Sofia International Film Festival

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр за кандидатстване

JAMESON SHORT FILM AWARD

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

Ованес Торосян: Усеща се движение в българското кино

18.05.2011

Кадър от "Аве" с Ованес Торосян и Анжела Недялкова

Ованес Торосян изпълнява една от двете главни роли във филма на Константин Божанов Аве, който беше селектиран за участие в конкурсната програма на Седмицата на критиката в Кан. Първата прожекция на филма в рамките на един от петте най-реномирани световни кинофестивали беше вчера.

Аве тръгва като проект на шестото издание на пазара на филми София Мийтингс.

Ованес още не е гледал филма и споделя впечатленията си само от работния процес.

- Какво те привлече към този филм?

Бях втори курс студент в НАТФИЗ, когато отидох на кастинг за Аве. Предложиха ми ролята на Камен, но аз я отказах, след като й хвърлих едно око. Тогава бях още по-малък от сега и ми се стори, че този герой не е за мен. Нямаше как да се свържа с него. Казах си, че мога да ги излъжа на кастинга, да приема ролята, но защо да го правя, след като нямам нищо общо с героя! Затова говорих с режисьора и той ми предложи друг герой, епизодичен, който много ми хареса. Спечелих кастинга за него, а брат ми Тигран Торосян и Луиза Григорова бяха избрани за ролите на Аве и Камен.

Започнаха снимките, но в един момент спряха, доколкото знам заради финансирането. Мина известно време, брат ми и Луиза вече бяха твърде големи за ролите си и затова се наложи да се прави нов кастинг. Този път се явих за ролята на Камен и я спечелих. Тогава вече бях четвърти курс, през тези две години пораснах малко и успях да усетя повече разни тънкости в образа на героя. Преди той просто не беше моят човек.

- Как си партнирахте с Анжела Недялкова, която все още е ученичка?

Тя е много интересен човек. Не е учила актьорско майсторство и с нея си играе много леко, защото можеш да я манипулираш актьорски по време на снимките. Ако искам да извадя нещо от нея, натискам в определена посока и тя си мисли, че аз, Ованес, а не героят ми Камен, нещо й се дразня и реагира на това. Понеже не е вътре в занаята – не играе. А именно това беше проблемът на кастинга – явиха се много момичета от НАТФИЗ, които си личеше как играят. За разлика от тях Анжела просто присъства естествено в настоящия момент и реагира чисто на това, което й подадеш.

- Тя не е единствената непрофесионална актриса в последно време в българското кино – и в Love.net има такива...

... и в Източни пиеси, където Анжела също играе. Там е гаджето на моя герой.

- Не е ли странно да се представят по-добре непрофесионални актьори?

В НАТФИЗ имаме проблем с киното, за театъра нищо не мога да кажа. За киното няма обучение... (Тук Ованес се вторачва в накацалите гълъби наоколо – бел. ред.) Докато ние си говорим за изкуство, тук два гълъба се бодат. Я да ги разтървем!

Проблемът с киното в НАТФИЗ е липсата на възможности за изави. Зависи и от инициативността, защото заедно със студентите в кинофакултета аз съм се снимал в много късометражни филми, които са им поставяли като задачи. Включвал съм се с предложения към техните задачи и съм отигравал ситуации. Освен това с Ивайло Христов имахме задачи да гледаме определени филми и след това да ги коментираме. Обсъждали сме италианската, като цяло европейската, руската, американската тип игра, различни актьорски школи. За съжаление в този курс беше предвидено и ние да снимаме, но не ни остана време.

- Какъв е героят ти в Аве, в каква ситуация попада?

Не мога да разкажа много-много за филма, защото не знам какво мога да издам и какво – да премълча. Камен е в първи курс в Художествената академия, имал е много близък приятел. Не знам доколко ще се разбере във филма, но двамата смятат, че са много талантливи и е въпрос на време да станат гениални. В един момент единият разбира, че няма как да стане гениален и слага край на живота си. Другият, тоест моят герой, разбира същото, обаче е такъв, че по принцип приема нещата по-спокойно, философски.

Но филмът всъщност разглежда момент от живота на всеки млад човек, в който нахлува някакъв непознат, преобръща ти понятията за абсолютно всичко и си тръгва. Моят герой е едва на 19, не знае какъв е още, няма формирани мнения и е много лесно някой да го преобърне.

Доколкото знам подобно нещо е преживял и Константин (Божанов) и това го е вдъхновило да напише сценария. В живота му се е появила една жена, която после е изчезнала много мистериозно.

- Какво представлява работата с Константин Божанов – различава ли се подходът му като на човек, който не работи тук, от този на българските режисьори, с които си работил?

Да. Той знае какво иска и по някакъв начин гони нещо, без на нас да ни е много ясно накъде отиваме. Разбира се, не съм гледал филма и не мога да сравня работата с резултата, но мисля, че си имаше определени стратегии. Лишавал ни е например от някаква информация, за да се изнервим и да вкараме изнервеността в сцената. Освен това е документалист, търси от актьорите документална игра.

- Какви са твоите очаквания от Кан? Ти беше там и с Източни пиеси. Какви са перспективите пред един актьор, когато попадне на този фестивал?

Нямам някакви определени очаквания. За един български актьор нещата седят по следния начин: отива в Кан, вижда как седят там нещата, надъхва се, връща се тук, оглежда се и си вика: „Къде се върнах, бе братче?!” Аз съм се ориентирал основно към киното, но ми се играе и театър. Иска ми се обаче с киното да изляза извън България, но това което ме задържа тук, е времето. Още не е дошло времето да изляза навън.

- Не мислиш ли, че нещата в българското кино постепенно се подобряват в бг киноиндустрията? Последните филми, които излизат на екран, като TILT и най-вече Love.net имат сериозен боксофис успех.

Да, има напредък. Камен Калев отива с втори филм в Кан. Има някакво движение. Ако не беше това, щях да се откажа от професията. Български филми привличат зрители в кината, което е много важно. Това ме радва и успокоява по някакъв начин. Защото положението не е такова ние да си снимаме едни филми, които после си ги гледаме само ние. Киното става достъпно. Идват нови кадърни режисьори. Отшумява старата мода. Радва ме, че има излаз. Като кажеш българско кино на запад някои вече се сещат за конкретни филми.

Затова се надявам в Кан Аве да се представи фобре, на Камен с Островът също му пожелавам успех, за да има напредък. На Кецове пък – в Москва и Карлови Вари. Важно е да се оценят и навън тези заглавия, защото това не е просто личен успех за екипа на филма, а за държавата.

- А ти защо стана актьор?

Харесва ми това, че е много забавна професията и има опция да не е чиновническа работа. Има моменти, в които може и да стане такава, но аз не мога да си представя в един кабинет или да продавам цял живот плодове и зеленчуци. Нашата е много авантюристична професия. Тя носи всичко друго, но не и пари. Носи духовно удоволетворение, особено като си си свършил работата и си успял да развълнуваш, трогнеш или промениш по някакъв начин един човек. Знам, че това е възможно, защото мен са ме променяли различни актьорски изпълнения.

Интервю на Лора Трайкова

Последни дни за гласуване за фотоконкурса „Животът е цирк”

05.01.2012

На 23 януари преди прожекцията на "Цирк Колумбия" в рамките на София Филм Фест за учащи, ще обявим победителя от фотоконкурса.