Sofia International Film Festival

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр за кандидатстване

JAMESON SHORT FILM AWARD

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

Иво Аръков: Валери и Иван ме накараха да се влюбя още повече в работата си

28.06.2011

Иво Аръков и Ина Николова. Снимка: Гео Калев, Studio Fo

Иво Аръков се дипломира преди броени дни от НАТФИЗ в класа на Атанас Атанасов. В момента играе в пиесите „Козата или коя е Силвия” и „Крал Лир” в Народния театър и „Измяна” по Харолд Пинтър в Сфумато. В Кецове изпълнява една от главните роли, а филмът е и първото му сериозно участие в киното. И докато в момента Иво изпитва несигурност за бъдещето си на отдаден само на занаята си актьор, му пожелаваме след конкурсните програми на Москва и Карлови Вари тя да бъде заменена с положителна увереност.

- Как стигна до Кецове?

Бях втори курс, когато Явор Гърдев взе целия ни клас от НАТФИЗ (воден от проф. Атанас Атанасов) да участваме в „Крал Лир”. Там се запознах с Валери Йорданов. В последствие разбрах за проекта му, както и това, че работи по него може би от четири години насам. Всеки, който участва във филма, мина през кастинг, включително Филип Аврамов, Иван Бърнев, Васил Драганов, Ина Николова. Всички бяха с равен шанс. Кастингът продължи доста дълго – пробвахме 3-4 сцени, докато се спряха на всеки един от нас. За мен беше много радостен факт, когато Валери ми каза, че съм одобрен.

Валери има доста точно преценка какво му е необходимо, може би и затова ме пробва само за ролята, която после изиграх. Моят герой Малкия е любопитна личност, има доста допирателни между нас, дори еднакви случки, които са присъствали и в моя живот. Разбира се, те са представени по различен начин, през погледа на Валери, защото и той включва от своето минало хора и неща, които е преживял, свои истории. Никой не може да опровергае достоверността им. Почти всичко в сценария е взето от действителността, разбира се, поправено с леки кинощрихи.

- За какво става дума във филма?

Всички забелязваме как ни става все по-тясно, започваме да се примиряваме с някакво малко квадратче около себе си. Като че ли на човек му е необходимо повече пространство, повече въздух. И нашите герои са точно такива хора, които обичат природата, а градът ги предизвиква да бъдат малко по-агресивни. Притиснати от всички страни, те започват да се чувстват неуверени, плахи, това ги възбужда и изпълва с агресия. Те са завлечени в колектива, пометени от общото движение, а искат да му се противопоставят. Но силата им е малка за това. Те са индивидуалисти, обичат свободата, искат да изразяват себе си по някакъв начин. В бягството си успяват да получат поне малка част от тази свобода. В последствие се оказва, че бягството им е временно.

В момента и в киното и в живота ми е много интересно, че около нас има необикновени, прекрасни истории, които ни се случват, а ние ги подминаваме с едно примигване. Хората за съжаление са прекалено фрагментирани, консервативни, затворени и не се радват толкова на живота.

Във филма идеята е да се пребориш с тази апатия, да й се противопоставиш, да превъзмогнеш нещата, които ти се случват, а не искаш да ти се случват. Да се отнесеш с подобаващо чувство към тях. Говоря за нещата, които те замърсяват – трябва да съумееш да ги изконсумираш правилно и да превърнеш отрицателното преживяване в нещо друго, в малък празник, да успееш да измъкнеш от него положителното.

- Как протекоха снимките?

Снимките протекоха прекрасно. Аз просто бях някъде другаде! Нормално е за младите хора да търсят себе си, а и това ми беше първият филм, в който участвам в голяма роля, първият проект, който изкарах от начало до края и нямах право да се подхлъзна. Екипът беше страхотен. Благодарение на Валери си паснахме – всеки със своята история и със своята индивидуалност. Без да се натрапваме един на друг, някак си се съчетахме, или поне надявам се така да се е получило.

Валери и Иван си бяха разделили много добре задачите, чувствахме се много обгрижвани от тях. Валери много добре работи с актьорите, докато Иван следи как да разположи нещата. За мен те са много добри режисьори. Грижеха се за нас, така че да усетиш удоволствието от работата си. Аз обичам работата си, а те ме накараха да се влюбя още повече в нея.

- Доколко се различава работата в киното от тази в театъра за теб?

Все още съм съвсем в началото кариерата си и нямам ясна представа. Имам интереси и към киното и към театъра. Дипломирах се на 25 май и се надявам ситуацията в България, такава, каквато я описват до момента, да се промени към по-добро, да дадат път на нас, младите. Защото за разлика от много мои колеги, аз съм имал късмет. Във втори курс участвах в „Крал Лир”, после в „Козата или Коя е Силвия” и Кецове. Разбира се, няма нищо безплатно и аз съм работил много за тези неща, но въпреки това колко от моите колеги могат да се похвалят с подобни проекти? В момента имаме някакви малки, спорадични участия, не знаем дали ще можем да се посветим изцяло на актьорската професия. А в НАТФИЗ ни се искаше денонощието да има 48 часа, за да можем да работим нонстоп – толкова много неща искахме да направим.

Надявам се, че обществото ще има нужда от култура, че няма да ограничава кръгозора си и да се радва само на това да бъде сит. Надявам се, че ще има нужда от нас, защото дори да имаш много силна вътрешна потребност да се занимаваш с изкуство, то не е изолирано занимание, трябва да се споделя с останалите, да имаш единомишленици и сред колегите си и сред зрителите.

Осъзнавам, че всички сме взаимносвързани и се надявам повече хора да го осъзнават, защото само това ще ни помогне да вървим напред, да бъдем по-положителни. Слънцето изгрява всеки ден, но не свети за всеки човек по един и същи начин. Иска ми се у нас повече да свети, иначе ще избягам някъде, където мога да живея спокойно и да създавам своето изкуство. Защото тук държавата убива в зародиш своето бебе, а това е най-страшното.

Обичам промените и се надявам повечето да са положителни.

- На какво те научи участието в Кецове, какво ти даде в професонален и личен план?

Това бе първият ми филм. По време на снимките нямах ясен отговор, за това какво точно се случва, а и не съм си задавал въпроса така. Наслаждавах се на всеки миг. По-късно забелязах, как те се превръщат в едни от най-прекрасните ми работни дни.

- С какво ще ни обогати този филм?

Кецове трябва да се гледа – първо заради подкрепата към българското кино, второ заради подкрепата на младите в българското кино. Този филм ще радва онзи, който съумява да прозре отвъд заглавието и сценария.

- Каква, според теб, е печелившата формула за новото българско кино и какви са преспективите за един току-що завършил Академията актьор?

Печеливша формула е винаги – амбицията и ентусиазма, волята, желанието и добрият екип с добро въображение. Току що завършилите търсят една перспектива – разрешението, свободата да се изразяват.

Интервю на Лора Трайкова

Можете да прочетете и интервюто ни с Ина Николова тук.

Последни дни за гласуване за фотоконкурса „Животът е цирк”

05.01.2012

На 23 януари преди прожекцията на "Цирк Колумбия" в рамките на София Филм Фест за учащи, ще обявим победителя от фотоконкурса.