален филм на СФФ

21.02.2013

Международният филмов фестивал „Милениум” е създаден от Любомир Георгиев и Златина Русева през 2009-та година в Брюксел и е единственият световен кинофестивал, посветен на Целите на хилядолетието - независима инициатива, подкрепена от ООН и много други международни и европейски организации. Той поставя акцент върху работата на независими кинотворци, които обръщат специално внимание на значимите обществени промени в съвремието ни.

През 2013 година фестивалът „Милениум” празнува своя пети рожден ден и ще продължи да изтъква на преден план загрижеността на създателите на филми за настоящето и бъдещето на планетата, връзката на творбите им с реалността, амбицията им и тяхната лична ангажираност да разкриват многообразието на света. Фестивалът „Милениум” ще продължи мисията си да открива нови таланти и да подкрепя артисти, които се фокусират върху „различното” – с всичките му детайли, които ни дават възможност да осъзнаем неговата сложност и да го приемем.

Успехът на досегашните издания на фестивала се дължи на качеството на представените филми, както и на множеството дебати и семинари, които съпътстват събитието.

За първи път наградата за най-добър документален филм на СФФ ще бъде осигурена от международния кинофестивал „Милениум” в Брюксел. Наградата ще бъде връчена от международно жури на 16 март в Зала 1 на НДК, а за втора поредна година в рамките на СФФ ще бъде представена и специална програма от филми, подбрани от „Милениум”.

Един тези филми е документалният трилър „Брюкселски бизнес” (Австрия- Белгия, 2011) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета, който отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес” предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

„Брюкселски бизнес” пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в Европейските и международни търговски въпроси.

Филмът на Андрей Грязев „Утре” (Русия, 2012) е посветен на едно от най-ярките явления в съвременното руско изкуство - арт-група „Война”. Основателите ù Вор („крадец”) и Коза живеят в нелегалност, отглеждат едногодишния си син Каспер и провеждат творческите си акции на тънката граница между изкуството и криминалните деяния. Смелите им политически послания притесняват всички и не оставят никого безразличен. Те живеят в настоящето с надеждата, че утре ще могат да променят света.

„Това е филм за хора, които се опитват да създадат затворен свят. В него не важат никакви закони и можеш да правиш това, което ти харесва – топката пада под колата и тя се преобръща, вдигат се мостове с нарисувани фалоси. Изведнъж се появява държавата и наказва тези детски постъпки, квалифицирайки ги като терористични действия на маниаци и серийни убийци. Това е парадоксално и внушава мисълта, че далеч не всичко е наред”, коментира режисьорът. „Утре” е първият руски документален филм, участвал в програма „Форум” на Берлинале. Кинопродукцията е удостоена с наградата за най-добър филм на Ундерхил фест ’12 и има номинация за наградата „Съдърланд” – БАФТА ’12.

Продукцията на Иран и Великобритания „В прегръдките на майка ми” (2011) на режисьорите Мохамед Джабара Ал-Дараджи и Атиа Джабара Ал-Дараджи е филм за надеждата и новия старт в живота. На фона на потресаващия ужас в държавните сиропиталища в Багдад, на които става свидетел, Хушам създава приемен дом, в който се опитва да даде ново начало в живота на младите жертви на войната. Сирачетата, които са обединени в общата неволя, са умалено огледало на етническата, културната, религиозната и класовата мозайка в Ирак. Един ден домът е заплашен от затваряне, а Хушам и децата се опитват да спасят убежището си, като организират концерт за събиране на средства, в който децата изразяват копнеж по всеотдайната майчина обич.

Документалният разказ „Лошо време” (2011), копродукция на Германия и Великобритания, е дело на режисьора Джовани Джоми, посветен на ужасяващите последици от климатичните промени на Земята. Историята е за едно общество, в което жените са брутално потискани. Те живеят на остров Банишанта, който се намира в Бенгалския залив, южно от Бангладеш. Островът е дълъг само 100 метра и е широк едва 10 метра. Промяната в световния климат, която се изразява във все по-чести циклони, повишаване на нивата на реките и засилваща се ерозия на почвата, бавно унищожава малкия остров.

Разия, Хадиджа и Шефали са три от останалите на острова 65 жени, които се борят отчаяно да спасят домовете си, бъдещето на семействата си и да съхранят любовните си копнежи. Но времето не е на тяхна страна - скоро целият остров ще е погълнат от водата, защото Банишанта е една от първите реални жертви на променящата се околна среда.

Продукцията от Уругвай и Германия „Хубаво място, хубави хора” (2012) на Алисия Кано Менони е носител на наградата на публиката от Валдивия 2012 и на почетен диплом от фестивала в Цюрих 2012. Филмът разказва историята за един футболен клуб на име „Бела Виста”, който съществува в малък провинциален град в Уругвай. За нещастие, „Бела Виста” губи последния си мач и е елиминиран от групата си. Привържениците на клуба се разгневени и започват да се бият с играчите, заради което лицензът на футболния клуб е отнет и футболистите не могат да играят. Не след дълго празната и безстопанствена сграда на футболния клуб е превърната от местната Мадам в търсен публичен дом с травестити. Колите, конете и велосипедите на клиентите се множат ден след ден пред входа на публичния дом, от които неспирно се разнасят викове и шумни свади. Това ядосва мнозина местни жители, които се обръщат за помощ към големеца Патон Лерена – бивш директор на футболния клуб и глава на многолюдно семейство. Мадам заедно с двама от своите травестити, големецът и набожна възрастна жена се изправят един срещу друг в битка за това пространство. Всеки иска да спечели тази битка, воден от страстната вяра в собствената истина.

Френският филм „Щастие… обетована земя” (2011) на режисьора Лоран Ас идва на 17-ия София Филм Фест удостоен с две големи награди за кино - от фестивалите в Евру 2011 и Екозин 2011, както и със специалната награда на журито от фестивала „Милениум” 2011 и приза за най-добър неигрален филм от Алмати 2011.

Особено интересна е предисторията около създаването на филма – Лоран Ас решава да снима „Щастие… обетована земя” след като е претърпява инцидент, последван от продължителна кома, след която режисьорът се завръща към живота без обоняние и навлиза в нова фаза от съществуването си, която засяга не само връзката му, но и променя много неща в живота му. И така, без да планира нищо или да разчита на някакви очаквания, в един зимен ден Лоран Ас решава да прекоси страната от юг на север пеша. Иска просто да се пошляе, да загърби връзките с близките си, да изостави навиците си, да потърси нов контакт със земята, с ежедневието, с хората. Затова оставя съдбата да го води напред и потегля само с една цел: щастието. Намерението му е просто: да прекоси Франция, само с камера в ръка, от край до край по Зеления меридиан (измислена линия, която разделя страната на две от границата ù с Испания до Северно море). И така се ражда едно чисто и магическо пътуване в търсене на отговори и смисъл в новия, възвърнал се живот. И камерата запечатва това на пръв поглед лично пътуване, за да го превърне в забележителен контрапункт на комерсиалното кино.

Добави коментар в Facebook

12 кандидати за наградата Jameson на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2014

05.02.2014

На 4 февруари вечерта, след продължително обсъждане на всички 90 кандидатстващи филми, селекционната комисия определи 12 финалисти