КИТА 20

„Първата професионална работа, свързана с киното, започнах през май 1992. След конкурс на СБФД станах директор на Дома на киното, който програмирах до края на десетилетието. През това време успяхме да направим живота на много киномани по-цветен с многобройните събития, които се случиха там. По-късно се оформи екип, с който и до сега се занимаваме с фестивална, продуцентска и разпространителска дейност, както и менажираме Дома на киното. Цялата тази активност беше отличена с престижна награда на Европа Синемас през ноември 2012. 20 години е добър повод да се върнем назад във времето, да си спомним истории, хора, филми, музики, места по света и у нас... И така: 20 години – 20 теми.“ Стефан Китанов

20 растения от градината

03.01.2013

Магнолия

Градинката в двора на кооперацията, в която живее Кита, е малък оазис в центъра на София. Човек би помислил, че се намира в двор в малък провинциален град, а е на 5 минути пеша от НДК. Любопитна подробност е, че в самото начало, след почистването на пространството, вдигането на оградата и засаждане на тревата, основните идеи за разположението на растенията са дадени от актьора Мишо Билалов, професионален декоратор, докато снима филма А днес накъде. Ето избрани растения и цветя, които населяват този китен софийски двор, заедно със смокиня и липа, с кратки обяснения от Кита:

Магнолия – напомня ми Сентрал парк в Ню Йорк и градския парк във Висбаден. Първата година имаше един цвят. На шестата си година ни зарадва с над 120 цвята. Големи, кремави, достолепни. Цъфти след края на София Филм Фест, в края на март, за 2 седмици.

Хибискус – имаме три броя китайски рози. Видях, че стават големи почти като дървета.

Олеандър – два броя, които ми напомнят Италия.

Тис – засадихме това дърво преди 6 години. Расте много бавно, но е нашата красива коледна елха, която ще украсим със съседите след няколко дни.

Клен – също го засадихме преди 6 години. Расте с красиви малки листа, които през есента стават червеникави.

Кипарис – имаме два различни вида кипарис, които дават зелена маса в двора.

Евонимус – също два броя. Единият е много красив с жълтеникавите си цветове.

Туя – и туята е два броя. Едната особено расте много добре, за сметка на кипарисът, който взех от снимките на Светът е голям и не изкара дълго.

Чемшир - не може български двор без чемшир. И той ми напомня карловския двор от Светът е голям, макар да го докарах от Утрехт, Холандия.

Кисел трън – също красив с червените си малки листа.

Дива лоза – имаме два вида: обикновената, която става червеникава през есента и й окапват листата, и „венецианската“, както я наричам - напомня ми оградите на къщите във Венецианското Лидо, където е и големият фестивал.

Махония – стои в най-сенчестото място.

Илекс – имаме два вида, и двата много красиви. Единият с разперените си листа, другият с малките си червени плодчета през зимата.

Форзиция – засадих този храст, който първи цъфти в жълто през март, за да ми напомня стария ни двор. На същото място имаше огромни храсталаци с форзиция, които безразборно растяха и изрязахме, като почиствахме двора.

Роза – имаме няколко вида рози, както пълзящи, така и храстовидни.

Хортензия – много красиво цъфти с огромните си цветове-топки.

Фукция или обички – от години цъфтят с прекрасните си червени цветове в центъра на двора. През зимата ги прибираме на стълбището.

Циганчета и бегонии – най-любимите ми цветя. Навсякъде из двора са и са абсолютно непретенциозни. Само трябва да се поливат през лятото.

Лилиум – наричам го още „трънчанин“, защото ги донесохме от двора ни в Трън. Неудържими са през май.

Лалета, нарциси, минзухари, кокичета – чакам ги с нетърпение, което означава, че фестивалът е свършил и мога да си почина с планове за нови пътувания.

Добави коментар в Facebook

20 въпроса към Кита

През ноември 2012 журналистката Анита Димитрова от в. Сега направи дълго интервю със Стефан Китанов, част от което влезе в броя на вестника от 15 декември. Поводът беше връчването на Наградата на Европа Синемас за мениджър на 2012 на Кита, но и 20-годишната му активност в сферата на киното. Поради ограниченото място, голяма част от интервюто не беше издадена и го публикуваме тук.