Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

РАМТИН ЛАВАФИПУР: КИНОТО Е СБОР ОТ МНОГО МАЛКИ ЛЪЖИ, КОИТО ВОДЯТ ДО ГОЛЯМА ИСТИНА

12.03.2010

Да пътуваме до отдалечена и непозната точка на света, без да се налага да отидем по-далеч от киносалона предлага дебютният филм на иранския режисьор Рамтин Лавафипур Запази спокойствие и брой до седем, включен в програмата Киното утре – големите надежди. Киното на Далечния Изток винаги е представлявало смесица от документализъм и игрални похвати, но това може би е илюзия, породена от факта, че културата на страните от тази част на света са толкова различни от нашата, че представения в тях загадъчен свят ни вълнува повече чисто като реалност, отколкото чисто като кино.

Запази спокойствие и брой до седем не е изключение. В него историята за малко рибарско селце на брега на морето в Южен Иран, в което основният поминък е контрабандата на стоки и хора, е любопитна сама по себе си както с екзотиката, която носи, така и с начина, по който е пресъздадена за голям екран.

Според вас кое е качеството на филма, което му помага да комуникира с международната публика?

Рамтин Лавафипур: Не съм мислил върху това и като цяло никога не мисля, дали някой ще може да се свърже с моя филм. Чак след снимките започвам да се безпокоя дали хората ще установят някакъв контакт с него. Всички зрители за мен са важни – от Канада до Южна Африка, защото филмът е направен за тях. Не знам каква е причината за вниманието, което се оказва на филма ми, но от многото неща, които са казани за него на фестивали в страни като Шанхай, Ротердам, Хаити до момента, оставам с впечатлението, че това е заради факта, че той е един различен филм. Може би интересното е, че показвам обикновения живот на хора, които спокойно можем да подминем. Постарах се да погледна към тях с внимание и да предам по най-чист начин това, което виждам, на зрителите.

Как ви хрумна идеята за филма?

Рамтин Лавафипур: Когато за пръв път научих за подобен тип начин на живот се затворих в дома си в Техеран и написах един сценарий. След това обаче се върнах в района, в който се развива действието във филма, постоях сред тези хора, участвах в контрабанда с тях, станах един от тях. И пренаписах сценария изцяло, защото първият му вариант беше поразкрасена художествена измислица и представляваше погледа на човека от големия град към тях. Историята в сценария, по който заснех филма, може и да не е била толкова привлекателна, но показва погледът отвътре. И вероятно затова и се харесва.

Щo се отнася до това как стигнах до тази тема – един ден бях отишъл да снимам изгрева над морето на юг. Мислех си дали може да се намери нещо интересно в тези ранни мигове и се надявах да направя просто една хубава снимка. Изведнъж чух изстрели и видях как няколко лодки се приближават към брега. Щом акостираха, хората, които бяха в лодките, избягаха с огромни наръчи към селото. По онова време имах готов сценарий и мислех да снимам филм по него. Но картината не ме оставяше на мира и накрая направих Запази спокойствие и брой до седем, за да освободя от нея.

Различава ли се реакцията на публиката в различните страни и има ли такава, която да се приближава най-силно до вашето усещане за него?

Рамтин Лавафипур: Не бих казал, че съм открил такава. Иначе има разлики във възприятията. Например в Канада някои от зрителите не знаеха кой е Роналдиньо, докато в Бразилия , разбира се, аплодираха името му силно. Хората се смеят на различни места. Това, което обаче винаги ме учудваше е, че навсякъде на последната прожекция на идваха много повече зрители, отколкото на предишните.

Във Варшава и Ротердам салоните бяха толкова пълни, че имаше седящи и по стълбите. Това е най-голямата награда за кинотвореца. Снощи, например, ми зададоха много добри въпроси и това показва, че се срещам с умни зрители, които не само са навлезли в темата, но и като цяло имат познания за киното.

Мислите ли, че филмите от вашата страна биха могли да бъдат възприемани и като документални разкази с художествените качества на игралното кино, именно защото разказват за култура, много по-различна от западната?

Рамтин Лавафипур: Първото нещо, което казах на екипа си при началото на снимките, беше, че филмът трябва да притежава някаква документалност. Исках камерата да е винаги след актьора, докато в игралните филми тя винаги е срещу него. Исках да създам чувството за накъсаност на сцените, за да внуша на зрителя, че гледа нещо документално. Но, разбира се, планът на филма не е документален. И всички сцени са предварително подготвени и заснети като в игралното кино. Филмът се състои от сбор от няколко малки лъжи, които, ако са успешни, водят до голяма художествена истина, а ако не са – до голяма лъжа. Аз се постарах да стигна до една голяма истина и да ви я покажа. Филмът е разговор между зрителите и мен.

Какви са вашите учители и влияния като режисьор?

Рамтин Лавафипур: Аз съм влюбен в киното! От братя Люмиер до Абас Киаростами аз обичам много филми, израснал съм с киното. И мисля, че от всички съм научил по нещо, дори от тези, които вече не харесвам. Киното е моят живот и понякога си мисля как бих живял без него. То е причината да продължавам да живея.

Лора Трайкова

За да пишете коментари, трябва да се логнете!

ОСТАВА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2011

11.11.2010

15-ят Международен София Филм Фест ще се проведе от 4 до 20 март 2011 в град София. Краен срок за кандидатстване: 1ви декември 2010.