„Зад хълма” („Beyond the Hill”, Турция-Гърция, 2012) e забележителен дебют на турския режисьор Емин Алпер. Филмът отвежда зрителите в отдалечена долина в провинциална Турция. Мъж с двете си деца навестява баща си, който е извел овцете на паша. Спокойствието на летния ден е нарушено от неканени гости, които водят козите си на паша именно на това място. Във въздуха витае усещане за заплаха и всяка страна на назрелия конфликт се опитва да отбранява територията си... Филмът е метафора на политическата ситуация в Турция и огледален образ на съвременния човек. Изпипан във визуално отношение, „Зад хълма” напомня киноезика на Нури Билге Джейлан, като създава уникална атмосфера и привлича вниманието към парадоксалните ситуации, насищайки ги с деликатна ирония. Творбата спечели няколко международни отличия - наградата „Калигари” за най-добър филм в секция „Форум” и почетен диплом за най-добър дебют в Берлин ’12; наградите за най-добър филм, сценарий и наградата на ФИПРЕССИ (Национален конкурс) в Истанбул ’12; наградата „Нетпак” – Карлови Вари ’12; Специалната награда на журито в Сараево ’12 и отличието за най-добър филм в Палич ’12.

С почти документален маниер във „Всички мои роднини” („Everybody in our Family”, Румъния, 2012) Раду Жуде показва как крехките и често пагубни отношения между членовете на едно семейство могат да бъдат наследени от децата – така, както се предава цветът на очите или косата. Една семейна драма, замаскирана като възхитителна черна комедия, размишлява по стряскащо натуралистичен начин върху връзките между хората. „Всички мои роднини” е удостоен с наградата за най-добър филм в Сараево ’12, наградата на критиката за най-добър филм във Филаделфия ’12, наградите за най-добър режисьор, актьор (Шербан Павлу) и номинация за най-добър филм на Арт ФФ ’12. Раду Жуде е режисьор на най-награждавания късометражен филм в историята на румънското кино – „Лампата с шапка”. За пълнометражния си дебют „Най-щастливото момиче на света”, който стартира като проект на София Мийтингс, е отличен с наградите „C.I.C.A.E.” на Берлинале и на ФИПРЕССИ на София Филм Фест.

Забавната комедия на Тудор Джурджу „За охлювите и хората” („Of Snails and Men”, Румъния, 2012) ни връща в 1992 г., когато Румъния все още тъне в наивно неведение в каква посока ще поеме след падането на комунизма. Притеснени от затварянето на завода, в който работят, служителите решават да продават спермата си по 50 долара на човек, за да откупят предприятието и да осигурят прехраната си. През сюжета като свързваща нишка протича идеята за колективната съдба на хората, но динамиката и енергията на филма са в преплитащите се отделни истории. Режисьорът Джурджу, създател на най-големият кинофестивал в Румъния – в Клуж, Трансилвания, балансира с лекота между действията на различните персонажи и колектива, а визуалният му стил подсилва комичния елемент, произтичащ от жонглирането с личните и обществените отговорности на героите.

В „Кривина” („Krivina”, Канада-Босна и Херцеговина, 2012) канадският емигрант от Сараево Игор Дърляча ни среща с емигранта от бивша Югославия Миро, който живее в Торонто. Новият му живот започва да се разпада, когато научава, че приятелят му от преди войната – Дадо, който е бил в неизвестност в продължение на две десетилетия, сега е търсен за военни престъпления. Миро разбира, че Дадо все още навестява селце в покрайнините на Сараево и заминава за Босна, за да го открие.

„Докато учех кино, исках да заснема филм, който да предава усещането за загуба, заедно с невъзможността да продължиш да живееш живота си нормално. В следствие на войната, много хора от бивша Югославия емигрираха на Запад и всички те, както и аз, добре познаваме това усещане”, споделя режисьорът, чийто предишен филм „The Fuse: Or How I Burned Simon Bolivar” е избран за един от най-добрите 10 канадски късометражни заглавия за 2011 г. и е селектиран за участие в много фестивали.

Миналото преследва всички герои в нетрадиционната морална притча на Сърдан Голубович „Кръгове” („Circles”, Сърбия-Германия-Франция-Хърватска-Словения, 2013). Сценарият, който наподобява концентрични кръгове, и забележителното операторско майсторство на Александар Илич допринасят за цялостното силно въздействие на филма. „Кръгове” започва с ретроспекция – през 1993 г. сърбин загива, докато се опитва да спре трима свои сънародници във военни униформи, които бият мюсюлманина Харис. Дванайсет години по-късно годеницата на убития моли Харис за помощ срещу агресията на настоящия ù съпруг. Синът на единия убиец пък моли бащата на убития да го вземе на работа. А главният виновник за смъртта на невинния сърбин след инцидент се оказва в болница и открива, че ще бъде опериран от един от приятелите на жертвата си. „Кръгове” е удостоен с Голямата награда на журито в Сънданс ’13. Българската публика познава киното на Сърдан Голубович от филмите му „Абсолютните сто“ и „Клопка”, който през 2007 г. спечели Голямата награда в Международния конкурс на 11-ия София Филм Фест.

В „Чистилище” („Araf / Somewhere in Between”, Турция-Франция-Германия, 2012) турската режисьорка Йешим Устаоглу ни среща с младите и красиви Зехра и Олгун, които работят в кафетерия към бензиностанция на почти пуста магистрала. Всичко около тях изглежда неустойчиво и променливо. Някога важната индустриална зона, в която живеят, сега е западнало и безлично място с голяма безработица. Но Зехра, Олгун и приятелите им продължават да са там – между миналото и несигурното бъдеще. За „Чистилище” Неслихан Атагюл е удостоена с наградата за най-добра актриса на фестивала в Токио.

В „Кръговрат” („Cycle” - Турция, 2012) Дервиш Заим ни представя традиционното състезание за овчари в село Хасанпаша, където участниците се надпреварват да прекарат овцете си през пълен с вода гьол. Победител е онзи, който успее най-бързо да изведе всичките си животни на другия бряг. През последните осем години състезанието печели Такмаз. Сега, заедно с двама млади овчари, той се опитва да открие червена скала, която да стрие на прах, за да боядиса с нея стадото си за поредното състезание...

„L” (Гърция, 2012) е игралният дебют на Бабис Макридис. Главният герой е 40-годишен мъж, който живее в колата си. Малкото си свободно време прекарва със семейството. Среща се със съпругата и децата си на различни паркинги в определен ден и час. Работата му се състои в това да открива най-качествения мед и да го доставя на 50-годишен мъж. Един ден се появява нов шофьор и мъжът е уволнен. Разочарован от развоя на събитията, той решава да остави колата и да промени живота си. Но никой вече не му вярва.

„Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни” („Practical Guide to Belgrade with Crying and Singing”, Сърбия, 2011) е игралният режисьорски дебют на сръбския сценарист Боян Вулетич. Филмът е колекция от мини романтични комедии. Заснет на фона на модерна и проевропейска Сърбия, киноразказът използва интелигентен хумор, проницателност и безпощадна ирония, за да покаже любовта в четири лични истории от днешен Белград.

„Смърт на човек от Балканите” („Death of a Man in the Balkans”, Сърбия, 2012) е оригинален нискобюджетен филм, зареден с язвителен диалог и заснет в един-единствен кадър. „По този начин исках да уловя и предам хиперреализма на времето и средата, в която живеем днес”, коментира решението си режисьорът Мирослав Момчилович. Историята - самотен композитор се сабоубива в апартамента си. Звукът от изстрела събира съседите. Пазителите на реда попадат в задръстване. В апартамента вече са се събрали съседи и непознати, които убиват времето, докато чакат полицаите. Чрез разнородните персонажи режисьорът рисува нюансирана картина на „балканския манталитет” и на човешката природа като цяло. Зрителите наблюдават случващото се в стаята през уеб камера, която композиторът е поставил на статив в средата на стаята, преди да отнеме живота си.

Името на Мирослав Момчилович е познато на българската публика като сценарист на „Когато порасна, ще стана кенгуру”, който е сред фаворитите на публиката на София Филм Фест ’05 и е обявен за най-добър филм на фестивала в Мотовун. Момчилович е сценарист и режисьор и на „Седем и половина”, който има дълъг фестивален живот в Сърбия и по света – Сараево, Рейнданс, Солун и др. Филмът му „Чакай ме, няма да дойда” му донесе наградата за най-добър режисьор на София Филм Фест през 2010 г.

„Цветът на хамелеона” на режисьора Емил Христов e българският филм, който ще се бори за виманието и оценката на авторитетно международно жури. Кои са неговите членове? Тази информация ще получите съвсем скоро.

Извън Балканската конкурсна програма СФФ предлага още няколко значими регионални филма, сред които „Епизод от живота на събирача на желязо” на Данис Танович (със специалната награда на журито „Алфред Бауер” и наградата за мъжка роля от току-що свършилото Берлинале) и „Отвъд хълмовете” на носителя на Златна палма Кристиан Мунджиу (награди за сценарий и женска роля от Кан’12).

Очакваме Ви на основната пресконференция преди началото на

17-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест –

26 февруари, 11.00 часа, зала Matti’D !