Тихомир Рачев е роден през 1978 г. във Варна. Започва да снима с фотоапарата „Зенит” на баща си на 17-годишна възраст. Завършил е реклама и художествена фотография в НБУ. Работи като фотограф за модни списания като „Ел”, „Макс”, „Харпърс базар”, „Космополитан”, „Менс хелт” и други. Заснел е и много рекламни кампании на различни марки, сред които такива от света на модата, комуникациите, технологиите, туризма и развлекателната индустрия. Тихомир има интерес и към подводната фотография и снимки. А през 2010 г. режисира първия си видеоклип.

През март т.г. заедно с оператора Павлин Даскалов спечели Филмовото предизвикателство в рамките на 16-ия София Филм Фест в секцията видеоклип като режисьор на клипа на песента "Billy the Fish" на Leepra Deluxe. Късометражните филми – победители от Предизвикателството, по правило се представят на някои от другите фестивали, които са част от програмата „Операция Кино”. Това е общ проект на международните кинофестивали в София (София Филм Фест), Сараево (Sarajevo Film Festival), Клуж (Transilvania International Film Festival) и Истанбул (International Istanbul Film Festival), подкрепен от МЕДИА Мундус.

Наградата на Тихомир беше да участва като жури на секцията Румънски късометражни филми на фестивала в Клуж пред юни.

Интересно ми беше да се запозная с другите двама членове на журито още от биографиите им, които бяха качени на сайта на фестивала. Румънецът Богдан Мирика е печелил предишния път късометражния фестивал в Клуж, а пък Нора Лакош е победителка от Сараево миналата година. И двамата се занимават доста по-сериозно с кино, аз съм начинаещ. В началото се притеснявах, защото те имат повече опит от мен, а аз не се чувствах много в свои води.

Имахте ли предварителни критерии за журирането?

Не. С унгарката се намерихме по-рано. Разговаряхме за различни неща. После установихме, че на трима ни беше за първи път да сме членове на жури. С Нора открихме доста общи вкусове по отношение на киното, което ни успокои. Надявахме се и третият член да има подобен вкус, за да се разбираме по-добре и самото журиране да протече по-лесно. Слаба богу, така се и оказа.

Филмите бяха разделени в три подборки. Някои от тях бяха много дълги – над 40 минути. Решихме всеки от нас да си избере по три филма. И тримата имахме застъпване с един филм, който и наградихме. Всъщност, говорихме си дали на такива конкурси винаги печели най-добрият филм, дали окончателният избор не е някакъв компромис. Това много ни притесняваше, защото всеки имаше друг фаворит от трите избрани филма.

За теб кое е най-важното в един филм, за да ти хареса?

В този филм цялата история и начинът, по който се разви тя, бяха много истински. Установихме, че и тримата търсим реализъм, автентичност на ситуациите и актьорската игра. Искaхме да видим нещо, което може да се разбере не само от публиката в Източна Европа. И този филм го притежаваше. Богдан и Нора бяха доста по-конкретни в обясненията си защо нещо им е харесало или не, аз не мога да се задълбоча толкова много анализаторски – просто усещам разни детайли и търся общото чувство, което оставя филма след себе си. Дадохме си известно време за размисъл, за да сме сигурни в избора си и мисля, че определено избрахме най-добрия филм – Blu на Николае Константин Танасе. Той беше много изненадан от наградата, но най-важното, според мен, е публиката да хареса филма. Интересното е, че и на трима ни ни бяха направили впечатление филми, които третират отношенията родители-деца. И в този филм историята беше такава.

Можеш ли да направиш сравнение между тези румънски филми и български късометражни филми, които си гледал?

По време на София Филм Фест съм гледал български късометражни филми, но за да съм честен, трябва да кажа, че те не са кой знае колко. Направи ми впечатление, че повечето румънски филми са доста дълги – над 25 минути. Според мен понякога тази дължина се налага, зависи от режисьора, но не винаги е необходима. Не мисля, че страдат от някакъв общ балкански синдром. Имаше разни истории, заснети по много впечатляващ начин, или на младежка тематика, с много ефекти, но те се усещаха като крайно ненужни. Като цяло, останах с впечатлението, че не е нужно да направиш филм с много средства, за да бъде той успешен и сполучлив. Да, хубаво е да има средства в киното, за да може то да се случва, но пък и у нас сме виждали филми и то не само късометражни, заснети с много пари, които се оказват пълна глупост. Филмът е екипна работа и ако един някъде по веригата се издъни, нещата се развалят.

Е, не съвсем, понякога въпреки някои недобри елементи се получава съвсем сносен филм.

Да. Като цяло аз не съм се задълбочавал толкова във всеки филм от конкурса. Първо, че те вървяха един след друг, без паузи, второ, че залата беше пълна с румънска публика и постоянно слушахме нейната реакция. Въпреки че филмите си имаха превод на английски, понякога субтитрите бяха толкова много и се сменяха толкова бързо, че не успявахме да разберем какво точно е намерила публиката за забавно. Но това може и да е било минус за нас, защото ако в определен момент най-важното са въпросните реплики, които ние сме пропуснали, сме изгубили целия смисъл. Да не говорим за твърде специфичните елементи, свързани с румънската действителност, някои от които Богдан после ни обясни. Например, появата на еди коя си актриса в еди кой си филм, защото в реалността актрисата била известна по еди какъв си начин, който рефлектира във филма. Той ни помогна да разберем повече и румънското чувство за хумор.

Какво е цялостното ти впечатление от фестивала в Клуж?

Оценявам наградата от Филмовото предизвикателство и много се зарадвах, когато я получихме. Много приятно е да си гост на фестивал, да има специално отношение към теб. Атмосферата на фестивала е страхотна. И макар да не успях да изгледам кой знае колко филми извън задълженията си като журиращ, от партитата усетих доста! Хората, с които се запознах, не бяха толкова много, но тъй като си мисля, че няма случайни срещи, сигурно си е заслужавало. Така казах и на Нора Лакош, когато я изпратихме на гарата последния ден. Информацията се трупа някъде и един ден я вадиш и използваш.

Как се стече всичко покрай Филмовото предизвикателство?

Аз бях на снимки във Варна и ние загубихме 8 дни от двете седмици, предвидени за направата на клипа. Докато мен ме нямаше, другият човек от екипа – операторът Павлин Даскалов, взе необходимите материали: музиката на групите и ми ги прати. Аз имам слабост към музиката и много искам да правя музикални клипове. Не че не искам да правя и документални филми, например, но всичко с времето си. Много харесвам Насекомикс, познавам ги, освен това. Но две неща ме спряха да не избера тяхната музика – музиката на Leepra Deluxe просто ми влиза по друг начин, а и знаех, че всички ще се втурнат за Насекомикс. Както се и оказа – 80% от клиповете бяха за песента на Насекомикс.

И така, понеже добрите идеи ми идват във влака, докато се връщах от Варна слушах хубавата музика и в един момент започнах да пиша. Понеже съм фотограф, клипът ми се нарежда в главата в кадри, заедно с музиката. Виждам как се разпределят кадрите по целия трак и същевременно се навързва историята.

Снимахме в една кариера, която случано открих преди 7-8 години за фотосесия. Мястото ми е много любимо. Когато си пуснах парчето на Leepra Deluxe и започнаха да се навързват елементите, мястото си залепна идеално и вече знаех и как и откъде ще заснемем клипа. Не че в процеса на работа някои неща не се промениха, но като цяло се получи както го замислих. Реално бяхме трима оператори – основно работим заедно с Павлин Даскалов, но ни помагаше и Радостин Ганчев. Участникът в клипа съм аз, а това беше малко тегаво, защото хем трябва да си пред камерата, хем да контролираш зад нея нещата. Радостин ни помогна, защото бяхме ограничени във времето. Ние с Павлин снимахме едни кадри, а в същото време Радостин снимаше на друго място други. За съжаление изхвърлихме много красиви кадри, които просто нямаше как да включим поради времетраенето на клипа!

Какво има в куфара?

Ами началото и краят на клипа са едно и също, а той самият е една ретроспекция. Като цяло за клипа мога да кажа, че сега като го гледам, откривам различни влияния, които си личат на едно или друго място, което е нормално – ние събираме постоянно визуална информация отвсякъде от неща, които ни вдъхновяват. А в куфара има музика!

Сред останалите клипове от конкурса имаше няколко много впечатляващи като визия. Това си и говорехме с Павлин, докато ги гледахме в залата. Ние дори не сме си мислели, че ще спечелим. Искахме Leepra Deluxe да изберат нашия клип и да го използват. Регламентът беше такъв, че първо групата журира клиповете по нейната песен, а после журито Константин Божанов, Мая Новоселска и Петър Дундаков избира от посочените от групите клипове един фаворит. Най-хубавото е, че ни казаха защо са избрали клипа – става дума за сбор от елементи, които са им харесали. Единият от тях е, че нашият клип имаше история, за разлика от повечето останали. Разбира се, повечето музикални клипове са просто навързани красиви кадри, но може би наистина най-сполучливите са тези, които все пак ти разказват история. В Клуж ние също казахме на победителя какво сме харесали във филма му и мисля, че това беше полезно за него.

И сега какво следва?

Имам идея за документален филм, който да заснемем с малък екип. Необходимо ни е време и средства. Средства, мисля, че ще се намерят, защото ще го направим нискобюджетен. Той ще е посветен на един човек, който е не особено познат в България, но е много важен за изучаването на подводния свят на Черно море.  

Интервю на Лора Трайкова