КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012
JAMESON SHORT FILM AWARD
КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Вход за потребители
Акредитиран от
|
СМЪРТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ / MORTE A VENEZIAИталия-Франция, 1971, 130 мин
игрален , цветен
СМЪРТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
Текущ рейтинг на филма: 7.67Режисьор - Лукино Висконти
В ролите - Дърк Богард, Ромоло Вали, Марк Бърнс, Нора Рики, Мариса Беренсън, Карол Андре, Бьорн Андресен, Силвана Мангано
Музика - Виторио Трентино и Джузепе Муратори
Оператор - Паскуалино де Сантис
Сценарий - Лукино Висконти и Никола Бадалуко
Продуцент - Лукино Висконти
Продукция - Alfa Cinematografica
Награди и номинацииКан ’71 – Наградата за 25-aта годишнина (Лукино Висконти), номинация за „Златна палма”; Давид на Донатело ’71 – Най-добър режисьор; Оскар ’72 – Номинация за костюми (Пиеро Този); БАФТА ’72 – Най-добър художник (Фердинандо Скарфиоти), оператор, костюми (Пиеро Този), саундтрак, номинации за актьор (Дърк Богард), режисьор и филм
Не се случва често успехът на един филм да се дължи в толкова голяма степен на музиката към него, но случаят със Смърт във Венеция е именно такъв. Екранизацията на Лукино Висконти по романа на Томас Ман за сексуалното обсебване е подкрепен от великолепна музика – най-вече от третата и петата симфония на Густав Малер. Начело на актьорския състав е Дърк Боугард като застаряващия немски композитор Густав фон Ашенбах, който е непреодолимо привлечен от русоляв красив младеж в хотел във Венеция. Поразен, Ашенбах се оставя да бъде обсебен от игривия флиртаджия (Бьорн Андресен) и дори удължава престоя си в града, въпреки избухналата епидемия от холера. Боугард прави забележително изпълнение като композитора с изящни маниери и залага повече на действието, отколкото на репликите си, за да пресъздаде боязливата колебливост на възрастния хомосексуалист. Освобождавайки персонала на хотела с едно махване на ръка, докато наблюдава с обожание тялото на момчето и придържа кърпичка пред носа си, болният герой на Боугард е в идеално съзвучие с декаданса на Венеция. Джейми Ръсел, BBC Лукино Висконти
Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.
ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ 1942 Натрапливост (Ossessione) 1951 Най-красивата (Bellissima) 1954 Чувство (Senso) 1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli) 1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro” 1963 Гепардът (Il gattopardo) 1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei) 1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia) 1972 Лудвиг (Ludwig) 1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno) 1976 Невинният (L’innocente) |
||||||||||
|
|||||||||||
© 2001 - 2011 продуцентска къща "Арт Фест" | |||||||||||
Created by: WebFashion Ltd. Graphic Design: Rumen Dimitranov |
|||||||||||
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация. |