Sofia International Film Festival

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр за кандидатстване

JAMESON SHORT FILM AWARD

Правила за кандидатстване 2012 Формуляр

КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"

Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

И сега, дами и господа... Клод Льолуш

07.02.2011

Известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест. Той ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

Носител на "Оскар" и Златна палма от Кан за шедьовъра Един мъж и една жена (1966), създал над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории – такъв е и най-новият му филм Толкова много любов (Ces amours-la) който французинът ще представи пред публиката на 15-ия София Филм Фест. Като най-важен елемент в творчеството на Льолуш любовта отново е в центъра на сюжета – героинята му Илва си спомня своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Прекрасна симфонична музика е фон на спомените за петте големи любови, които е преживяла. Всички тези мъже са били напълно различни, но всеки един от тях е повлиял на нея и на живота ù. В крайна сметка може би не Господ е създал жената – всеки мъж, когото тя обича, я пресъздава отново и отново...

"Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари", шегува се роденият в Париж през 1937 г. режисьор. "Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява", продължава в шеговит дух Льолуш и сякаш сам определя съдбата за своите успели творби.

До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно – съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва. В продължение на няколко години Льолуш успява да развие своя усет към киното с тези първи кадри и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща му, той монтира първия си документален филм „Злото на века”, удостоен с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан. На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.

Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – Les Films 13 и заснема първия си пълнометражен филм – Le Propre de l'homme, който се оказва финансов и творчески провал. По-успешният Une fille et des fusils (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато Les Grands Moments (1965) е определен от самия режисьор като "кошмар върху лента". Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария на Един мъж и една жена. "Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов..." През 1966 г. Един мъж и една жена печели "Златна палма" в Кан, 2 "Оскар"-а, общо 42 награди от различни фестивали и се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов. През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.

Един мъж и една жена е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли. 28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двайсет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди края на история, основана на отсъствието на развръзка... Самият режисьор признава недостатъците на филма, както и фактът, че комфортът по време на снимките и големият бюджет, изиграват негативна роля за качествата на творбата. "Технологията изяжда човещината", коментира по този повод Льолуш.

Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена марка на Льолуш, независимо дали снима лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Клод Льолуш обожава актьорите и пред камерата му са преминали много от големите звезди на френското кино от класата на Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян и чуждестранни звезди (Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин), но привлича и непрофесионални актьори, някои от тях популярни личности като Бернар Тапи и Патрисия Каас.

Важни спирки в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан (Едит и Марсел, 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от И сега дами и господа..., но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на Клетниците (1995), с Белмондо в ролята на Жан Валжан.

Френската критика определя Смелостта да обичаш (2005) като "нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк". Le Nouvel Observateur определя филма като най-добрата творба на режисьора, а Le Figaro Magazine пише: "Автентичността на диалозите и ситуациите допринася тази драматична комедия да се превърне в един прекрасен филм". Музиката, издържана в най-добрите традиции на френския шансон, е на известния френски композитор и акордеонист Франсис Ле (който е автор и на музиката към филмите Един мъж и една жена).

Самият Льолуш казва за филма си: Смелостта да обичаш е филм, който трябваше да направя още в началото... В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки – мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща", допълва разказа си режисьорът.

Докато снима Булеварден роман (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьор. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино – Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи, за която се носят слухове, че някой друг пише книгите й. Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията – това трудно може да се предположи...

Днес Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ан Жирардо, с която имат афера по време на снимките на филма Vivre pur vivre (1967).

Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните мултинационални проекти с късометражни творби на известни творци – негова е новелата "Франция" в 11 септември 2001, а също и новелата "Киното зад ъгъла" във филма-омнибус Всекиму своето кино.

Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в Дома на киното между 25 февруари и 3 март.

Последни дни за гласуване за фотоконкурса „Животът е цирк”

05.01.2012

На 23 януари преди прожекцията на "Цирк Колумбия" в рамките на София Филм Фест за учащи, ще обявим победителя от фотоконкурса.