КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012
JAMESON SHORT FILM AWARD
КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Вход за потребители
Акредитиран от

НЕВИННИЯТ / L`INNOCENTE

Италия-Франция, 1976, 112 мин
игрален , цветен
НЕВИННИЯТ
alt
alt alt alt

Оценете филма: Гласувай

Текущ рейтинг на филма: 9



Режисьор - Лукино Висконти
Продуцент - Джовани Бертолучи
В ролите - Джанкарло Джанини, Лаура Антонели, Дженифър О’Нийл, Рина Морели, Масимо Джироти
Музика - Франко Манино
Оператор - Паскуалино де Сантис
Сценарий - Сузо Чеки д’Амико, Енрико Медиоли и Лукино Висконти

Продукция - Rizzoli Film, Les Films Jacques Leitienne, Imp.Ex.Ci., Francoriz Production

Награди и номинации

Давид на Донатело ’76 – Награда за музика


Лебедовата песен на Висконти Невинният е изтънчена и величествена творба.

Тулио (Джанкарло Джанини) е преситен италиански аристократ, който живее в края на 19-и век. По байроновски мрачен, той едновременно се измъчва от меланхолията си, но и се чувства жив благодарение на нея. Младата му съпруга Джулиана (Лаура Антонели), която се опитва хладнокръвно да приеме, че той я пренебрегва заради любовницата си, овдовялата графиня Тереза (Дженифър О’Нийл), го описва с думите: „Болен, който намира утеха в собствената си болест.” Интересът на Тулио към Джулиана се разпалва отново, когато той открива, че тя флиртува с млад писател (Марк Порел). Чувствата му обаче са поставени на изпитание, защото Джулиана ражда дете от писателя. Ако принцът на Салина, изигран от Бърт Ланкастър в Гепардът, е мъж на миналото, който наблюдава как неговият свят изчезва сред модерните времена, Тулио на Джанини е модерен мъж, който се опитва безуспешно да се измъкне от общоприетия, уж остарял морал чрез атеизъм, хедонизъм и накрая – чрез чудовищна постъпка срещу невинността.

Фернандо Кроче, Slant Magazine

Лукино Висконти

Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.

ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ

1942 Натрапливост (Ossessione)
1951 Най-красивата (Bellissima)
1954 Чувство (Senso)
1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli)
1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro”
1963 Гепардът (Il gattopardo)
1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei)
1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia)
1972 Лудвиг (Ludwig)
1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno)
1976 Невинният (L’innocente)

Купи билети

Програма


31.03.2011

Дом на киното - 18:30;

29.03.2011

Одеон - 18:30;

here here here here here here here here here
 
 
   
   
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация.
риза
Recording Studio Sydney