Опашката на дявола - филмът

Този филм се движи върху тънката, едва доловима граница между две реалности. От едната страна баналното ежедневие на всеки един човек - любов, работа, купони, изневери… Другата реалност възниква, когато човек повярва в Бога. Или в Дявола. В ежедневието любовната афера е само изневяра. В другата реалност е Грях.

Възбуденото въображение на един талантлив, но отчаян човек, създава демонични и божествени образи. На границата между реалния живот и въображението, тези образи се преплитат в една особена реалност. В нея съжителстват Бог и Дявол. Павел е композитор и само музиката може да изрази всичко това.

Тази история започва с молитва. И завършва с молитва. Първата е отправена към Бога. А втората – към Дявола.

Премиерата на филма е на 18 ноември 2001 г. в София. Сценарист и режисьор е Димитър Петков, оператор е Христо Бакалов, художник - Иван Андреев, а музиката създават Стоян Янкулов, Веселин Иванов, Антоли Вапиров, Румен Тосков. Ролите са поверени на Самуел Финци, Стефка Янорова, Ана Пападополу, Мариус Куркински, Златина Тодева, Крикор Азарян.

Режисьорът за филма
Вярвам, че един филм трябва да разказва проста и понятна история, която може да се случи навсякъде и да бъде разбрана навсякъде по света. От друга страна вярвам, че всеки филм трябва да разказва неповторима, незабравима история. Колкото и да се старае, авторът винаги попада в клопката на вечните сюжети… Както и да живее човек, той също попада в клопката им; но това е вече Неговият сюжет, неговият Живот. Намирам това за вълнуващо.

Мисля си, че всички ние обитаваме тези вечни сюжети и ги преживяваме не по-малко страстно от древните гърци, например. По този начин всеки автор, както и всеки човек, отново и отново преживява и преоткрива вечните сюжети на Живота - Любов и Изневяра; Ревност и Омраза, Власт, Пари… Живот и Смърт.

Древните гърци са наричали тези сюжети Мистерии. Може би защото никога не могат да бъдат изчерпани докрай. Затова си струва те да бъдат преразказвани отново и отново. С любов и трепет, сякаш е за първи път.

Опашката на дявола разказва фаустовската история на един българин от 90-те години на ХХ век. Героят Павел (Самуел Финци) е музикант над трийсетте – ТОВА КАТО ЧЕ ЛИ Е НАШЕТО „ИЗГУБЕНО ПОКОЛЕНИЕ”… През конкретната житейска съдба можем да видим участта на целия ни род. Защото сред многото връхлитащи ни промени, каращи ни да се чувстваме като песъчинки в пясъчен часовник, с който някой небрежно си играе и непрекъснато обръща, си останахме все същите човеци. Слаби и противоречиви, търсещи изкушението и молещи за прошка, лутащи се между инстинкта да останем конформисти и мечтата да станем герои… Точно като Павел.

Актьорите за филма
Самуел Финци – в ролята на Павел

… За какво бихте продали душата си на Дявола?
За пари, за слава… Не, зависи от ситуацията. В един момент човек иска едно, в друг момент – друго. Ние винаги се колебаем между това да направим компромис и това да останем верни на себе си. Моят герой е разпънат на кръст между идеализма и компромиса и конфликтът е толкова по-силен, защото времето, в което живеем е такова.

… Демонът не е непременно и просто зъл, напротив. Той е свързан с противоречивост, с един вид лудост. Прекалено скучно е да сме все добри и учтиви хора. Мисля, че ставаме интересни в онези моменти, когато сме по-крайни и по-резки, и ако демоните ни карат да бъдем такива – толкова по добре. Добрият човек не винаги е най-добър.

Мариус Куркински – в ролята на Адвокат Шейтанов

… За първи път играя толкова категоричен представител на злото. Винаги съм мечтал за такава роля, макар да исках тя да е по-голяма… Сигурен съм, че скоро не съм чел толкова хубав български сценарий, така изпипан. Той е много дълбок, много личен и в същото време не е останал в сферата на личните преживявани.

За какво бихте продали душата си на Дявола?
За нищо. Не съм се замислял. Чак когато подписах договора за снимките, си помислих – Боже, какво ли подписвам?! Всъщност мисля, че насочеността на този филм е точно обратна на заглавието му... Най-сетне се появява филм, който разказва по нормален начин за нещата, които се случиха в България през тези десет години. И то от гледната точка на един човек, а не на някакви общности или дори от политическа гледна точка, което е отблъскващо. В същото време той показва, че това не е някакво особено време, ами то си е нашето време и ние трябва да бъдем много будни в него. Защото опропастяването на живота е варварщина.

Крикор Азарян – в ролята на Човека в черно

За какво бихте продали душата си на Дявола?
Хората на изкуството са привлекателен обект за ирационалните сили и същевременно са по-податливи. Изкусителното в този двубой с Дявола е, че артистът винаги смята, че ще излъже Дявола в крайна сметка. Аз никога и за нищо не бих продал душата си, ако в мен не живееше това чувство. И артистът и човекът въобще е много слаб и податлив на Злото. Злото е витално, то не зачита порядъка, не познава скрупулите. Докато възможностите на доброто винаги са ограничени от някакви морални или обществени закони. Това е което прави добрият човек слаб и уязвим.

Димитър Петков - продуцент, сценарист и режисьор
… Когато започнах да пиша сценария вече бях разбрал едно нещо за себе си – Дяволът живее на същото място, където и Бог – в душата на човека. И той е, който истински мотивира голяма част от постъпките ни. Когато свикнах с тази мисъл, светът вече ми изглеждаше по-сложен, но и в голяма степен по-разбираем.

За какво бихте продали душата си на Дявола?
Всъшност… в това е въпросът.

Опашката на дявола е международна копродукция, в която България е водеща държава. Филмът е създаден през 2001 г. като копродукция на ПАРАЛАКС ФИЛМ - София, ФОРА – ФИЛМ М - Москва, PIONOWA FILM INC - Токио, в копродукция с Българската национална телевизия, Бояна Филм ЕАД и със съдействието на Националния филмов център.

НАГРАДИ

Специална награда на журито на МФФ “ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ”, Варна 2002 г.
Специална награда на журито и награда за операторско майсторство – Международен Телевизионен Фестивал “ЗЛАТНА РАКЛА”, Пловдив 2001 г.
Награда за режисура на Международния телевизионен фестивал “ЗЛАТНА НИМФА”, Монте Карло 2002 г.
Награда на Столичната община за принос в развитието на културата, София 2002 г.
Награда за режисура, награда на филмовата критика, награда на НФЦ за продуцент на 25-ти национален фестивал на българския игрален филм, Варна 2002 г.   
Голямата награда за операторско майсторство “ЗЛАТНОТО ОКО”, Попово 2002 г.
Годишна награда за сценарий, годишна награда за операторско майсторство на СБФД, 2003 г.

Фестивални участия (селекция)
2001
Международен Филмов Фестивал КИНОТАВЪР, Сочи, Русия
Международен Филмов Фестивал ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ, Варна, България
Международен Телевизионен и Филмов Фестивал ЗЛАТНА РАКЛА, Пловдив, България