КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012
JAMESON SHORT FILM AWARD
КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Вход за потребители
Акредитиран от
|
СЕМЕЕН ПОРТРЕТ В ИНТЕРИОР / GRUPPO DI FAMIGLIA IN UN INTERNOИталия-Франция, 1974, 121 мин
игрален , цветен
СЕМЕЕН ПОРТРЕТ В ИНТЕРИОР
Текущ рейтинг на филма: 9.5Режисьор - Лукино Висконти
Продуцент - Джовани Бертолучи
В ролите - Бърт Ланкастър, Хелмут Бергер, Силвана Мангано, Клаудия Марсани, Стефано Патрици, Клаудия Кардинале
Музика - Франко Манино
Оператор - Паскуалино де Сантис
Сценарий - Сузо Чеки д’Амико, Енрико Медиоли и Лукино Висконти
Продукция - Rusconi Film, Gaumont International
Награди и номинацииНагради „Синя панделка” ’79 – Най-добър чуждоезичен филм; Давид на Донатело ’75 – Най-добър филм (поделена), чуждестранен актьор (Бърт Ланкастър, поделена); Италиански национален синдикат на филмовите журналисти ’75 – Най-добър продуцент, режисьор, дебютираща актриса (Клаудия Марсани), художник на продукция (Марио Гарбулия), оператор; Валядолид ‘ 75 – „Златно копие” (Лукино Висконти)
Първият кадър улавя лентата на кардиограма, а след това професорът по история (Бърт Ланкастър) се наслаждава отблизо на забележителна картина с помощта на лупа. Малко по-късно се появява героинята на Силвана Мангано – с веждите на Марлене Дитрих и в кожено палто, тя сякаш е произведение на съвсем различно изкуство. Мангано търси в Рим местенце, където да скрие младия си любовник. Старият мансарден апартамент на професора се оказва идеален за целта. Професорът протестира, докато в кадър не влиза жиголото (Хелмут Бергер) с шал и барета. Професорът е старомоден, „невротичен, малко нестабилен” естет, който се чувства спокоен само в луксозния си дом. Но модерното време нахлува вътре – таванът на апартамента му буквално се напуква и рухва под неговата тежест. И тогава в центъра се озовава Бергер, студент от движението от 1968 г., който агресивно отстоява мнението си, че „колкото са по-богати, толкова са по-пропаднали”. И в същото време той има уши за Моцарт и очи за живописта от 18-и век… Фернандо Ф. Кроче, www.cinepassion.org Лукино Висконти
Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.
ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ 1942 Натрапливост (Ossessione) 1951 Най-красивата (Bellissima) 1954 Чувство (Senso) 1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli) 1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro” 1963 Гепардът (Il gattopardo) 1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei) 1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia) 1972 Лудвиг (Ludwig) 1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno) 1976 Невинният (L’innocente) |
||||||||||
|
|||||||||||
© 2001 - 2011 продуцентска къща "Арт Фест" | |||||||||||
Created by: WebFashion Ltd. Graphic Design: Rumen Dimitranov |
|||||||||||
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация. |