Sofia International Film Festival

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Акредитиран от

Международното жури очаква смели и оригинални филми от конкурсната програма

13.03.2012

Снимка: Емона Цончева: Studio FO

Днес фестивалният център Матти’Д беше превзет от режисьорите Дейвид Макензи, Драгомир Шолев, Ян Цвиткович и продуцента Марк Баше от международното игрално жури. Макензи и Цвиткович споделиха, че очакват да видят свежи филми, каквито обикновено идват от младите автори – не заредени със специални ефекти творби, а филми, които са убедителни в реалността, която създават, смели, честни и красиви. Марк Баше каза, че очаква от късометражните филми от конкурса Джеймисън познати истории, но разказани от нова гледна точка, а Драго Шолев се надява да открие съмишленици сред авторите на филмите. След тях журналистите се срещнаха с балканското жури, документалното жури и журито на ФИПРЕССИ.

Ще ви представим накратко разговора на Андроника Мартонова с журито.

Андроника Мартонова: Както знаете, международният конкурс е специализиран в първи и втори игрални филми и аз искам да науча какво кино биха искали да гледат членовете на журито, нещо по-специфично ли очакват да видят?

Дейвид Макензи: Трудно ми е да кажа какви очаквания имам, но по принцип от първия и втори филм на един режисьор очаквам известна свежест или може би дори наивност. Разбира се, всичко е много индивидуално и не мога да кажа, че търсим само тези неща, които споменах. По-скоро, интересува ни творбите да притежават характеристиките на доброто кино, без да имат някакви специфични технически прийоми или специални ефекти. Аз бих искал да гледам филми, които са убедителни в света, който създават, да са оригинални, смели, искрени и красиви.

Досега не съм участвал в жури и за мен е много важно всички членове в него да се чувстват равноправни. Надявам се към нас съвсем скоро да се присъедини е петият член на журито – вчера гледахме нейния филм Портрет по здрач и много го харесахме.

Ян Цвиткович: Дейвид каза почти всичко. Аз очаквам също оригинални и силни филми. А досега от тези, които изгледахме, се откроиха няколко силни кандидати, така че нещата са многообещаващи.

В конкурса за наградата Джеймисън за късометражни филми, според мен, там изборът е доста сложен, защото кратките форми са особено трудни, а да не говорим, когато сред тях има игрално, документално и анимационно кино. Какви са критериите ви за избор?

Марк Баше: Много се радвам, че съм част от журито. И още повече се радвам, че съм в София, защото този фестивал е събитие, което очаквам цяла година. Като продуцент от 30 години търся нови таланти, защото режисьорите са тези, които ни помагат ние да им помагаме да правят добри филми. Във Франция се правят 400 късометражни филма годишно, а аз се радвам, когато имам възможността да гледам чужди късометражни филми. Те хем говорят за нещата, за които говорят френските филми, хем обаче го правят по различен начин, от различна гледна точка. Интересно е един проблем да бъде представен от две различни гледни точки.

Драгомир Шолев: Късометражните филми са естественият път на всеки един автор към голямото, игралното кино. Аз имам специално отношение към тази селекция, защото съм печелил наградата в нея, но и защото правейки кино в тази държава, аз търся съмишленици. Искам да има все повече млади хора, с които да сме обединени от една идея и концепция за това какво би трябвало да бъде българското кино. Ние, българските режисьори, сме призвани да търсим и определяме съдбата на българското кино. Това не е лесна задача, но тя може да се осъществи само в работа, в търсене на нови хора и истории. Очаквам да видя хубави неща.

Георги Ангелов: Не винаги журито награждава най-хубавото на един фестивал. Понякога при избора натежават и други съображения. Вашите какви ще бъдат? И към Марк Баше, бихте ли продуцирал български филм?

Марк Баше: Аз съм член на френската филмова академия „Сезар” и когато решаваме как да разпределим наградите, много се притеснявам, защото понякога имаме големи хитове, блокбастъри и дори и да им дадем наградата, това няма да им помогне повече. А ако дадете наградата на някой филм, който има труден път към публиката, това ще го тласне напред. Такъв беше случаят с Ничия земя – когато влязохме в надпреварата за „Оскар” трябваше да се борим с Невероятната съдба на Амели Пулен, Франция не искаше да ни помогне, но имахме късмет, че Американската академия ни награди. Преди дъжда остана само с номинация за „Оскар” – филмът имаше добра съдба след това, но ако беше спечелил, щеше да има още по-успешна.

Да, много бих се радвал да продуцирам български филм, не се е случило, но се надявам скоро да стане.

Андроника Мартнонова: Ян, вие получихте награда за филма си От гроб на гроб именно от Балканския конкурс на София Филм Фест. Как помогна тя на филма ви?

Ян Цвиткович: Всяка награда помага. От гроб на гроб получи 20 награди и „Ничия земя” беше една от тях, но всяка награда е ценна и помага. За мен тази награда имаше по-специално значение, защото сме приятели от дълго време и с Кита, и с Мира Сталева и с много от хората, които работят за фестивала и за мен беше много радостно именно тук, където се чувствам като у дома си, да ме наградят.

Дейвид Макензи: За да отговоря на предишния ви въпрос – журито дава повече от една награда и ние обсъждаме всеки филм в съответствие с това. Ако някои филми заслужават подкрепа, ние ще намерим начин да им я окажем с награда.

Андроника Мартонова: Какво ще кажете на петия член на журито, след като тя се присъедини към вас?

Ян Цвиткович: Първо ще я поздравя за добрия й филм.

Марк Баше: Ако не сте го гледали още, идете да го видите, защото той наистина е страхотен.

Дейвид Макензи: Тя ще бъде единствената дама в нашето мъжко жури, но след като видяхме Портрет по здрач, сме сигурни, че ще се справи много добре в нашата мъжка компания.

Андроника Мартонова: Имате ли някакво конкретно отношение към българското кино? Гледали ли сте нови български филми?

Драго Шолев: Да, аз съм гледал няколко, както сигурно се сещате. През последните години нашето кино излиза от дългогодишна дупка, започнаха да се създават повече филми. Надявам се да продължим да се развиваме, защото колелото на киното се върти равноускорително или равнозакъснително, в момента се движим напред с добро темпо.

Как се отнасят членовете на журито към киното, което е съществувало до този момент с неговите художествени и естетически качества, дали младите актьори да се обучават от по-старите си колеги, влияят се от постиженията им и дали има и обратното, по-възрастните да се учат от по-младите?

Драго Шолев: Мога да говоря само за себе си. Наивен е този, който смята, че нещата започват от него. Разбира се, нашето кино не може да бъде обединено само на базата на различни генерации. Имахме труден момент, но мога да кажа смело, че любимите ми режисьори и режисьорите, от които аз съм се възхищавал и учил, са българските – Въло Радев и Методи Андонов, например. Не бива, разбира се, да се ограничаваме само в родното, защото светът е голям и трябва да гледаме много неща извън България, да се обогатяваме.

Вижте галерия със снимки от пресконференцията на журито ТУК.

Добави коментар в Facebook

Курс КУЛТУРА НА РЕЧТА в Дома на киното

17.08.2012

На 1 октомври 2012 в Дома на киното стартира курсът, който ще продължи 11 седмици. Краен срок за записване: 21 септември 2012