Sofia International Film Festival

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр за кандидатстване

JAMESON SHORT FILM AWARD

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

Силвия Кристел - звездата на филмовата класика „Емануела”, специален гост на 15-ия София Филм Фест

14.02.2011

Силвия Кристел ще представи лично в София най-новия филм с нейно участие - Два слънчеви дни (2010) на режисьора Огньен Свиличич. Актрисата се завръща в киното с неочаквано силно изпълнение в източноевропейската независима продукция, дело на хърватски и френски копродуценти.

Родена в Холандия на 28 септември 1952, Силвия Кристел е едно от трите деца на сравнително богато семейство, собственици на малък хотел в Утрехт. Когато е на 14 години, родителите ù се развеждат, а след години в книгата, посветена на личната ù история „Да съблечеш Емануела” Кристел признава, че този факт е най-тъжното нещо, случило се в живота ù. Скоро след раздялата в семейството Силвия Кристел напуска училище, за да помага на майка си, но трудно успява да задържи интереса си към една дейност.

В едно интервю актрисата споделя, че като момиче е мечтаела да постигне известност, за да демонстрира превъзходство пред баща си и новата му съпруга, и дори не подозира, че славата ще я връхлети съвсем скоро, което е още едно потвърждение на древното правило „Внимавай какво си пожелаваш.”

Когато е на 20 години, майка ù я окуражава да участва в национален конкурс за красота – „Мис ТВ Холандия”. След като го печели, Кристел заминава за Лондон за Европейските финали на конкурса, който също успява да спечели. Тогавашният холандски премиер ù изпраща поздравителна телеграма. В този период неин партньор е Хюго Клаус, белгийски художник и писател, по-възрастен от нея с 27 години, баща на единствения ù син. Той е и първият, който отваря за младата красавица вратата на голямото кино. Филмовият ù дебют всъщност е холандския отговор на Портокал с часовников механизъм - Because of the Cats, а ролята на агресивната и невъздържана лидерка на момичешка банда създава първата стъпка към образа ù на секссимвол.

В началото на 1974 г. Силвия Кристел получава предложение от френския продуцент Ив Русе-Руар, който вече е закупил правата за филмиране на романа Емануела. Текстът е написан през 1950 г. от французойката от азиатски произход Мариат Роле-Андриан, съпруга на френски дипломат, подписала разказите за живота си като Емануела Арсан.

Филмовите продуценти са амбицирани да повторят успеха на Последно танго в Париж, заснет две години по-рано. Темите за секса, самотата и природата на желанията не е нова, но създателите на филма искат да провокират интерес у масовата публика в Европа и все по-радикализиращата се култура в САЩ. Успехът на Емануела е огромен, дори спрямо очакванията на продуцентите.

За ролята на скучаещата съпруга на дипломат в Тайланд, еманципираща се през сексуални изживявания, Кристел получава скромния хонорар от 6 000 долара. Световният боксофис на филма, предизвикал истинска културна революция, надвишава 100 милинона долара.

Въпреки тенденциите в либерализиращата се Америка, Емануела така и не се разпространява извън Ню Йорк, а и там е показван в малки арт кина. Въпреки че еротиката и света на сексуалните желания далеч не са откритие на създателите на филма, той остава в историята както на киното, така и на съвременната култура. За първи път филмов плакат си позволява да представи една полугола жена! Спорен е въпросът дали Емануела е първият филм от 70-те години, в който е подчертана гледаната точка на женската фантазия и в този смисъл е един от първите еманципиращи съвременната жена филми.

Наскоро в интревю за английски вестник Силвия Кристел споделя, че мнението ù за филмовите достойнства на Емануела не е високо, но това не означава, че тя не съзнава революцията, която филмът е предизвикал. Само две години след успеха на ленатата, продуцентите създават и Емануела 2. В онзи момент Силвия Кристел се надява да получи роли във важните европейски продукции, които се снимат в този момент. Приятелствата ù с Роже Вадим, Клод Шаброл, Франсис Жиро и Жерар Депардьо водят до филмови проекти, в които образите не са по-различни от този на Емануела. Силвия Кристел опитва да открие своя филмов проект и в Холивуд, но продуцентите успяват да я снимат „с дрехи” само в епизодична роля в трилъра Летище от 1979 година.

През 1981 г. режсьорът на Емануела Жу Жакин, световно известен и като фотограф за „Вог”, „Ел” и „Харпърс Базаар”, я кани за главната роля в Любовникът на лейди Чатърли. Филмът отново залага на експресивна женска чувственост, голота и любовни сцени. За публиката неистовото желание да гледа отново и отново култовата Емануела е по-силно от филмовите сценарии. През 90-те Кристел се снима в телевизионни серии на Емануела, както и в още няколко европейски продукции, и успява да излезе от стереотипа на образа, превърнал я в звезда, включително и със сценични изяви.

След почти десетгодишно отсъствие от киното и телевизията, Силвия Кристел е поканена в хърватско-френската продукция Два слънчеви дни. Режисьорът и сценарист Огньен Свиличич е доста добре познат на любителите на качествено кино с адрес Балкани. Неговият филм Армин от 2007 г. спечели награди на фестивалите в Карлови Вари, Палм Спрингс, Пула, беше представен и в София. Свиличич, който ще бъде член на журито на 15-ия София Филм Фест, работи в тандем със словенския режисьор Дамян Козоле, чийто филм Словенка софийската публика оцени особено високо.

Впечатлена от качествата на сценария, Кристел се съгласява и споделя, че е вдъхновена от предишните филми на Свиличич като сценарист и режисьор. Историята на Два слънчеви дни е изградена от двамата главни герои – американец и италианка, туристи в Хърватска. На фона на непознатата за тях страна се открояват разпадащите се човешки отношения. Главната роля е поверена на италианската звезда Мая Санса, а Кристел е в ролята на жената, натоварена с отговорността да спаси тази връзка.

След дълго отлагане на ангажименти към сериозна роля, Силвия Кристел споделя емоцията си отново да се снима в стойностно и силно европейско кино така: „Представям си се като един от онези сърфисти, които стоят във водата в очакване на голямата вълна. Винаги има шанс да се провалиш, но най-хубаво е очакването.”

Последни дни за гласуване за фотоконкурса „Животът е цирк”

05.01.2012

На 23 януари преди прожекцията на "Цирк Колумбия" в рамките на София Филм Фест за учащи, ще обявим победителя от фотоконкурса.