Sofia International Film Festival

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Акредитиран от

Данис Танович с Наградата на София

09.02.2012

Данис Танович

Данис Танович е роден през 1969 г. в Зеница. Учи музика, инженерство и кино в Сараево. Преди да емигрира в Белгия в продължение на две години снима военните събития в родината си. През 1992 г. заминава за Брюксел, където учи режисура в Националния висш институт по изкуствата. Пълнометражният му дебют Ничия земя (2001) получава „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, както и 42 други международни отличия, сред които наградата за най-добър сценарий в Кан и на Европейската филмова академия, „Сезар” за най-добър филм и „Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм.

„Кинокариерата ми винаги е била обърната към войната и последствията от нея - коментира Танович. - Започнах да снимам още в казармата. След това направих няколко документални филма, които доведоха до първия ми игрален филм Ничия земя. Очите на войната се занимава с последствията от войната. Историята в Цирк Колумбия приключва с началото на войната. Тези три филма по някакъв начин са една лична трилогия, посветена на времето преди, по време на войната и след нея. Провинцията в Босна, където снимахме Ничия земя, е изключително красива. Бях щастлив да преоткрия пейзажа, горите, ледено студените реки. Беше истинско удоволствие да бъда там - не само заради красивата област, която послужи за фон за развитието на действието, но и защото можех да поговоря с хората. В тази част на света понякога имате чувството, че времето е спряло. За съжаление доста неща са се променили, а нанесените щети са непоправими. Понякога имам чувството, че през 1992 г., когато комунизмът се срина, се оказахме на ръба на една бездна. Останалата част от света наблюдаваше с мълчание какво се случва от своето ъгълче. Трябваше да скочим, но така и не успяхме да се изкачим от другата й страна“, споделя Данис Танович.

Ад (2005) е заснет на френски език, с участието на звездите Еманюел Беар, Карол Буке и Карин Виар. Създаден по завладяващия сценарий на Кшищоф Пешевич (който Кешловски не успява да реализира), филмът напомня на втората част на Дантевия „Ад”. Резултатът е епически портрет на една фамилия, разпокъсана на части от стихийните събития, които години наред заплашват да излязат на повърхността. Ефектът е толкова смразяващ, че отвежда към усещането за метафизическа история за призраци. Разказът се разгръща чрез представянето на поредица от герои: майката, която живее в елегантна къща в провинцията, и нейните три дъщери, вече пораснали, оплетени в сложна мрежа от връзки. В първата част режисьорът брилянтно нахвърля щрихи, с които провокира желанието на зрителя да подреди парчетата от мозайката. После действието се пренася в нови сцени: мъж излиза от затвора и се завръща у дома; инцидент от миналото, който отеква като пушечен изстрел. Следва поглед върху семейството, което години наред се мъчи да се пребори с факта, че бащата го е изоставил.

„Само мъртвите са видели края на войната”. Този цитат от Платон загатва за сюжета на Очите на войната (2009). Но за разлика от Ничия земя, тази драма проследява не войника, а хроникьора на сраженията. Действието във филма се развива в края на 80-те години на ХХ век. Колин Фарел е в ролята на Марк Уолш, военен фотограф. У дома в Дъблин, между командировките, той се забавлява в кръчмата с приятеля си и колега фотограф Дейвид (Джейми Сайвс) и жените им, но всички знаят, че е само въпрос на време, преди закоравелият му редактор (Джулиет Стивънсън) да го изпрати отново в някоя гореща точка. Този път това е Кюрдистан, а Дейвид заминава с него. Високо в безплодните планини, в преследване на война без граници, Марк и Дейвид стават свидетели и заснемат ужасяващи кадри – от войници, които се унищожават с оръжията си, до доктор, който работи героично, за да спаси ранените, но застрелва онези, за които знае, че не няма надежда.

За главната роля в Цирк Колумбия (2010) Данис Танович кани звездата на сръбското кино Мики Манойлович. Действието във филма се развива през 1991 година в бивша Югославия. Комунистите са предали властта и Дивко Бунтич пристига в малкия град на своето детство, за да заживее отново в родния си дом. След 20 години изгнаничество в Германия той се завръща с лъскавия си червен мерцедес, младата и секси приятелка Азра, черния котарак Бони, който му носи щастие, и пълен джоб със западногермански марки. Дивко използва парите и връзките си да изгони от дома съпругата си Луция, но в същото време се опитва да се сближи отново с 20-годишния си син Мартин... „Когато прочетох сценария за филма, се разплаках. Историята ме развълнува, защото открих себе си в нея”, признава Мира Фурлан, която изпълнява ролята на бившата съпругата на Дивко. Кинопродукцията грабна наградата на публиката в Сараево’10 и получи „Златен портокал” за най-добър филм в Анталия’10.

В програмата на 16-ия София Филм Фест е и най-новия филм на Данис Танович, късометражният Багаж (2011). Сюжетът: след дългогодишно отсъствие Амир се връща в Босна и Херцеговина, за да се погрижи за останките на родителите си. Те са загинали по време на войната, но телата им така и не са открити до момента. Амир решава да посети и родното си място. Там той открива не само порутената си къща, но и забравен приятел и хора, които знаят за него повече, отколкото той самият знае за себе си...

София Филм Фест ще представи ретроспектива с филмите на Данис Танович.

Добави коментар в Facebook

Курс КУЛТУРА НА РЕЧТА в Дома на киното

17.08.2012

На 1 октомври 2012 в Дома на киното стартира курсът, който ще продължи 11 седмици. Краен срок за записване: 21 септември 2012