След като събра куп международни награди Аве на Константин Божанов ще участва в конкурсната програма и на престижния кинофорум у нас. Филмът ще води битка за голямата награда в Международния конкурс на София Филм Фест и е сред претендентите в Балканския конкурс. Романтичната драма (Специалната награда на журито – Сараево’11, наградата на ФИПРЕССИ – Варшава’11, наградата за млад талант в Хамбург’11, голямата награда „Iron Herring” в Лийдс’11, наградата за най-добър режисьор на фестивала „Златна Роза” – Варна’11 и номинация за „Златна камера” и участие в Седмицата на критиката в Кан’11) беше сред 45-те заглавия, селектирани за наградите на Европейската филмова академия в края на миналата година.

Сюжетът разказва за младо момче, пътуващо на автостоп за погребението на свой приятел. По пътя Камен среща 17-годишната Аве, която е избягала от къщи. При всяко прекачване по пътя момичето измисля нови истории за двамата и с тях предизвиква все по-големи неприятности за Камен. Въвлечено без да иска в това приключение, момчето започва да се влюбва в неуловимата Аве... Филмът е продукция на компаниите „Елементи”, „Камера” и „КВ Филм”, с участието на БНТ, продуценти са Димитър Гочев, Жофроа Грисон и Константин Божанов. Главните роли са поверени на Ованес Торосян (Тилт, Източни пиеси) и Анжела Недялкова, партнират им Мартин Брамбах, Светлана Янчева, Николай Урумов, Елена Райнова, Красимир Доков, Йосиф Сърчаджиев.

Пътят на родения през 1968 г. Константин Божанов към заснемането на първия му игрален филм Аве е дълъг. След като следва кино и скулптура в България, а след това и в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, той си създава име на творец в областта на модерното изкуство. Участва в изложби в Цюрих, Шанхай, София и Лос Анджелис, а късометражният му филм Lemon Is Lemon (заснет заедно с Ивайло Симидчиев), печели няколко международни отличия.

Бъдещето е завинаги (2011)  на турския режисьор Йозджан Алпер също участва в Балканския конкурс и е сред претендентите за Голямата награда в Международния конкурс на СФФ 2012. Филмът е любовна история с неочакван обрат.  Сюжетът проследява пътуването на младата туркиня - Сумру (Гайе Гюрсел), по професия етномузиколог. Тя издирва и записва историите или други свидетелства на кюрди, оцелели от турските зверства. Разказват ù ги предимно жени, чиито мъже са били убити, най-често пред очите им. Но скритата причина за пътуването на Сумру е надеждата ù да открие мъжа, на когото принадлежи сърцето ù – кюрд, заминал да се присъедини към борбата за своя народ. Бъдещето е завинаги беше отличен с наградите за най-добър филм, най-добър оператор, актьор и музика и наградата на турската критика в Адана ’11.

Публиката на София Филм Фест познава работата на Алпер от дебютния му филм Есен, донесъл му наградата за най-добър режисьор у нас, в Анкара ’09,  Тбилиси ’08, както и номинация за Европейско откритие на 2009 г.

Вълшебната долина (2011) е кинодебютът на американския режисьор Джафи Зин. Когато в малко градче е открит труп на млада жена, това е сигнал за началото на голяма мистерия, като тази в Туин Пийкс. Но не и в този филм. Oбстоятелствата около смъртта на момичето сe изясняват доста бързо, така че Зин има време да се огледа в други посоки. Вместо да се концентрира върху загадката на убийството, той разказва за малкия град, в който то е станало – Бюл, щата Айдахо. С помощта на местни актьори и благодарение на познанията си за мястото Зин е заснел забележителен игрален филм за провинциално градче, носещ усещането за документалност.  

Джафи Зин е роден и израства в Южен Айдахо. Завършва кино в Училището по изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет. Заснел е редица късометражни филми, които печелят награди и се прожектират на фестивали в САЩ и по света. „A Life for M-80“ и „Bliss“ са номинирани за престижната награда „Васерман” на Нюйоркския университет. Вторият от тях я печели и носи на Зин и награда за режисура. Когато не работи в киното, творецът пее в инди поп дуета „Folded Light”.  

Режисьорският дебют на Кристина Николова - Вяра, любов и уиски е второто българско заглавие в Международния конкурс на СФФ 2012. Кинопродукцията представя живота на млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал. Той обаче има саморазрушителни навици. Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът на момичето - Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал. В ролите ще видим Ана Стояновска, Валери Йорданов, Явор Бахаров, Лидия Инджова. Филмът получи наградата „Kodak Vision” за най-добър оператор (Александър Станишев) на кинофестивала в Сламданс’12.

Кристина Николова е родена в семейството на кинотворци. На 17-годишна възраст заминава да следва икономика в университета в Чикаго. След като гледа експериментален филм за книжни самолети, тя сменя специалността си с кино и заминава за Лос Анджелис. Като оператор Кристина има във филмографията си заснети 6 игрални и 15 късометражни филма. В момента завършва киноучилището „Тиш” към Нюйоркския университет.

Историите са живи, когато се помнят (Бразилия-Франция-Аржентина, 2011) е вторият филм на Жулия Мурат. Главната героиня в него - Магдалена, живее в призрачното село Жотуомба със спомените за миналото и за покойния си съпруг. Всяка сутрин тя пече хляб за старото кафене на Антонио. Прекосява железопътната линия, по която от години не е минавал влак. Почиства портата на заключеното гробище и слуша проповедта на свещеника. Един ден обаче в селото се появява младата фотографка Рита и извeжда Магдалена от унеса ù.

Жулия Мурат е родена през 1979 г. в Рио де Жанейро. Завършва университета по графичен дизайн в Рио де Жанейро и филмовото училище „Дарси Рибейро”, специалност сценаристика. Жулия Мурат е снимала късометражни филми, експериментални видеоклипове, реклами и видеоинсталации. Има дългогодишен опит като монтажист, асистент-режисьор и асистент-оператор.

Куклата, Шишко и аз (2011) на немския режисьор Феликс Щинц е комичен роуд муви за истинското приятелство и целеустремеността, в който участват уникални персонажи. Бомбер е обикновен човечец. Току-що загубил работата си като куриер, той решава да ограби бившия си шеф, като задържи за себе си парите от последното му пътуване по работа до Париж. Европа е красива и сляпа французойка, която живее в Париж. Когато разбира, че е бременна от случаен флирт с немец, тя решава да замине за Берлин и да го открие.

Куклата, Шишко и аз, фаворит на публиката на фестивала на германските фантастични филми в Саарбрюкен ’12, е първият пълнометражен филм на 30-годишния Феликс Щинц, който записва икономика в Берлин, но вместо да завърши, основава продуцентската компания “Strangenough Pictures”. От 2004 до 2006 г. Феликс следва медии и информационни науки в Офенбург. Работи по няколко телевизионни и игрални филма и снима късометражния си дебют. През 2006 г. е сред основателите на „Strange Shorts e.V.” – програма за прожектиране на късометражни филми из цяла Европа. От 2007 г. насам Феликс Щинц работи в различни медийни програми с педагогическа насоченост за подрастващи и ръководи уъркшопове за писане на сценарии и режисиране към университета в Офенбург.

Любопитно предложение в тазгодишния Международен конкурс на София Филм Фест е остроумната адаптация на култовия постмодерен роман на Виктор Пелевин – Поколение П (2011, Русия). Режисьорът Виктор Гинзбург предлага на зрителите едно психеделично пътуване през постсъветското мислене. Главният герой Бабилен Татарски (Владимир Епифанцев), току-що завършил литература млад поет, получава първата си работа – да продава цигари. Времето е ранната ера на Елцин – време, когато за да направиш кариера, е необходимо просто да съумееш да се справиш бързо с поднесените ти от съдбата възможности. И Бабилен успява бързо да се справи със ситуацията, когато срещата с негов приятел, бивш съученик, го изстрелва в рекламния бизнес. Използвайки дарбата да си играе с думите Бабилен започва да “продава” на своите сънародници Пепси, Спрайт, цигари и т.н. Оказва се, че е адски добър в работата си и така постепенно стига до ПР-отделите, които не само рекламират продукти, но и налагат личности в обществото. С помощта на древни религиозни практики, кокаин, алкохол и халюциногени Бабилен се впуска в пътуване, за да разбере какво движи напред сънародниците му... Екранната интерпретация на “Поколение П” предизвиква голям шум след прожекциите си в Москва и неизбежни сравнения с “Бразилия” на Тери Гилиъм. Похвали получи и саундтракът, в който има музика от Джорджо Мородер до “Portishead”.

Виктор Гинзбург е роден през 1959 г. в Москва, но емигрира с родителите си в САЩ, когато е 15-годишен. Учи режисура в Училището по визуални изкуства в Ню Йорк, а след това снима поредица успешни музикални видеоклипове на изпълнителите Белинда Карлайл, Джоди Уотли и Лу Рийд. Снима първия си документалния филм The Restless Garden през 1994 година. Филмът е провокативен с еротичните си сцени и с асоциацията между траш метъла и концептуалното изкуство на московската авангардна сцена от 90-те години. По-късно Гинзбург работи в американски и чуждестранни телевизионни програми и пише  сценарии.
 
Особено свежо предложение в международния конкурс на 16-ия СФФ е игралният дебют на поляка Радек Венгжин Свещената крава (Германия-Полша-Финландия). Филмът разказва странната история на утвърден концертиращ пианист на име Богдан, който се оттегля от сцената, когато съпругата му умира и решава да потърси утеха в малката ферма на майка си. Тя се намира в малко селце край Балтийско море и Богдан още си спомня как двамата със съпругата му се заклели да се обичат до гроб именно на това място, но сега всичко е променено. И тъй като Богдан не знае какво да прави се предава на скучния живот и започва да дави мъката си в алкохол. За щастие майка му взима нещата в свои ръце и му създава огромно количество работа във фермата, с което да не му остава и минута за размисъл. Нещеш ли обаче, Богдан открива една необичайно музикална крава и решава, че в нея се е преродил духа на жена му. А дали наистина е така или това е знак, че Богдан е загубил здравия си разум?. Свещената крава на Радек Венгжин е трогателна, красива комедия за любовта, музиката и вярата.
 
Радек Венгжин е режисьор и сценарист, роден през 1977 г. Завършил е университета в Бон и киноучилището „Конрад Волф” в Потсдам. Преди да заснеме Свещената крава е  режисирал реклами и документални филми.
 
Свещеният летящ цирк (2011) на британския режисьор Оуен Харис ни връща в началото на 80-те години на миналия век, когато премиерата на “Животът на Брайън” (1979) на „Монти Пайтън” предизвиква едно от най-големите противоречия в световната киноистория. В тогавашна Великобритания филмът е забраняван, бойкотиран от различни религиозни и граждански организации. Тези нападки и опити да бъде забранен довеждат до прословутия дебат токшоу на ВВС, в който Майкъл Пейлин и Джон Клийз са поканени да защитят творбата си в компанията на сатирика и ревностен католик Малкълм Мъгъридж и епископът на Саутуарк Мервин Стокууд. След записа на шоуто се изяснява, че Мъгъридж и Стокууд са закъснели за прожекцията и са пропуснали началото на филма, в което става ясно, че Брайън и Исус са съвсем различни герои. Макар да се базира на достоверни факти от историята на легендарните „Монти Пайтън”, “Свещеният летящ цирк” е много различен от познатите биографични филми. Защото сценаристът Тони Рош предизвиква пайтъновците чрез собствената им игра, а наред с всичко останало, филмът е комедия, при това доста смешна.

Освен да забавлява, пълнометражният дебют на Оуен Харис поставя и сериозния въпрос за това на какво е редно да смеем в комедиите, което го превръща и в сериозни намигване към една от най-оригиналните комедийни групи, каквито са “Монти Пайтън”. Младият британец Оуен Харис има богат опит като режисьор, а сред наградите му е и БАФТА за късометражния  “Secret Party.”  Режисирал е също телевизионни сериали и реклами.

Сред участниците в международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест е черната  комедия Сънят на Адалберт (2011) младият румънски режисьор Габриел Ахим. Сюжетът проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба.

За Габриел Ахим това е първи пълнометражен филм, който му носи специалната награда за дебют в Талин ’11. Роден е през 1975 г. в Румъния. Завършва кинорежисура в Националния университет за театър и кино в Букурещ. В продължение на 10 години работи като специалист по човешки ресурси и консултант, докато през 2004 г. става режисьор и продуцент. Написал, продуцирал и режисирал е два късометражни филма (Saga 2006 и Bric Brac 2008), които са отличени на местни и международни фестивали.

Филмовото предложение от Кипър - Фиш енд чипс (2011) на режисьора Елиас Деметриу е едновременно драма и комедия за напредването на възрастта, въздействаща смес от няколко различни жанра и трогателен разказ за живота, любовта, родината, съдбата и за това как се оцелява в този труден свят. Сюжетът проследява съдбата на кипърския емигрант Анди, който решава да напусне Лондон, да се върне в родината си и да положи усилия, за да изгради отново живота си. След като откакто се помни е работил като луд за различни шефове, сега иска да отвори свое заведение за пържена риба и картофи. Но мечтата му се превръща в кошмарна реалност, защото Анди е забравил една малка подробност: Кипър не е Лондон и да се яде „фиш енд чипс” не е никак модерно…

Роденият в Кипър през 1965 г. Елиас Деметриу има британско, гръцко и кипърско гражданство. Завършил е кинорежисура в университета в Атина и в момента живее и работи в гръцката столица. Създал е няколко документални  и седем късометражни филма, повечето от които са показвани на международни фестивали.

Шанс (2011) на канадеца Саймън Дейвидсън предлага на зрителите една история за нелегален хазарт между тийнеджъри. “С въздействащи изпълнения, реалистични герои и мистерия, която ви държи до самия финал, това определено е филм на който си струва да заложите”, пишат за игралния дебют на канадския режисьор. Десън и приятелят му Бари обичат хазартните залагания, покера и тръпката от комара. Залозите приема Пол, който пък върти хазартни игри в мазето си. След една вечер, когато двамата приятели по-скоро губят, отколкото печелят, Десън доучва, че Павел иска от Бари да му плати задълженията си. На другата сутрин Бари е намерен мъртъв след очевидно самоубийство. Десън, обаче решава да разбере какво наистина се случило с приятеля му през изтеклата нощ, дори това да означава, че рискува живота си. В процеса на разследването си, той  осъзнава, че може би е “съучастник” в смъртта на приятеля си...

Саймън Дейвидсън живее във Ванкувър. Завършил е английска литература в университета на Калгари, като едновременно с ученето е работил като ди джей и режисьор на новините в университетското радио. След като завършва и Висшето филмово училище във Ванкувър, работи като асистент в продуцентския екип. Премиерата на първия му късометражен филм Moon in the Afternoon е на фестивала в Торонто. Следващите му два кратки филма Sometimes a Voicе и What’s up with the Kids? са участвали на много местни и международни фестивали.