Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

ПИТЪР КАЛАХАН: ЖИВОТЪТ Е СМЕСИЦА ОТ РАДОСТ И ТЪГА, ТАКА Е И ВЪВ ФИЛМИТЕ МИ

14.03.2010

Ведър и излъчващ изключително спокойствие, Питър Калахан говори бавно, но е кратък и лаконичен. Той твърди, че подбира думите си много внимателно и когато филмът му се прожектира някъде в чужбина, със субтитри, това вече не е неговият филм. Той е за втори път в България. През 2003 г. е бил гост на фестивала с първия си филм Последният бал. Тогава харесал начина, по който реагирала публиката и се радва, че повторно е тук и може да представи своя нов филм Срещу течението. Филмът му е в конкурсната програма, но Калахан с усмивка споделя, че въпреки че е радостен от този факт, обикновено не печели в подобни състезания. Това не е съвсем вярно – той има няколко отличия както за първия си филм, така и за дебютиралия в Сънданс Срещу течението.

Каква беше реакцията на публиката този път?

Питър Калахан: Беше се събрала добра група от зрители. Очевидно филмът им хареса. Срещу течението е драма, но подправена с хумор и те се забавляваха и с двете. Това е вторият фестивал извън пределите на САЩ, на който го представям. Преди седмица и нещо бях в Шотландия, но тук ми хареса повече реакцията. Що се отнася до хумора особено – хората се смяха повече и получих повече интересни въпроси след прожекцията.

Както казахте вие смесвате хумор и драма. Смятате ли, че е по-лесно да се премине през основната тема във филма ви – преодоляването на загубата, ако вървите през сериозността на всичко, без да се заривате в негативните емоции, а наблягате на хумора?

Питър Калахан: Хуморът помага в много ситуации. Животът ни е смесица от хумор и тъга и те се редуват постоянно. Опитах се да отразя именно това във филма си.

Защо избрахте именно тази история да разкажете?

Питър Калахан: Преминал съм през загуба и скръб и темите за това във филма отразяват личния ми опит. Емоционално Срещу течението е зареден от моя живот. Освен това аз също съм израснал покрай река Хъдсън и тя е много романтична част от моя живот.

От филма ви останах с впечатлението, че вярвате, че човек трябва да бъде оставен сам да реши дали да продължи живота си когато преживее нещо трагично или да му сложи край.

Питър Калахан: Смятам, че хората трябва да бъдат оставяни сами да избират съдбата си. Що се отнася до самоубийството, не мисля, че към него трябва да се подхожда с лекота. Но ако някой размишлява за него дълго и продължително и иска да го направи, ако не се наслаждава на живота и предпочита да не е жив, трябва да бъде оставен сам да избере.

Не бива ли да останеш жив заради хората около теб?

Питър Калахан: Ако имаш деца, отговорността е по-голяма. Тогава трябва да се стараете много повече. Но що се отнася до другите възрастни, ако те обичат и ти съчувстват, не биха искали да страдаш и да настояват да живееш заради тях.

Как се свързахте с актьорите (Джоузеф Файнс, Джъстин Кърк, Елизабет Рийзър, Мери Тайлър Мур, Мишел Трахтенбърг) и ги убедихте да участват във филма ви?

Питър Калахан: Имах добри продуценти и кастинг режисьори и с тях направихме списък на актьори и се опитахме да се свържем с тях. Тъй като те получават много сценарии трудното е да ги накараш да прочетат още един. Особено по-големите имена. Но ако харесат независим филм като моя, биха приели да изиграят подобни роли и за по-малък хонорар в по-трудни снимачни условия, защото това им дава възможност да направят нещо, което ги удовлетворява повече в творческо отношение. Така се снимат независимите филми – с актьори, които вярват силно в тях и биха работили за по-малък хонорар от обикновено.

Повлияха ли актьорите на сценария и променихте ли историята по някакъв начин заради характерите им?

Питър Калахан: Не, придържахме се към сценария. Почти всички реплики в него бяха готови, така че не сме променяли каквото и да било. Когато пишеш си представяш нещата по един начин, но щом актьорите се въплътят в ролите, твоята представа за тях изчезва. Като сценарист, който е и режисьор аз имам по-голям контрол върху нещата. Ако дам сценария си на друг режисьор, знам, че той няма да го заснеме по начина, по който би ми се искало.

Филмът се прави от цял екип и въпреки че режисьорът е над всички, едва ли винаги всичко може да стане така, както той си го е представял.

Питър Калахан: Не, нашата работа е сътрудничество. Писането е самотен занаят, затова ми харесва да работя после с голям екип. Понякога влизате в пререкания един с друг, а понякога съм особено доволен от идеите на някой от екипа.

Върху какво работите в момента?

Питър Калахан: Имам готов сценарий и искам да го заснема. Всичко е въпрос на осигуряването на достатъчно финанси. И отново е доста трудно. Историята е за няколко 40-на годишни души, които правят равносметка на живота си и сравняват детските си мечти с това, в което се е превърнал живота им и се опитват да приемат разликата между двете. Това отново е драматична история, но подправена с хумор.

С какво ви привлече киното?

Питър Калахан: В началото просто пишех. Когато бях дете харесвах киното и в един момент реших да комбинирам двете. Накъсаността на писането за кино ми харесва повече от театралната драматургия, в която преобладават дългите монолози. В прозата пък се набляга много и на описанията, които също не ме интересуват. Харесвам диалозите, кратките сцени и това ме доведе в киното.

Лора Трайкова

За да пишете коментари, трябва да се логнете!

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2011

11.11.2010

15-ят Международен София Филм Фест ще се проведе от 4 до 20 март 2011 в град София. Краен срок за кандидатстване: 1ви декември 2010.