Финландският режисьор Доме Карукоски беше гост на 14-ия Международен София Филм Фест със Забраненият плод, който отбеляза и финландската гала на фестивала. Филмът е камерна драма, която разказва за тинейджърките Ракел и Мария, израснали в затворената християнска секта на консервативните лестедианци. Те заминават за Хелзинки, където едната се опитва да опита от всички забранени плодове на западното общество, а другата се старае да я предпази от изкушенията, докато сама открива техния сладко-горчив вкус.   

Вашият филм разказва местна история, която обаче има универсално послание. В България нямаме подобни толкова големи религиозни общества, но идеята за свободата да избереш собствения си житейски път лесно се превежда на всякакви езици. Как беше възприет Забраненият плод във Финландия?

Доме Карукоски: Когато правите филм за малцинство, той обикновено ражда противоречиви реакции. Въпреки това тези, които бяха против филма, бяха доста по-малко, отколкото очаквах. Това може би се дължи на факта, че ние потърсихме съдействието на хората от тази църква. Странното в случая е, че според техните догми филмите развращават и затова консервативните лестедианци не гледат филми. Затова и официалното им становище може да бъде само това, че не са гледали и няма и да видят филма. Преди половин година, когато беше премиерата на филма, се разбра за случай на свещеник, обвинен в педофилия. Църквата разреши случая, без да търси официално помощта на закона. Затова мисля, че хората може би очакваха от нас по-тежък и безкомпромисен филм. Аз обаче не исках да обиждам някого заради вярванията му.

Всеки има право на избор, стига този избор да не е манипулиран. Имам приятел от тази църква или секта, както и да я наречем, който намира начин понякога да нагажда догмите ù спрямо себе си – той например гледа моите филми. Но неговото семейство е от либерални консервативни лестедианци.

Либерални консервативни лестедианци звучи добре.

Доме Карукоски: Именно. В същото време съм чувал за ужасни истории на насилие в самата секта върху хора, които са дръзнали да не спазват нормите ù. Майката на един приятел напуснала сектата като била на 18, забременяла, а баща ù я ритал в корема дотолкова, че предизвикал аборт.

Насилието не е запазена марка само на сектите.

Доме Карукоски: Така е. Затова аз не исках бащата на Ракел да е някакво чудовище. Ако аз съм баща на момиче и я възпитавам 18 години според моите разбирания, а накрая тя каже, че не ги приема за свои, това би ме обидило. Исках бащата на Ракел да реагира като любещ баща, да се опита да я разбере. Освен това ние спечелихме награда на църквата във Финландия, което показва, че сме били обективни.

Филмът я заслужава, според мен, поради факта, че показва, че въпреки че лестедианците са доста консервативни, те притежават известен либерализъм, защото така и никой не насили двете героини да се върнат в общността. Присъствието на хората от сектата беше осезаемо, те дори отидоха до Хелзинки, за да убеждават момичетата, но така и не ги насилиха да се върнат с тях.
 
Доме Карукоски: Да, но разбира се, можете да манипулирате хората като им внушавате, че знаете по-добре какво за тях е по-полезно. Тази идея засегнах още в първия си филм. Родителите го правят през цялото време. Негативното в тази секта е, че в нея не се обсъждат догмите. Контрацептивите например са забранени. Жените раждат по 12-15 деца, много от тях заболяват и дори умират.

За мен Забраненият плод е посветен не толкова на определена секта, колкото на освобождаването на сексуалността на една жена, главната героиня Ракел. Филмът е по действителен случай и когато са запознах с прототипа на героинята си, най-голямата ù травма беше, че не възприемаше сексуалността си като естествена част от себе си. В тази общност жените имат само една роля – на майки. За мен беше интересно как едно момиче, чиято сексуалност винаги е била потискана – не й е разрешено да се целува, да си позволява каквато и де е проява на похот – какво ù коства да се освободи от този мисловен затвор? Църквата не говори за сексуалността.

Може би, защото сексуалността не произлиза от разума, а е плод на емоции, които нямат рационална основа. А догмите се раждат от разума.

Доме Карукоски: Да, и още защото тези хора тръгват от схващането, че Господ те е създал и всяко твое действие трябва да е в служба на Бог. Сексът е в служба на Бога, само когато води до раждане. Според нормите на сектата филмите, например, са позволени, само ако са образователни. Но как да знаеш кой филм има наистина само такава функция? Така че е по-добре да се забранят всички. В училище имахме съученици от лестедианците, които напускаха класната стая всеки път, когато учителката използваше като учебно помагало видео или телевизия. Те научаваха нещата по друг начин, от учебник, например.

Забранено им е също и да танцуват. Спомнете си историята на цар Ирод, който отсякъл главата на Йоан Кръстител, защото Саломе го омаяла с прелъстителния си танц. Днес танците са забранени, защото могат да доведат до похот и секс.

Казахте, че филмът ви е по действителен случай. Посветен ли е на някого, когото лично познавахте? 

Доме Карукоски: Истинската Ракел беше моя приятелка в продължение на 3 месеца. Напуснала бе църквата на 18-годишна възраст, беше забременяла и родила извънбрачно дете. Баща ù ù беше казал, че оттук нататък тя не е част вече от това семейство и ù забранява да се вижда с братята и сестрите си, а майка ù, когато я посещаваше в Хелзинки, плачеше, защото дъщеря ù се е обрекла сама на вечни мъки с постъпката си. Другите две по-главни героини – Ева и Мария, също имат своите прототипи. Защото в историята ни има три типажа: първият на жената, която открива своята посока извън църквата; вторият е на другата жена, която става алкохоличка, защото напуснала едното общество, тя попада в друго, в което се чувства несигурна и не успява да се приспособи към него; третият е на тази героиня, която в крайна сметка се завръща в сектата и заживява по нейните правила.

Пътувате с филма си по много фестивали. Различава ли се реакцията на публиката в тях от тази във Финландия?

Доме Карукоски: Подобно на целия Скандинавски полуостров Финландия е доста свободомислеща страна. Лютеранската църква е доста мека и не се опитва да упражнява абсолютен контрол. Финландците реагират различно, защото когато сте възпитани с широки възгледи възприемате филмите малко или много като забавление. Освен това около вас има много лестедианци, познавате ги добре. И въпреки това съм бил на прожекции, на които хората започват да плачат 25 минути след началото на филма. Понякога зрителите са разтърсени от филма.

В по-силно религиозните страни реакциите са различни. В Индия например реакциите бяха невероятни. В залата имаше 600 човека, а след прожекцията 300 от тях се наредиха на опашка, за да ми стиснат ръката. Тяхното отношение се дължи на факта, че произлизат от култура на много религии. Забраненият плод е продаден и в страни като Полша или из Латинска Америка. В общи линии хората с либерален произход намират сюжета за прекален, докато силно религиозните знаят, че историята е съвсем реална.

Една от най-силните реакции беше публикувана на страниците на най-големия вестник в Хелзинки „Хелзинки таймс”. В неделното му издание включват читателски писма, не анонимни. Този път обаче бяха променили името на една 27-годишна жена, която им беше изпратила материал за цяла страница, в който разказваше за живота си и за това, как благодарение на филма ми е разбрала защо е взела решение да напусне сектата. Това беше най-добрата реакция, която можех да очаквам. Независимо от страната най-добрите реакции идват от хора, които са преживели нещо подобно. А това е повече, отколкото съм се надявал да получа в отговор.

Уловил сте чисто женската енергия, мекотата, деликатността, която обикновено свързваме с жената. Това е филм, направен от женска гледна точка, чийто режисьор обаче е мъж. Нюансиран, с множество малки детайли, нищо прекалено натрапчиво или твърде жестоко – като бащи, които бият дъщерите си. Всичко е премерено.
 
Доме Карукоски: Приятелката ми ми каза, че не е мислела, че притежавам подобна чувствителност. Но много често мъжът просто влиза в ролята на  мъж. Когато снимате филм обаче излизате от обичайните си роли, по-лесно е да се отворите и да забравите, че сте баща, режисьор или шеф. Отгледан съм от майка си и съм повлиян от това. Запознах се с баща си когато бях на 14 години. Винаги съм харесвал филми, които не са твърде агресивни или категорични, защото те подценяват зрителите.

Разкажете ни за следващия си филм.

Доме Карукоски: До момента съм заснел 3 драми…

…А в интернет отрих ваш коментар, че бихте искал да правите филми, които карат хората да е усмихват в продължение на една седмица.

Доме Карукоски: Да, казах го във връзка с първия си филм, който е любовна история (Красавицата и копелето / Beauty and the Bastard, 2005). Той беше позитивен в смисъл, че никой не умря в него и любовната история беше с щастлив финал. Вторият ми филм (Домът на черните пеперуди / The Home of Dark Butterflies, 2008) беше много драматична и мрачна Скандинавска история. Сега исках да направя комедия. И новият ми филм ще е комедия с черен хумор, която започва с 5 самоубийства. В момента я монтираме. Трудно е да опиша жанра – може би е комбинация от братята Коен и циганските истории на Емир Кустурица, но заснета във Финландия. 

Накратко, това е историята на трима безработни мъже от район във Финландия, където повече хора умират от самоубийства, отколкото в катастрофи, защото процентът на безработицата при младите е 40-50%. Не можете да заснемете драма от това, защото тя ще бъде толкова трагична, че никой няма да иска да я гледа. Една петъчна вечер тези тримата се отправят в търсене на дигитален телевизионен рисийвър. Главният герой не е можел да си позволи да ги купи години наред, както и телевизор, защото е безработен и приятелката му заплашва да го изостави, ако той не набави рисийвър.

Заглавието е Лапландска одисея (Lapland Oddysey). Рисийвърът е метафора на еликсира на живота. Заглавието е такова, защото искахме да е простичко – действието се развива в Лапландия, и става дума за одисея и е комедия. Разисквахме и по-дълбоки заглавия, но решихме, че ще оставим дълбочината, ако все пак има някаква, да бъде в самия филм. В него са включени много от характеристиките на финландския мъж – той може да е много циничен, завистлив, злобен и отмъстителен.

Всички мъже, и българските дори, може да са такива.

Доме Карукоски: Забелязах, че колкото пъти го разказах тук всички реагират по подобен начин: „Така е и в България.”

Имахте ли някакви полезни за вас професионални срещи по време на фестивала?

Доме Карукоски: Престоят ми тук е много кратък, само два дни и аз нямах други срещи, освен интервютата. Но съм много впечатлен от кухнята ви. Тя е много богата и вкусна, за разлика от нашата. Ние нямаме традиционна финландска кухня. Само месо от елен.