Общо шестнадесет български документални филма ще бъдат представени пред публиката на София Филм Фест. Сред тях са Градът на жените баданте на Стефан Командарев, Роднини на Иглика Трифонова, Кметът на Адела Пеева и Антоний Дончев, Децата на дружбата на Светослав Драганов, Нощ над града на Ирена Даскалова, Сега и завинаги на Драгомир Шолев.

След страхотния успех на Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, режисьорът Стефан Командарев е готов с новата си документална творба Градът на жените баданте, чиято специална премиера ще даде старт на документалната програма на 14-тия София филм Фест.

Разтърсващ, емоционален, не оставящ никого безразличен, сюжетът на филма разказва за нелеката съдба на „италианските” майки от Вършец, оставили тук семействата си. Това е филм и за мъжките сълзи на съпрузите им в самотните вечери. Филм за вечната борба между материалното и духовното, за дилемата да останеш тук с „богатството” на семейството, близостта и общуването, но без перспектива за съществуване или да избереш тежката съдба на жена-баданте ("баданте" е италианска дума и означава професия на жена, грижеща за стари, болни и умиращи хора срещу заплащане и живееща 24 часа в денонощието в дома им), за да осигуриш материалното благополучие на близките си.

Сценарист на Градът на жените баданте е Диана Иванова, в основата на историята стои животът на нейна братовчедка от Вършец.

Филмът Роднини на Иглика Трифонова разказва забележителната история на Шевкет Чападжиев, който започва пътя си като беден емигрант, пристигнал в САЩ от малко село на българо-турската граница. Днес той е сред най-богатите хора на континента.
Как се е вградил в новото общество и какво българско пази в сърцето си известния американски индустриалец с родопски корени – всички тези отговори дава филмът. Екипът е сниман в Мадан, където са останали роднините на Чапа, и в Чикаго, където той живее сега със семейството си. Камерата на Рали Ралчев се е изкачила на 44-ия етаж на небостъргача „Джон Хенкок” - в градският апартамент на милионера, а къщата му се намира в предградията на Чикаго.

Чападжиев бяга от България през 1963 г. и пристига в Америка със 75 цента в джоба. Работи като келнер и в печатарския бизнес. Със спестените пари купува на старо печатарски машини и понеже е бил в същия бизнес и в България, знае как да печели пари.
Новият филм на Иглика Трифонова показва как съвременната глобализация може да въздейства позитивно върху човешките отношения. Шефкет Чападжиев остава българин и в новия свят - няма значение дали е в Мадан или в Чикаго, той не променя отношението си към хората и към ценностите в живота. Душевно богатият човек си остава такъв, където и да живее. Герои на филма са и съпругата на родопския българин  - еквадорката Маги, както и двете им дъщери Сабрина и София. С много топлота семейството говори за сина им, болен от церебрална парализа, за когото всички се грижат в чикагското си жилище.

52-минутният документален филм Кметът на Адела Пеева и Антоний Дончев е  разказ за живота и делата на инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалия кмет на София през ХХ век. Той стои начело на столицата цели десет години, три месеца и 15 дни. Осъден от Народния съд на смърт и впоследствие на доживотен затвор като „германски агент” и за „провеждането на профашистка политика”, той е следен още докато е бил кмет заради съмнението, че поддържа комунистите.

Първият градоустройствен план на София, създаването на „Голяма София” чрез присъединяването на околните села, изграждането на Рилския водопровод и на язовир Искър са част от неговите дела, неоправдано забравени от днешните поколения. Филмът е опит да се отдаде дължимото на този изключителен човек, като едновременно с това се разкаже и за трудните и размирните времена, в които е живял и работил.

В Кметът освен актьорите Валентин Танев, Захари Бахаров, Иван Юруков, участват и дъщерите на Иван Иванов – Бистра Иванова-Манова и Елза Иванова-Маринтьова. Филмът е заснет по повод 130-годишнината от обявяването на София за столица по желание на Столична община. Той е продукция на „Адела Медия” с подкрепата на Националния филмов център, Министерството  на културата и Гьоте-институт, а сценарист е Адела Пеева .

Децата на дружбата е новият филм на Светослав Драганов, носител на „Златен ритон” за Самодейци през 2005 г. Хо, виетнамското момиче, осиновено от Блага Димитрова и Ахмед, ливанското момче, на което Иван Гарелов става настойник в началото на 80-те години на ХХ век, формално са „спасени” от две войни. Но дали са спасени от минираните полета на мира? И дали България е обетованата земя, където те са щастливи? Тук документалното наблюдение е привидно съзерцателно – дълги кадри с главните герои, старателно следени ежедневни ситуации, в които видимо няма особен драматизъм. Смисълът обаче е в провокирането на активно наблюдение у зрителя и отказът да се разсъждава в публицистична плоскост...

На фона на нощна София филмът Нощ над града на Ирена Даскалова – премиера на София Филм Фест 2010 – разказва кратки истории за хора, които работят по това време на денонощието. Те са съвсем обикновени и никой не ги забелязва. Вършат си работата, мечтаят и не капризничат за това, че докато те работят, другите спят или се забавляват.

В Сега и завинаги на Драгомир Шолев култовите български групи „Ревю”, „Контрол” и „Хиподил” се събират в оригиналните си състави след дълги години отсъствие от сцената. Концертът става повод музикантите да разкажат интересни моменти от своето минало.  

Най-новата творба на Костадин Бонев Класификация на спомените също е сред заглавията на София Филм Фест. Едночасовият разказ за психиатъра д-р Любомир Канов е създаден по сценарий на Влади Киров, а оператор е Константин Занков. Продукцията на „Тривиум филмс” е направена със съдействието на Националния филмов център и Фондация „Комунитас”. „Чрез съдбата на д-р Канов разказваме и размишляваме и за себе си, за нашето поколение. Берлинската стена се появява два пъти във филма ни - при издигането и при сриването й”, казват авторите.

Биографията на една снимка на Любомир Халачев е четвъртата, последна част от тетралогията „Духът и битът на българина 1850-1950 г.” Първите три филма от поредицата са Копнеж по нови неща, Как Европа влезе в България и Френската жена на българския подофицер. На 1 май 1945 г. като че ли всичко е ясно за България - войната свършва, а хората са изпълнени с надежди за спокойствие и просперитет. Поне така изглежда от усмивките на членовете на правителството на фотографията, която е повод за документалния разказ. Както знаем обаче, съдбата на България се развива малко по-различно. Филмът разказва защо историята не следва външната логика на тази стара снимка.

Продуцент на Биографията на една снимка е „Кадиак филм” с подкрепата на Националния филмов център.

For Sale, със сценарист и режисьор Юлия Кънчева, е документален филм за „строителите на съвременна България”, които са в командировка по Черноморието повече от 9 месеца годишно. Българи, турци, роми, съсипани от изнурителния труд по изграждането на хотели и убийствената мизерия. Разказът проследява дните им по скелетата, вечерите по кръчмите и кратките отпуски по родните им места.

Ангел клуб на Тамара Пещерска разказва историята на един сбъднал мечтата си човек – Ангел Тичалиев. Той е професионален музикант и ръководител на сливенския оркестър „Карандила”. През 2007 г. събира 15 деца от циганското гето на Сливен и започва да ги учи на музика. Те стават „Карандила Джуниър”. Филмът разказва както за живота на Тичалиев, така и за пътя до първия концерт на децата в чужбина – във Виена. В „Ангел клуб” участват световно известни музиканти – Милчо Левиев, Селия Мара, Биг Джон, а също така и уникалният „глас на реализма” Джони Пенков.

В ложата на тротоара на Максим Генчев обект на внимание са уличните музиканти. Познаваме лицата им, но не знаем имената им. Уличните музиканти правят това, което друг не може да направи – изваждат ни от релсите на всекидневието. Подаряват ни забравени емоции, забравени спомени. Понякога и една сълза, която избърсваме скришом. Превръщат града ни в място за живеене. Според авторите, този филм е поклон към скромните му, колоритни герои.

Във Въглищари на Огнян Гелинов виждаме последните въглищарски обекти в България, запознаваме се с последните майстори на „фурни” и „жижни” – потомствените кюмюрджии, пренесли до наши дни своя старовремски занаят. Дървените въглища, произвеждани по открит способ, „черното злато” на Странджа и Родопите, окончателно са забранени.

Искри над Родопите на Румяна Ангелакова по сценарий на Кузман Петров е документален разказ за българомохамеданската културно-просветна организация „Дружба Родина”, работила за възраждане на българщината в Родопите в периода 1937 - 1944 година.  Основатели са няколко млади българи мохамедани. Под тяхно влияние мъжете започват да свалят фесовете, а от 1940 година започва успешна работа за разфереджването на жените. Между 1942 и 9 септември 1944 година около 80 хиляди българи мохамедани доброволно приемат български имена като остават мохамедани. Дейците на БКП в Смолян обявяват организацията за фашистка и членовете й са репресирани. Основателят на организацията Камен Боляров (преди  това Ариф Бейски) е осъден на смърт и убит. Едва през 1986 г. е реабилитиран.

Николай Майсторов – Сътворението е филм на Юри Жиров, посветен на фаза от творчеството на големия български художник Николай Майсторов – цикъл от 27 монументални платна със сюжет от Библията. Филмът свързва работата върху платната, както и готовия резултат.

Притча за живота на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е емоционално-художествен документален разказ за четирите сезона в творчеството и живота на самобитния български художник Вълчан Петров.

Един каубой в България на Марияна Евстатиева-Биолчева разказва за фламандски пастир, който със съдействието на Министерството на земеделието на Република България, идва да живее в Берковския балкан със своите 240 крави, 18 коня и 9 кучета, без да знае нито дума български...