Днанадесет филма ще се състезават в балканския конкурс на 15-ия София Филм Фест. Това са Аврора (Aurora, Румъния-Франция-Швейцария-Германия) на Кристи Пую, Академията на Платон (Platos Academy, Германия-Гърция) на Филипос Цитос, Балкански базар (Balkan Bazaar, Албания-Италия) на Едмонд Будина, Бял, бял свят (White White World, Сърбия-Германия-Швеция) на Олег Новкович, Два слънчеви дни (Two Sunny Days, Хърватска-Франция) на Огньен Свиличич, Жената със счупения нос (The Woman With The Broken Nose, Сърбия-Германия) на Сърджан Кольевич, Зефир (Zephyr, Турция) на Белма Баш, Истории от Карс (Tales From Kars, Турция), филм-омнибус на режисьорите Йозкан Алпер, Зехра Дерия Коч, Улкю Октай, Аху Йозтюрк и Омер Емре Акай, Майки (Mothers, Македония-България-Франция) на Милчо Манчевски, Соната без думи (Silent Sonata, Словения-Ирландия-Финландия-Швеция) на Янец Бургер, Тилва Рош (Tilva Rosh, Сърбия) на Никола Лежаич и Стъпки в пясъка на Ивайло Христов.

Извън конкурса ще бъде показан още един филм-омнибус на Мария Джиджева, Ивонка Юка, Ана Мария Роси, Инес Танович и Хана Слак Други истории (Some Other Stories, копродукция между Сърбия-Словения-Хърватска-Босна и Херцеговина-Македония-Ирландия).

Аврора (2010), по думите на режисьора и изпълнител на главната роля във филма Кристи Пую, е „история за човек, който е достигнал своя предел и следва съдбата си такава, каквато е, без да задава въпроси защо нещата се случват тъкмо по този начин”. Филмът на Пую Смъртта на господин Лазареску, представен като проект през 2004 г. на „София Мийтингс” и като готова творба на 10-ия София Филм Фест, се превърна във фестивален хит и спечели 23 награди на престижни международни кинофестивали, като Палм Спрингс, Триест, Копенхаген, както и наградата „Особен поглед” в Кан 2005. Аврора е втората кинотворба от поредицата Шест истории от букурещките квартали, които Пую възнамерява да направи. Тук главният герой – 40-годишен инженер от Букурещ, напуска работа, за да се отърве от постоянното чувство на неувереност, което го мъчи след развода.

Необходимият инструмент за осъществяване на промяната се оказва ловна пушка… Филмът участва в програмата „Особен поглед” на кинофестивала в Кан миналата година. Кристи Пую е роден в Букурещ през 1967 г. Учи рисуване във Висшето училище по визуални изкуства в Женева. По време на следването си прави няколко късометражни и документални филма, а след завръщането си в Румъния продължава да рисува, като снима и първия си филм – Стока и мангизи (2001), последван от късометражния Картон „Кент“ и пакет кафе (2004), отличен със „Златна мечка“ в категорията си на Берлинале 2004.

Академията на Платон (2010) на Филипос Цитос е пореден кинотриумф на гръцкото кино на световните фестивали. Гръцката комедия получи Вселенската награда и Трета награда на младите в Локарно, а изпълнителят на главната роля, известният Андонис Кафедзопулос, си тръгна с много ценния „Сребърен леопард”.

Филмът разказва за „драмата” на собственик на будка (Андонис Кафедзопулос), който страда от ксенофобия, а открива, че кварталният общ работник от албански произход му е брат. Академията на Платон е втория пълнометражен филм на родения през 1966 г. в Атина Филипос Цитос. Там той учи маркетинг и работи като фотограф, асистент-режисьор и прави радио програма. През 1991 г. записва режисура в Академията за кино и телевизия в Берлин. Късометражният му филм Говори ми за любов (2004) печели Германската филмова награда през 1995 г., а Любим роден дом (2001) е пълнометражният му дебют.

Световна премиера на София Филм Фест ще има Балкански базар (2010) на Едмонд Будина. Филмът беше представен като проект на София Мийтингс през 2009 г. Историята – Джоли и Орсола откриват странен базар в Южна Албания, където се търгува с тленни останки. Те решават да се възползват от него, като продадат костите на своите баща и дядо, за да получат истинска любов. Филмът е създаден по действителен случай от южна Албания преди години. Актьорът и режисьорът Едмонд Будина, който винаги е имал важна роля в артистичния, политическия и социалния живот на Албания, ще представи лично филма си на 15-ия СФФ.

Будина поставя най-провокативните театрални спектакли и е бил заместник-ректор на Академията за драматични изкуства в Тирана. Участва дейно в студентските бунтове срещу комунистическия режим. Като актьор има успешна кариера в Италианската телевизия. Живее в Басано дел Грапа, Северна Италия, и се занимава с поддръжката на хидротурбини. Филмът на Будина Разпръснати писма (2003) беше представен на международния СФФ през 2005 г. За него сп. „Варайъти” пише „Първите филми на режисьорите рядко разкриват толкова значителен и разностранен талант като този на Едмонд Будина в Разпръснати писма.

Сред впечатляващите сръбски филми е Бял, бял свят (2010) на Олег Новкович. Продукцията получи паричната награда на стойност 20 000 евро и стъклената статуетка „Лубина” за най-добър филм на 20-ия филмов фестивал в Котбус. Филмът донесе „Златен леопард” за най-добра актриса на Ясна Дуричич на 36-ия кино фестивал в Локарно. Бял, бял свят разтърсва със своята емоционалност и оригинални елементи, заимствани от гръцката трагедия. Филмът разглежда историята на бившия боксьор Кинг, който, отдавна откъснат от света, е връхлетян внезапно от изгаряща страст към младо момиче. Любимата му обаче се оказва неговата собствена дъщеря...

Олег Новкович разчупва всички схеми с въвеждането на сърцераздирателни патетични песни, в които героите отварят за малко врати към душите си и хаоса, който бушува в тях. Музиката към филма е дело на известния сръбски композитор Борис Ковач. Олег Новкович е носител на два приза в Котбус – Голямата награда и наградата на ФИПРЕССИ за предишния му филм Утре сутрин (2006), представен на 11-ия СФФ. Сръбският режисьор и сценарист е роден през 1968 г. в Белград. Учи кино и телевизионна режисура в местния Факултет по драматични изкуства. Дебютът му е през 1993 г. с Кажи защо ме остави?   

Силвия Кристел, звездата в култовия филм Емануела, ще представи лично в София най-новия филм с нейно участие – Два слънчеви дни (2010) на хърватина Огньен Свиличич. Актрисата се завръща в киното с неочаквано силно изпълнение в източноевропейската независима продукция, дело на хърватски и френски копродуценти. Режисьорът и сценарист Огньен Свиличич е доста добре познат на любителите на качествено кино с адрес Балкани. Неговият филм Армин от 2007 г. спечели награди на фестивалите в Карлови Вари, Палм Спрингс, Пула, беше представен и в София. Свиличич, който ще бъде член на журито на 15-ия София Филм Фест, работи в тандем със словенския режисьор Дамян Козоле, чийто филм Словенка софийската публика оцени особено високо.

Историята на Два слънчеви дни е изградена от двамата главни герои – американец и италианка, туристи в Хърватска. На фона на непознатата за тях страна се открояват разпадащите се човешки отношения. Главната роля е поверена на италианската звезда Мая Санса, а Кристел е в ролята на жената, натоварена с отговорността да спаси тази връзка.

Зефир (2010) носи името на 11-годишно момиче, което прекарва лятната ваканция при своите баба и дядо в планината. Зефир чака с нетърпение майка й да дойде и да я отведе обратно вкъщи. Най-накрая  тя се появява, но само за да се сбогуват, преди да отпътува надалеч като доброволец. Момичето твърдо решава, че няма да позволи майка й още веднъж да я изостави така.

Зефир е пълнометражния дебют на родената през 1969 г. в Орду, Турция, Белма Баш. През 1992 г. тя завършва специалност английска литература в Истанбулския университет. От 1990 г. работи като литературен преводач и като филмов мениджър в Турския филмов институт. Първият й късометражен филм Борей участва в официалния конкурс на 59-ия филмов фестивал в Кан.

Вторият сръбски филм в Балканската програма на СФФ тази година е Жената със счупения нос (2010) на Сърджан Колевич. Проектът получи наградата на София Мийтингс за 2007. Жена със счупен нос изскача внезапно от едно такси и се хвърля от моста в Белград. Случаят обединява съдбите на трима очевидци. Опитът за самоубийство е повратен момент за всички тях. Това са таксиметров шофьор на име Гаврило, който се опитва да избягва всякакъв вид емоционално обвързване; учителката Аника, която упорито отказва вниманието на един от своите ученици, и смахнатият фармацевт Биляна, която разбира, че мъжът, за когото се омъжва не е единствен в живота й.

Всеки от героите носи рани от миналото, травма, която все още не е имал куража да преодолее. И именно тук на моста, който свързва стария град с новия Белград, започва пътят на осъзнаване за всеки един от героите. Жената със счупения нос е вторият режисьорски опит на родения през 1966 г. в Сараево Сърджан Колевич. През 2004 г. той снима Боядисаният в червено сив камион, представен в програмата „Европейско кино” на филмовия фестивал в Монреал 2004.

Сред най-важните кинозаглавия, произведени в региона, е и още един турски филм-омнибус Истории от Карс (2010), който обединява пет кратки истории на петима различни режисьори. Сюжетът, подписан от познатия на софийската фестивална публика Йозкан Алпер, фокусира вниманието върху увлечението на  едно момче по момиче от неговия клас, по време на пътуване през зимата. Историята на Зехра Дерия Коч разказва за жена, която се връща в дните на прехода между детската възраст и съзряването.

В минитворбата на Улкю Октай  едно момиче открива колко по-различна е всъщност от останалите в семейството. Историята на Аху Йозтюрк среща зрителите с мъж, който се завръща вкъщи след смърт в семейството и разкрива няколко необикновени тайни. Последната история на Омер Емре Акай е озаглавена Незначителна истина.

Известният македонски режисьор Милчо Манчевски ще представи лично на 15-ия СФФ най-новия си филм Майки (2010), непосредствено след участието на филма в програмата „Панорама” на Берлинския кинофестивал. Майки е копродукция на Македония, България и Франция (копродуцент от българска страна е „Елемент Филмс” на Методи Петриков, с подкрепата на Националния филмов център).

Това е четвъртият филм на Манчевски и фактите в него заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл. Майки е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории - две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото дори не са виждали; трима кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град.

По начина, по който трите истории са представени заедно във филма, той експериментира с възприятието на публиката. Манчевски прави световен пробив с игралния си дебют Преди дъжда (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция 1994 и номинация за „Оскар” 1995 за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София Филм Фест познава и другите му творби Прах (2001) и Сенки (2007, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също копродукция с България.

Международната копродукция Соната без думи (2010) е втори игрален филм за Янец Бургер, автор и на няколко късометражни филми. Филмът пристига в София веднага след участието му в програмата на фестивалите в Ротердам и Гьотеборг. Заснет сред поствоенните пейзажи в Босна, филмът задава основните въпроси на преживелите войната – как продължава животът оттук нататък и възможно ли е човек да приеме, че смърта не съществува, след като близиките му са изчезнали.

Разказът на Янец Бургер се случва в средата на едно обезлюдено място, в полузрашена къща, където овдовял мъж и трите му деца продължават да очакват нови нападения. Вместо тях до къщата им спира цветна каравана с името "Circus Fantasticus" и историята на семейството се променя.

В град Бор в Сърбия е една от най-големите открити мини за добив на мед, превърнала се днес просто в огромна дупка в земята – това е фонът, на който се развиват отношенията между трима приятели. С това представяне започва още един сръбски филм в Балканския конкурс на 15-ия София Фим Фест - Тилва Рош (2010), с режисьор и сценарист Никола Лежаич. Близките приятели Тода и Стефан, безгрижни скейтъри, предприемат снимки на алтернативни клипчета в бившата мина, заедно с приятелката си Дуня.

Конкурирайки се за вниманието на момичето, приятелите постепенно стават съперници, като дори не обръщат внимание на протичащия пред очите им протест на работници, останали без работа. Неусетно протестът нараства до огромни размери, а момчетата се съюзяват отново заради каузата.

Най-новият филм на Ивайло Христов Стъпки в пясъка (2010) е българското предложение в Балканския конкурс на София Филм Фест. Филмът беше добре приет и от публиката и критиката на фестивала в Москва, където участваше в конкурсната програма. Историята е позната - предава част от българската реалност в последните 20 години, но в случая е важна интерпретацията на сюжета. След продължителна емиграция Слави се завръща в България.

На летището той споделя с непознати своята история: детско влюбване, прераснало в страстна любов, покрусена от разочарования; неприятности със социалистическата милиция; бягство зад граница; години, прекарани в Австрия и Америка и... какво го е накарало отново да се върне в България. Част от действието на филма се снима отвъд океана, но режисьорът бяга от класическия образ на Щатите с небостъргачите, трафика и хората, и е потърсил по-интересната Америка в малко, пустинно, но живописно, селище в щата Юта.

„Посланието на филма е взето от една притча, част от която е и самото заглавие. В нея се говори за един човек, който в края на живота си се обърнал назад и видял самотните си стъпки по пясъка. Обърнал към Господ с думите - „Господи, защо в най-трудните моменти си ме оставял, виж самотните следи по пясъка?” „Не, - казал Господ, - това не са твоите стъпки. Това са моите стъпки, защото в най-трудните моменти аз те носех на ръце!"...

Извън конкурсната програма ще бъде показан още един колективен проект на новото балканско кино - филмът-омнибус Други истории (2010). Проектът има особено интересна идея, зад която стои Ненад Джукич – популярен сръбски филмов критик и продуцент. Други истории е съставен от пет късометражни откъса на млади режисьорки от страните от бивша Югославия. Това са имената на Мария Джиджева от Македония, Ивона Юка от Хърватска, Ана Мария Роси от Сърбия, Инес Танович от Босна и Хана Слак от Словения.

В петте истории жените представят авторския си киновъзглед за бременността и майчинството. Колективната творба ще провокира интереса на българската публика не само поради своята тематика, но и заради традиционно силните омнибус-проекти, представяни по време на изданията на фестивала.