Еторе Скола

Италианският сценарист и режисьор Еторе Скола е роден на 10 май 1931 г. в градчетоТревико, провинция Авелино. Следва право преди да се посвети на журналистиката. От 1947 до 1952 г. работи в различни хумористични вестници като сатиричния седмичник „Марк Аврелий”. По същото време създава двайсетина сценария, предимно за комедии, в повечето случаи предназначени за актьора Тотò. През 1950 г. започва и радиокариера, пишейки за различни радиопредавания, в това число и за „Ил театрино”, с водещ Алберто Сорди. Работи като сценарист при Дино Ризи, а между 1960 и 1965 г. е асистент на режисьора Антонио Пиетранджели.
Еторе Скола започва самостоятелния си път в режисурата през 1963 г. (Se permettete parliamo di donne, където Виторио Гасман озпълнява около 10 роли), а с Ще успеят ли нашите герои да намерят своя приятел, мистериозно изчезнал в Африка? (1968) привлича вниманието на публиката. Кинематографистът предпочита да се изявява в полето на комедията, но се интересува и от сюжети, които изследват италианското общество както в Драма на ревността (1970) или Най-хубавата вечер в моя живот (1972).
През 1974, с Обичахме се толкова много (Голямата награда на МКФ Москва и „Сезар” за най-добър чуждаезичен филм) Скола се налага като един от най-брилянтните режисьори на своето поколение и в италианското кино изобщо. Този меланхоличен филм събира Виторио Гасман, Нино Манфреди и Стефано Сата Флорес, и разказва историята на трима приятели, които обичат една и съща жена в следвоенна Италия, белязана от кошмара на фашизма.
Италианския творец се завръща към комедията с Грозни, мръсни, зли (1976) – социално ангажирана сатира, която разнищва условията на живот в бедняшките предградия на Рим и му носи Награда за режисура в Кан. След това работи с една от най-знаменитите италиански филмови двойки, София Лорен – Марчело Мастрояни, в Един особен ден (1977), своеобразна пледоария на хомосексуалността, изпреварила времето си.
Безмълвният филм Балът (1983) „прелита” по оригинален начин през историята на Франция от 20-те до 80-те години на ХХ век, чрез музиката белязала тези десетилeтия, и е отличен със „Сезар”-и за най-добър филм и за режисура. Следва комедията Макарони, пропита с  неаполитанския дух и Семейството, посветен на три поколения от една фамилия, а през 1988 г. Сплендор носталгично оплаква залеза на истинското кино.
В края на ХХ век Скола снима все по-рядко, но творбите му не остават незабелязани. Филмът Romanzo di un giovane povero е включен в конкурсната програма на МКФ Венеция’95., а по повод премиерата на Вечерята през 1998 г. режисьорът получава награда за цялостно творчество от МКФ в Монреал. След Gente di Roma (2003) Еторе Скола не е заставал зад камерата.