КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФЕСТ 2012
JAMESON SHORT FILM AWARD
КЛУБ "СФФ ЗА УЧАЩИ"
Вход за потребители
Акредитиран от
|
НАЙ-КРАСИВАТА / BELLISSIMAИталия, 1951, 108 мин
черно-бял
НАЙ-КРАСИВАТА
Текущ рейтинг на филма: 6Режисьор - Лукино Висконти
Продуцент - Салво Д’Анджело
В ролите - Анна Маняни, Валтер Киари, Тина Апичела, Гастоне Рензели, Текла Скарано
Музика - Франко Манино
Оператори - Пиеро Порталупи и Пол Роналд
Сценарий - Сузо Чеки д’Амико, Франческо Роси и Лукино Висконти
Продукция - Film Bellissima
Награди и номинацииИталиански национален синдикат на филмовите журналисти ’52 – Награда за най-добра актриса (Анна Маняни) Стилизираният реализъм на Най-красивата може да бъде поставен между неореализма на Мания и бароковите типизации в Гепардът и Смърт във Венеция. Сюжетът е прост – Мадалена Чекони (Ана Маняни) е майка от работническата класа, която чува, че търсят за филм „най-красивото момиченце в Рим” и решава да пробва дъщеря си Мария (Тина Апичела). Напористата Мадалена отвежда детето си на конкурса в историческото италианско студио Чинечита, където то се изправя срещу хиляди други момиченца. Но понеже Мария не се е подготвяла за кастинга, тя изпъква с естествения си талант сред останалите, извадени като от калъп момичета. Мадалена е луда по киното и особено по Монтгомъри Клиф и вярва, че животът на знаменитостите е рай. Но не знае, че ù предстои мъчително пробуждане. Благодарение на великолепните изпълнения на Маняни и малката Апичела филмът убедително разказва трагикомичната история за грубата реалност, която заплашва да разруши и малкото мечти на обикновените хора. Освен че е заснет прекрасно, Най-красивата е и първият честен автопортрет на киното. Лукино Висконти
Лукино Висконти ди Модроне, граф Лонате Поцоло (роден на 2 ноември 1906) е италиански театрален, оперен и кинорежисьор, както и сценарист. Реалистичният му подход към героите му, които са в конфликт със съвременността допринасят неимоверно за революционното развитие на италианското кино след Втората световна война и му спечелват призвание като баща на неореализма. През 1935 г. Висконти става асистент на френския режисьор Жан Реноар, който развива в младия мъж чувствителността му към обществените и политическите проблеми. Носител е на множество награди, сред които „Златен лъв” за Сандра, наградата на ФИПРЕССИ и специалната награда за Роко и неговите братя, „Златна палма” за Гепардът, както и юбилейната награда за 25-ата годишнина на фестивала в Кан за Смърт във Венеция.
ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ 1942 Натрапливост (Ossessione) 1951 Най-красивата (Bellissima) 1954 Чувство (Senso) 1960 Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli) 1962 Бокачо 70 (Boccaccio 70) – новелата „Работата” segment “Il lavoro” 1963 Гепардът (Il gattopardo) 1969 Залезът на боговете (La caduta degli dei) 1971 Смърт във Венеция (Morte a Venezia) 1972 Лудвиг (Ludwig) 1974 Семеен портрет в интериор (Gruppo di famiglia in un interno) 1976 Невинният (L’innocente) |
||||||||||
|
|||||||||||
© 2001 - 2011 продуцентска къща "Арт Фест" | |||||||||||
Created by: WebFashion Ltd. Graphic Design: Rumen Dimitranov |
|||||||||||
Отказване от отговорност: Цялата отговорност е на авторите и Европейската аудио-визуална и изпълнителна агенция и Комисията на европейските общности не носят отговорност за каквато и да е употреба на включената в това издание информация. |