КИТА 20

„Първата професионална работа, свързана с киното, започнах през май 1992. След конкурс на СБФД станах директор на Дома на киното, който програмирах до края на десетилетието. През това време успяхме да направим живота на много киномани по-цветен с многобройните събития, които се случиха там. По-късно се оформи екип, с който и до сега се занимаваме с фестивална, продуцентска и разпространителска дейност, както и менажираме Дома на киното. Цялата тази активност беше отличена с престижна награда на Европа Синемас през ноември 2012. 20 години е добър повод да се върнем назад във времето, да си спомним истории, хора, филми, музики, места по света и у нас... И така: 20 години – 20 теми.“ Стефан Китанов

20+2 български ресторанта

02.01.2013

Алваро Брехнер, Фридрик Тор Фридриксон, Красимир Иванов, Клаудия Кардинале, Камен Калев, Габриеле Бруненмайер, Стефан Китанов, Огньен Свиличич и Ваня Свиличич в елитния столичен ресторант "Его"

Пътувайки из България, обичам да откривам места, които регистрирам в блекбърито си като Kita’s Place. Тук са включени двадесет ресторанта и няколко бара. Добавям и две места от миналото, които вече не са същите, но са част от спомена.

Живея в центъра на София. На ул. „Княз Борис І“. Тъй като пътувам много през годината, обичам да си бъда в къщи, когато съм в София. Работя от дома и рядко излизам. Освен, ако не е за срещи – в офиса или най-често наблизо. По тази причина местата за хапване, които посещавам, са на нашата или на първата успоредна улица – „Цар Асен“. Kita’s Shortlist на кварталните места, включва:

„Часовникът“ или „Fun Housе The Clock“, ул. „Цар Асен“ 81, +359 888 309 090. Намира се на половината разстояние между дома и офиса. Любимо място за срещи. Служебни и лични. Новите собственици промениха характера на заведението и заложиха на културата на виното и интернационалната кухня. Винаги има качествено вино на седмицата, а от менюто любимо ми е „Пиле Казабланка“, което изчезна от листа, но знаят все още да го правят. Тук традиционно срещам журито на СФФ.

„Memory“ (Спомени), на „Княз Борис І“ 66, Тел: +359 888 896 985, 02 952 6250.
Любимият ми бар в квартала. Моята маса е втората отдясно на входа. Всичките филми, които сме правили през последните 12 години, са започнали от тази маса. Дано не го затворят, както се говори. Тръгна заедно с фестивала от началото на 90-те.

„Слънце и луна“, ул. Гладстоун 18-а, тел: +359 895 648 477. Вегетериански ресторант с органична храна и най-добрият хляб в София, който акостира в нашия хладилник един път седмично.

„Murphy’s”, ул. Кърниградска 6, Тел: 02 980 2870. Най-близкият ирландски пъб. Винаги е добре да имаш истински пъб близо до дома. Тук отпразнувахме включването на „Светът е голям“ сред 9-те номинации за Оскар. Тук гледам Бербатов, когато искам да е шумно и да се лее черна бира.

„Пасторант“, София, ул. „Цар Асен“ 16, тел: 0887 026 190. Любимият ми италиански ресторант в България. Уютна атмосфера, качествена храна и избрани вина. Пастата е отлична, по-добра от тази в много ристоранте в Италия. Любимите са ми арабиата и пеперончино, която сега нарекоха „Пасторант“, както и виното на чаша което предлагат – бутилират им го специално в Кастра Рубра. Всички в заведението са много мили и можеш да им се довериш, ако се колебаеш в избора.

В разширения квартал добавям още:

„Фемили“, София, ул. Гладстон 52, тел: 02 980 9012. Открихме тази бирария с мексиканска кухня преди 2 години, в едно лято, когато жадни опитахме чешката бира „Конрад“ и веднага ни спечели. Оттогава сме редовни в топлите месеци. Собственикът знае кога сме в София, защото не пропускаме да се разпишем вечерно време с по две бири, мексикански картофи и баварски наденички.

„Хамбара“, София, ул. 6-ти септември 22. Несравнимият Бар № 1 на София. Уникално място, където можеш да срещнеш винаги рпиятели и познати след 11 ч. вечерта. Посещавам го още от 90-те години, дори един път ми направиха вечер в стила на МТV Storytellers. Гостувахме с Пешето и между 1-2 истории, свирихме по парче. Беше забавно. Тук е последната спирка на фестивалните гости след прожекции, вечери и купони.

Извън квартала класическото Kita’s Place е:

„Под липите“, София, ул. Елин Пелин 1, +359 888 954 406. Елитният национален ресторант в града. Тук правим традиционната вечеря на откриването на София Мийтингс. Една от най-впечатляващите вечери на филмовите фестивали. Пиршество на балканската кулинария от най-висока проба. Откриваме вечерта с кратко слово в екип в състав: Франк Алберс от Фондация Роберт Бош, Мира Сталева и Кита. В съпровод на гайда.

Извън София имам няколко традиционни любими места, както и новооткрити, следствие на пътуванията ми в търсене на партньорства за „София Филм Фест на път“:

„Молерите“, Банско, ул. Глазне 41, тел: +359 888 844 944, (0)898 844 944, (0)887 844 944. Любимата ми българска механа. С радост я открихме още от началото на 90-те, когато се казваше „Молеровата къща“ и беше в къща на поне 100-200 години, в която трябваше да се наведеш, за да влезеш. Славчо (Спасов) ми е разказвал, че там са снимали още „Мера според мера“. Собственикът Малин е ресторантьор и предприемач от класа и не случайно построи новото заведение „Молерите“ заедно с хотел към него, което се превърна в магнит за мен и избрани фестивални гости, особено след затваряне на старата механа. Ако нямате идея какво ви се яде, просто се доверете на Малин. Аз винаги започвам с бански старец на тиган и катино мезе, и в зависимост от компанията поръчвам шиш на майстора, който забиват на гредите над масата. Любимата ми маса е вляво от входа до огнището. Вечерно време се оставяме в ръцете на оркестъра, почти непроменен през последните 20 години. Поръчайте си акапела и лидерът му Динко Чолев не само ще запее, но и ще разкаже история.

„Истанбул“, Автомагистрала „Тракия“, близо до тунела Траянови врата, собственик: Зеки Окзус, тел: 0899 255 595. Класическият турски ресторант в България. Няма начин при връщане към София да не отделя час за майсторските кебапи, обилната чобан салата и прясно изпечения хляб, по метър дълъг. Ресторантите в Истанбул имат да учат занаят при Зеки, който можете да срещнете в старата постройка да кълца бързо салати и да се грижи за кебапите.

„Гролш“, Бургас, Приморски парк, тел: 0894 383 634. Посещавам тази бирария в морската градина от 10 години, когато там ме заведоха Йорданка и Георги Ингилизови, Георги Дюлгеров и Борето Чакринов. Имаме традиция по повод пресконференции или закриване на София Филм фест на Брега да хапваме там пикантни пипала от калмари, правени по оригинална рецепта на готвача, чернокоп и зарган. Бяхме с Данчето и тази година, месец преди да си отиде.

„Ереван“, Пловдив, ул. Отец Паисий 29, тел: 0894 762 779. Вкусният арменски ресторант в Пловдив. Казват, че се е преместил малко встрани на същата улица. Но спаначените и цариградските кюфтенца, както и чревцата трябва да са същите.

„Найлона“, Пловдив, ул. Бенковски 7. Бар № 1 в Пловдив. Много ъндърграунд атмосфера, малко неглеже, но всъщност с вкус и стил, който собственикът Вожда не променя от десетилетия. Там със сигурност можете да опитате ПГР (пловдивска гроздова ракия) и да загубите на бас, ако настоявате, че слушате „Пърл Джем“ вместо пловдивска гръндж група.

„Стара Варна“, Варна, ул. Цар Калоян 5, тел: 052 654065, 0887 280 697.
„Стара Варна“ е музей на фотографията на Варна, много интересен, на първия етаж на къща в гръцката махала на града. Още по-интересно е това, което се намира в мазето – винарна с отбрани вина от цяла България. Всичко се осмисля след среща с Ламбрин Сотиров, който след кратък тур из фотогалерията, ще ви отведе в подземието. Не пропускайте да си поръчате дегустация на пет вина, която Ламбрин ще направи с удоволствие и много професионално, а накрая удоволствието ще е взаимно, след опитаните уникални български вина от тамянка до рубин.

„Бухчевата къща“, Стара Загора, ул. Цар Шишман 52, тел: 0896 103 992, 0542 600 570
Къщата е на 100 години и е рядък пример на български сецесион. Собственикът е направил елитен ресторант, който се превърна в привлекателен център на екипа и гостите на София Филм Фест в Стара Загора. Богато и много качествено меню в елегантна и направена с вкус обстановка.

„Никулден“, Силистра, ул. Пристанищна 2, 086 822 214
Рибният ресторант на Силистра, намира се на платформа на Дунава. В менюто присъстват много видове риба от голямата река, вкусно приготвени. Единственият проблем са рояците комари, които искат обилно пръскане с препарат на всички голи части на тялото.

„Малкият Интер“, Велико Търново, ул. Иван Вазов 22, тел: 0885 152 722.
Уютна артистична обстановка с много стари мебели и инструменти. Еднакво добре се котира и като бар, и като ресторант. Клиентелата му би трябвало да са хора с артистичен дух. След като го откриете, непременно ще повторите.

„Хадживелинов хан“, Боженци, тел: 0885 333 148.
Стилно възстановена къща с двор с поддържана ливада и ресторант, където може да се доверите на готвача, пък и не пропускайте двойно препечената ракия, която собственика Велин ще ви препоръча.

Ето и двете места от миналото:

„Банска къща Миле Поп Йорданов“, София, ул. „Васил Друмев 5. Всъщност сега този ресторант се казва „Велико Търново“. Но за мен си остава старата слава на Банската къща, в който сме били повече от 10 години от средата на 90-те. Обичахме да сядаме срещу огнището и да сме първите, които срещат оркестъра. Пеехме с цяло гърло и от сърце, а за текстовете си имаше публикувани книжки, които се раздаваха из заведението. Оркестърът, заедно с незабравимият кларинетист Малака, участва в два наши филма. Малака вече го няма. Оркестърът не е същият, заведението – също, но все още имаме сантимент да ходим там.

„Отвъд алеята зад шкафа“, София, ул. Будапеща 31. И този елитен софийски ресторант вече го няма. Сега се нарича „Adi's Cook & Book“, тел: +359 882 686 802, 0898 686 802. „Отвъд алеята“ беше мястото, с което впечатлявахме най-взискателните вкусове на нашите гости. Кончаловски пожела два пъти да го посети. Също и Йоселиани. Имахме специален бартер със собствениците: кино срещу храна, който изпълнявахме стриктно, пък и оставахме сити, защото киноманската страст на собствениците и персонала ни предоставяше много възможности. Сега нещата са по-различни, но споменът остава.

Добави коментар в Facebook

20 въпроса към Кита

През ноември 2012 журналистката Анита Димитрова от в. Сега направи дълго интервю със Стефан Китанов, част от което влезе в броя на вестника от 15 декември. Поводът беше връчването на Наградата на Европа Синемас за мениджър на 2012 на Кита, но и 20-годишната му активност в сферата на киното. Поради ограниченото място, голяма част от интервюто не беше издадена и го публикуваме тук.