КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Акредитиран от
|
БАЛЪТ / BALLANDO BALLANDOИталия-Франция-Алжир, 1983, 100 мин
Текущ рейтинг на филма: 8.5Режисьор -
Еторе Скола
Сценарий -
Жан-Клод Паншна, Руджеро Макари, Фурио Скарпели и Еторе Скола
Оператор -
Рикардо Аронович
Музика -
Владимир Козма
В ролите -
Азиз Арбия, Марк Берман, Шантал Капрон, Жан-Клод Паншна
Продуценти -
Джорджо Силвани и Мохамед Лахдар-Хамина
Продукция - Dean Film/Les Films Marceau-Cocinor
Награди и номинацииБерлинале ’84 – „Сребърна мечка“ за артистичен принос; 4 награди „Давид на Донатело“ – за най-добър филм, режисура, музика и монтаж; 3 награди „Сезар“ – за най-добър филм, режисура и музика; Номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм 1983 г. Голяма бална зала, нощ. Жените пристигат първи, една след друга: от 40-годишната класическа дама, с кок и безупречно изгладен черен костюм, до пищната взривоопасна блондинка, която се държи така, сякаш още е на 20 години... След това е ред на мъжкия балет: те заемат места около бара. Забелязваме някакъв тип с тикове, който непрекъснато смуче бонбони; мъж на зряла възраст, който все още изглежда добре; срамежливец с уплашен поглед; добродушен великан, с вид на доволен от себе си човек, който постоянно дъвче ядки. Нещо подобно е било и през 1936-а, в годините на Народния фронт – като изключим музиката, защото тогава се танцува под звуците на жава. След пауза по време на войната и немската окупация, когато балната зала служела за укритие, идва свежият полъх на Освобождението и американската музика в стил Глен Милър. Малко по-късно идва рокът, после 60-те години и май 1968 г. Кръгът се затваря. Балът от 1983-а завършва меланхолично. Балът е създаден най-напред на сцената, през февруари 1981 г., от трупата на „Театър Кампаньол“. Тази пиеса без думи се радва на голям успех и през август 1982 г. Еторе Скола започва снимките на екранизацията. 20 дни по-късно заснемането е прекъснато внезапно – Скола има проблеми със сърцето и подновява работата по филма едва през май 1983 г. „Защо бях толкова привлечен от Балът? – обяснява Скола. – Може би защото моите филми, от Обичахме се толкова много до Терасата, са повече „театър”, отколкото „кино”, но най-вече защото в Балът открих трите теми, които ме преследват: времето, самотата и личната история, която подхранва официалната История.” Амбициозна, виртуозна и вдъхновяваща метафора за отлитащото време. Програма27.03.2012Одеон - 20:30;05.04.2012Дом на киното - 18:30;Добави коментар в Facebook |
НОВИНИ
|
|||||||||
|
|||||||||||
© 2001 - 2011 продуцентска къща "Арт Фест" | |||||||||||
Created by: WebFashion Ltd. | |||||||||||
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация. |