ДЖОРДЖ ХАРИСЪН: ЖИВОТ В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ / GEORGE HARRISON: LIVING IN THE MATERIAL WORLD

Текущ рейтинг на филма: 10

Награди и номинации

Тези, които познават добре „Бийтълс”, ще се впечатлят колко много факти обема дългият над три часа и половина опус на Мартин Скорсезе за Джордж Харисън. Тези от нас, които не познаваме чак толкова добре най-духовния член на групата, ще бъдем приятно изненадани – филмът е много повече от хвалебствено слово за рок легенда: той разкрива как един измъчен милионер се бори да укроти душата си, да разбере смисъла на живота и да се приготви за смъртта.

В общи линии Живот в материалния свят се отнася с уважение към главния си герой. Въпреки това споделените спомени за него обрисуват противоречива личност. По думите на интервюираните, той е „невъздържан” (МакКартни), „гневлив” (Стар), „нетактичен” (Оно) и „изключително крайна личност”, която вследствие на това е „затънала в наркотици” (Клаус Ворман). Като обръща внимание на тези недостатъци, без да ги бичува, филмът пояснява какво е превърнало Харисън в неспокоeн дух – в по-голямата част с помощта на евфемизми и само веднъж с визуално доказателство, когато той плисва питието си в лицето на фотограф.
 
Първата част на филма се занимава с детството на Харисън и ранните години на „Бийтълс”. В архивно телевизионно интервю, след като славата очевидно променя четиримата от Ливърпул, Харисън обяснява: „Знаем, че парите не са всичко, именно защото имаме пари.” И така, в търсене на отговорите на важни въпроси, започва неговото пътуване „навътре”, по думите на Стар, което води Харисън към експериментиране с LSD, религиите на Изтока, медитацията и индийската музика. Тези влияния се процеждат в творческия процес на Харисън и той започва да пише песни с евангелски характер, опитвайки се да учи бъдещите поколения да бъдат необременени от общоприетите норми, от които той сам се е опитвал да се освободи. По-нататък във филма, вече възрастният и помъдрял Харисън разсъждава: ”Хората обикновено казват, че аз съм този от „Бийтълс”, който се промени най-много. Аз обаче смятам, че именно това е смисълът на живота.” Постоянните промени, които той претърпява, го правят и най-подходящия член на групата за герой на филм с такъв мащаб – не само от гледна точка на сюжетна атрактивност, но и защото неговият вътрешен конфликт е най-дълбок.

Втората част на филма започва през 70-те, когато групата е на път да се разпадне, и се спира на различни важни исторически събития като соловите албуми на Джордж Харисън, благотворителния концерт в полза на Бангладеш, сприятеляването му с Монти Пайтън и финансирането на техния Животът на Брайън, основаването на компанията „Handmade Films”, установяването му във Фрайър Парк, сформирането на групата „Травелинг уилбърис”, намушкването му през 1999 г. и смъртта му от рак. В последния половин час, който започва с убийството на Джон Ленън, научаваме, че самият Харисън от много години се учи как да се раздели с тялото си, когато смъртта дойде. Не всеки се терзае от мисли за смъртта, но тези, които страдат от тях, трябва да се научат да се справят със страха, като приемат своята собствена смъртност. Живот в материалния свят завършва като хиляди биографични документални филми, но Скорсезе ни трогва, като отбелязва, че Харисън е напуснал света както е искал: положително настроен, мъдър и в мир със себе си. А сега, благодарение на музиката му, както и на задълбочения кинопортрет на мъж, който цял живот е търсил отговори, част от неговото просветление може да достигне и нас.

Питър Дебру, сп. „Варайъти”

Американски режисьор от италиански произход, роден в Ню Йорк през 1942 г. Израства разкъсван между две призвания: църквата и киното. Започва да снима на 8-милиметрова лента. Нюйоркският университет му дава възможността да заснеме няколко късометражни филма, преди да се насочи към първия си игрален дебют – Какво прави хубаво момиче като теб на място като това? Като режисьор, сценарист, монтажист, актьор и продуцент Скорсезе си създава собствена запазена марка, която го нарежда сред най-интелигентните и плодовити режисьори на всички времена. Достатъчно е само да споменем някои от легендарните му филми: Шофьор на такси, Разярения бик, Невинни години и Добри момчета. Номиниран за „Оскар” за режисура 7 пъти, той печели наградата едва последния път – за драмата От другата страна.

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1973 Опасни улици (Mean Streets)
1976 Шофьор на такси (Taxi Driver)
1988 Последното изкушение на Христос (The Last Temptation of Christ)
1991 Нос Страх (Cape Fear)
1993 Невинни години (The Age of Innocence)
2002 Бандите на Ню Йорк (The Gangs of New York)
2003 Усещането да се прибереш у дома (Feel Like Going Home) – док.
2004 Авиаторът (The Aviator)
2005 No Direction Home: Bob Dylan – док.
2006 От другата страна (The Departed)
2008 Shine a Light – док.
2010 Злокобен остров (Shutter Island)
2011 Хуго (Hugo)

11.03.2012

25.03.2012