Sofia International Film Festival

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр за кандидатстване

JAMESON SHORT FILM AWARD

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

Габриеле Бруненмайер: Имате младо поколение, което има какво да каже с филмите си

14.03.2011

Габриеле Бруненмайер е журналист и кинокритик. Oглавявала e програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Била е артистичен съветник за обучителната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа и е организирала уъркшопове за режисьори и сценаристи в Германия. Основната ù работа през последните 10 години е развитието на Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е артистичен директор до края на 2009 г. Тя все още работи като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори. Габриеле Бруненмайер беше част от международното жури в рамките на 15-ия София Филм Фест.

Поставихте ли си някакви общи критерии с останалите членове на журито, според които да оценявате филмите?

Много добре се сработихме като жури. Журито се състоеше от млади режисьори, някои от тях само с по един игрален филм, и от Фридрик и мен, които сме по-възрастни и имаме различен професионален опит, например моята работа в Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус. Още в началото решихме да се оставим на усещанията, които поражда всеки филм в нас, да бъдем отворени да открием нещо ново. Не сме търсили някакъв определен елемент във филмите, но това, което ни обединяваше всичките, е любовта ни към киното. Имахме само едно обсъждане, на което говорихме за всички филми. Разбира се, и преди това сме си споделяли разни неща помежду си, но бяхме решили – и това е нещо, в което аз лично вярвам, че трябва да се изчака, докато се изгледа всичко. Някои от нас си водеха записки след прожекциите. И в края се получи много добра дискусия, всички участваха изцяло в нея.

Имате ли различен подход в оценяването на някой, който е в началото на своята кариера и в оценяването на вече утвърдени имена? Прощавате ли някои несъвършенства на дебютантите?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но, да, разбира се, прощаваме някои от несъвършенствата, защото това са режисьори само с по един или два филма зад гърба си. От друга страна обаче те вече са преминали през предварителна селекция, поканени са на международен конкурс и не е честно да гледаме към тях през очилата на „това е млад режисьор-дебютант”. Можеш да простиш всичко на един филм, ако той те докосне. Дори някои от актьорите да не са убедителни, или камерата в някои сцени да не е съвсем на фокус, това не е причина да не харесаш филма. По-важно е как го възприемаш цялостно, как режисьорът е решил да разкаже своята история и дали това ти харесва. За мен е много по-интересно да гледам филми на дебютанти, защото така имаш възможността да откриеш нов талант.

Бихте ли направили сравнение между темите, които засягат режисьорите на двата български филма в конкурса – Подслон и TILT – и темите, от които се интересуват младите немски режисьори?

Познавам TILT от Пазара на копродукции Изток-Запад в Котбус, където работех. Той беше представен там още като проект и аз участвах в намирането на немски партньор. TILT ми хареса, защото го намирам за много смел първи филм – той обединява любовна история с история за съзряването в исторически контекст, пътуване извън страната – толкова много теми в един филм. Според мен, за режисьор дебютант Виктор се е справил много добре. Във филма може и да има някои сцени, които не са перфектни, но те са чаровни, а не дразнещи.

За Подслон бях чела, преди да го гледам, а и познавам много добре румънския му съсценарист. Той е също много убедителен дебют. В него ми хареса това, че той поставя своята обикновена история, поднесена с доза хумор, сред мизансцен на арт филм. Нивото на дебютантите-режисьори, ако съдя по тези два филма, не отстъпва много по качества от нивото на дебютантите в Германия. В момента у нас има интерес да се разказват семейни драми с криминален елемент в тях. За мен беше интересен фактът, че и много от филмите в конкурса също съдържаха някакъв криминален елемент.

Ще хареса ли немската или въобще международната публика тези два български филма?

В момента е много трудно да се каже какво харесва немският зрител. Проблемът е, че имаме твърде много арт филми, както и голямо количество премиерни филми всяка седмица. Кината са наводнени с филми, които един ден са в програмата, а на следващия са свалени, заради по-слаб зрителски интерес. Поради тази причина е много трудно за един филм въобще да стигне до кинопоказ. Например, с нито един от тези два филма не бихме могли да постъпим така, че да програмираме прожекции за няколко дни и да проследим какъв ще бъде зрителският интерес. Но и двата филма биха били интересни за зрителите с темите и историята си.

На уъркшопите, организирани от Европа Дистрибюшън днес, основната тема беше трудността в маркетирането на независими филми в цяла Европа въпреки качествата им и новите и различни начини, които трябва да намерят дистрибуторите, за да достигнат до потенциалните зрители. Говореше се за това, че трябва да се търси едва ли не индивидуален подход и да се правят опити да се достигне до всеки отделен зрител.

Да, американските филми имат много големи рекламни бюджети, но дори и това понякога не помага. Мисля, че европейските дистрибутори трябва да открият начин заедно да рекламират европейските си заглавия, например в рамките на Европа Синемас, Европа Дистрибюшън или програма Медиа. В Германия, например, има арт кина във всеки град с постоянни зрители, които вярват на преценката и програмата им.

По време на работата ви в Пазара на копродукции Изток-Запад в Котбус забелязахте ли промяна през годините в начина на представяне на българските проекти там?

Да, наблюдавах голяма промяна. В началото се появяваха единични имена на режисьори, които се учеха как точно функционира пазарът. Тогава имаше и някаква конкуренция между режисьорите и техните продуценти. Но в последните 4-5 години това се промени, защото режисьорите осъзнаха, че продуцентът е на пазара с тях, за да им помага. И това, което много ми харесва, е, че в сравнение с немските и другите източноевропейски режисьорски бележки, тези на българските участници са винаги много добре написани и дават реална представа какво иска да постигне авторът на филма.

Тази година имахме 90 кандидатури, което е много голяма цифра за нас, защото обичайно получаваме 30-35 проекта, а най-много – 50. И по-голямата част от тези 90 проекта бяха наистина добри. В това се състои и голямата промяна в рамките на пазара Изток-Запад. Източноевропейското кино има свой собствен глас, макар аз да не обичам да го наричам с това определение. За мен има европейско кино, в което съществуват различни национални почерци. В последните години румънското кино постигна много успехи в международно отношение. Сега с появата на Светът е голям и спасение дебне отвсякъде и Източни пиеси българските филми се завърнаха по фестивалите, влязоха отново в медиите навсякъде в Европа. Ясно е, че имате младо поколение, което има какво да каже с филмите си. Да се надяваме, че във финансово отношение ситуацията у вас ще се подобри, защото би било много жалко, ако това поколение остане изгубено поколение. Преди имаше единични силни гласове, а сега наблюдаваме изненадващото развитие и появата на цяло поколение със значими автори.

По-голямата част от европейските филми днес са копродукции. Има ли някаква опасност да изгубим идентичността си, ако участваме в твърде много копродукции?

Не, не мисля. Копродукциите залагат на силни сюжети и интересни герои. Преди, когато Програма Медиа все още стартираше, за да има европейски контекст на историята на всяка цена се измисляха такива сюжети като „момиче от България се влюбва в грък, двамата пътуват до Италия, където се срещат с английския злодей”. Но сега в TILT, например, част от действието се развива в Германия и това е съвсем естествено сюжетно развитие, а не защото филмът има и немски копродуцент.

Интервю на Лора Трайкова

Последни дни за гласуване за фотоконкурса „Животът е цирк”

05.01.2012

На 23 януари преди прожекцията на "Цирк Колумбия" в рамките на София Филм Фест за учащи, ще обявим победителя от фотоконкурса.