Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

МЛАДОТО ЕВРОПЕЙСКО И СВЕТОВНО КИНО СЪС СПЕЦИАЛНИ ПРЕМИЕРИ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2010

22.02.2010

Сред номинираните за чуждоезичен „Оскар” в очакване наградите в началото на март, филмът Аджами на режисьорите Скандар Копти и Ярон Шани разглежда смесената религиозна общност на християни и мюсюлмани в Тел Авив, носеща същото име – Аджами. Филмът, който вече е обявен за събитие, разказва пет истории на представители на тази група. До момента продукцията е носител на „Златна камера” от фестивала в Кан 2009 и има номинация за европейско откритие на годината на Европейските филмови награди 2009. Още с излизането си Аджами взе наградата на израелската филмова академия, а в Солун – големите отличия „Златен Александър”, наградите на публиката и за сценарий (поделена с Медал за храброст).

Изненадващото е, че това е първа изява за двамата режисьори, които са и автори на сценария. Филмът е разделен на глави, в които има различни главни действащи лица, които преминават от една история в друга и по този начин създават вътрешната структура на сюжета. Така Аджами само на пръв поглед изглежда повлиян от Тарантино, но подхожда към историята по оригинален и дълбок начин. Филмът се представя за първи път на София Филм Фест 2010 и ще продължи тенденцията за представяне на възхода на новото кино от Израел.

Аз убих майка си е първи голям успех за родения през 1989 г. в Квебек режисьор и сценарист Ксавие Долан. Този почти автобиографичен филм, за развиващия се и добиващ пълни очертания конфликт между хомосексуален син и неговата майка, ни вмъква в сложното противоречие между догми и свобода. В серия от истерични сражения между двамата се изгражда образа на една особена история за афект – едновременно възможен и невъзможен. Ксавие Долан се очертава като многообещаващ млад автор с ясно изразен кинематографичен почерк и забележителна визуална култура.

До този момент филмът е отличен на 18 фестивала през 2009 и 2010, сред които Банкок, Рейкявик, Стокхолм, Сао Паоло. През 2009 г. на фестивала в Кан Аз убих майка си получи престижните награди C.I.C.A.E. и SACD на „Петнайсетдневката на режисьорите”, а във Ванкувър 2009 – наградата за канадски игрален филм.

Война за опиум е четвъртият филм на родения през 1962 г. афганистански режисьор Сидик Бармак. През 2003 г. на цената на старо Волво и с 35 мм камера той снима Осама, а през 2004 следват Курбани и Хакестар-о-хак. Година по-късно режисьорът се заема да напише сценарий, който е в основата на Война за опиум.

Отличен на фестивала в Рим през 2008 г. и номиниран за награда за чуждоезична лента на фестивала в Кан през същата година, филмът разказва за екипажа на катастрофирал в пустинята американски военен хеликоптер. Оцеляват двама войници – бял и цветнокож, които откриват афганско семейство, живеещо в изоставен руски танк. През тази особена призма е описана войната срещу талибаните и срещата с афганския опиум.

Град Паника е поредното доказателство за възхода на анимационното кино. Анимираните играчки на каубой, индианец и кон си имат сериозни проблеми. Каубоят и индианецът планират да зарадват коня с домашни фойерверки за рождения ден, но вместо това подпалват цялата къща. Филмът е пълнометражна версия на белгийски телевизионен сериал, създаден от двама автори, работещи от години в тандем.

Режисьорите-сценаристи Стефан Обие и Венсан Патар получиха през 2009 престижната награда на Каталунския международен филмов фестивал за най-добър анимационен пълнометражен филм, а в Кан през същата година творбата им бе включена в официална селекция (извън конкурсната програма). Зрителите с удоволствие ще предприемат пътуване заедно с героите на филма до центъра на Земята, където съществува паралелно общество от ъгловати и безчестни същества. Очакват ги неочаквани приключения с главните герои на Град Паника.

Голямата награда „Златна кайсия” и наградата на екуменическото жури за филм в Ереван 2009, Европейски филмови награди 2009 – номинация за европейско откритие на годината, Висбаден 2009 – „Златна лилия” за най-добър филм, ФИПРЕССИ. Това са само част от наградите на изключителната грузинска продукция Другият бряг на режисьора Георгий Овашвили.

Историята по сценарий на Овашвили и Рустам Ибрахимбеков разказва за майка и син, които бягайки от етническото прочистване в грузинския район на Абхазия, стигат до Ереван. След конфликт с майка си, момчето Тедо започва своето самотно пътуване обратно в търсене на баща си. Това е пълнометражният дебют на режисьора, който му донася осемнадесет награди и една номинация.

Роден в Кипър, но заминал още на 5 години за Финландия, Доме Карукоски твори изцяло в естетическите традиции на скандинавското кино. Забраненият плод е третият пълнометражен филм на финландския режисьор, в актива му са и няколко телевизионни изяви. Във филма за две момичета от една от най-консервативните финландски общности – Апостолическите лутерани, които предприемат пътуване сами до Хелзинки, няма нищо изкуствено. Камерата следи образите от близо, което дава особено усещане за тяхната „плътност” и релефност. Така прави зрителите напълно съпричастни на разказваната история. Филмът има три награди от фестивала във Фестроя.

Новото иранско кино е представено на София Филм Фест 2010 с творбата на Рамтин Лавафипур Запази спокойствие и брой до седем. Това е първият пълнометражен филм на родения през 1973 режисьор и вече му е донесъл две награди от фестивалите в Ротердам и Шанхай. Действието се развива на малък крайбрежен остров, където живеят 13 годишния Мото и баща му. И двамата се занимават с контрабанда – Мото пренася стоки, баща му – хора. Зрителите на София Филм Фест 2010 ще могат традиционно да се срещнат с новото и непознатото иранско кино, както и живота на хората в тази древна страна.

Кислород на Иван Вирипаев е познат на софийската публика още от 2003 г., под формата на театрална постановка на Галин Стоев на софийска сцена. Още тогава надеждите за таланта на Иван Вирипаев бяха големи. Радикален и в живота, и в писането си, младият руски автор реши да премине отвъд театъра. Кислород е животът на една любов между момиче и момче, разказан като градска приказка. С актьорите Каролина Грушка, Алексей Филимонов, Варвара Воецкова, режисьорът създава филм от нов тип, подобен на текстовете си, които бяха наречени „нов език в драмата”.

Кумбийска връзка е игрален дебют на мексиканския режисьор Рене Виляреал. Филмът разказва за страстите и дилемите на две момчета и едно момиче от Монтерей, чиито истории се заплитат в любовен триъгълник. Докато се заглежда по витрините, амбициозният млад режисьор Нето случайно среща красивата Кори и се влюбва в нея. Забелязва как тя и приятелят й Гуирипи задигат чифт кецове от магазин и я проследява до дома й. Обсебен от момичето, Нето започва да я дебне. Кори обаче вижда, че я следят и побягва. Нето я преследва, за да й върне едната изпусната обувка, накрая Кори го харесва и между тях започва любовна връзка. Но Гуирипи отвръща на удара. Музиката е най-важният спояващ елемент във филма, отличен с наградата за дебют в Санта Круз ’08, както и с наградата в програма „Перспективи” на кинофестивала в Москва ’08.

Анимационната научна фантастика Метропия на шведа Тарик Салех ни отвежда в близкото бъдеще. Там петролът е свършил, светът принадлежи на частни компании, които контролират всичко. Всички подземни железници в Европа са свързани помежду си в гигантско метро. Когато главният герой Роджър влиза в него, в главата му започват да звучат гласове. Един ден той чува непознат глас на мистериозната Нина с надеждата тя да му помогне да избяга от тревожната мрежа на метрото. Колкото по-далеч отиват двамата обаче, толкова по-дълбоко Роджър е въвлечен в тайна конспирация.

Метропия е с гласовете на Винсент Гало, Джулиет Луис, Удо Кир. При създаването на филма е използвана специална техника, така че трудно може да се разбере дали образите на героите са анимационни или компютърно-обработени истински човешки лица. За техни прототипи са избрани случайни граждани на шведската столица, а за фон – визуално обработени снимки на Стокхолм, Берлин, Париж и Копенхаген. Филмът е носител на дигиталната награда на фестивала на филмите на бъдещето във Венеция ’09, както и наградата за музика в Стокхолм ’09.

Покани ме да вляза на другия шведски режисьор Томас Алфредсон е един от най-силните скандинавски филми през последните години, истински шамар за безбройните вампирски холивудски истории. Филмът е дебют за младите надежди на шведското кино Каре Хедебрант и Лина Линдерсон в ролите на дванайсетгодишните Оскар и Ели. Продукцията е удостоена с повече от 60 международни награди, в това число номинации за филм, оператор и наградата на публиката на Европейските филмови награди, отличия за най-добър филм в Трайбека ’09 и най-добър скандинавски филм и оператор в Гьотеборг ’08, най-добър филм (фентъзи) в Ситджес ’08, най-добър филм в Брюксел ’09, най-добър неамерикански филм - „Бодил” ’09.

Покани ме да вляза проследява зараждащата се обич между бледия 12-годишен Оскар (Хедербранд), тормозен от съучениците си и пренебрегван от възрастните, и новата му съседка Ели (Леандершон), която е почти негова връстничка и въпреки че е по-малко бледа, е вампирка. Ели приема приятелството с нежелание, но е очевидно, че двамата могат да си предложат един на друг това, което им липсва – Оскар получава силата да се изправи срещу грубияните, които го тормозят, а тя – приемане, любов и може би нов донор на кръв...

Четири преплитащи се истории оформят сюжета на По границата (Иран-Великобритания-Италия). Действието във филма на Бабак Джалали се развива в Голестан на северната граница на Иран с Туркменистан – район, на който иранското кино не е обръщало внимание до сега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с полиетническото си население от персийци, туркмени и казаци. Ф

илмът разказва за всекидневието на няколко души от района, а сценарият е написан по личните впечатления на режисьора. Това е история за копнежите, очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че винаги нещо липсва. Каквото и да е то. В По границата участват натуршчици от Голестан, където е и заснета историята. Филмът е с номинации за „Златен леопард” в Локарно ‘09, „Бронзов кон” в Стокхолм ‘09 и за най-добър режисьор и най-добър филм на кинофестивала в Хихон ’09.

Протектор е вторият филм на младия чешки режисьор Марек Найбърт и до момента в актива му има седем награди, сред които от фестивалите в Карлови Вари, Пилзен, Денвър, Котбус и Атина. Забележителен с красивите цветове и плътни сенки, характерни за film noir, лентата разглежда съдбата на чешки журналист и неговата жена еврейка през Втората световна война. За да може да я защитава, той започва работа в радио, излъчващo нацистка пропаганда. С времето отношенията между двамата се разпадат, а главният герой започва да се влияе все повече от пропагандата, в която е въвлечен.

Любов, смях и сумо има в съвместния проект на Ерец Тадмор и Шарон Маймон Според размера (копродукция на Израел, Франция и Германия). Филмът използва сумото като начин за получаване на признание и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят. Показва спорта като начин за справяне с личните проблеми. Може ли сумото да помогне на героите във филма да подобрят положението си в обществото и да внесе мир в объркания им живот? Всеки персонаж крие тайни и лични чудатости, които интригуват, разсмиват и поддържат напрежението. Режисьорите не оставят нито един повод за смях да им се изплъзне и изстискват максимално всяка възможност за падане от стола, комични контрасти и словесни двубои.

Според размера е носител на наградата на публиката на кинофестивала в Карлови Вари миналата година, както и на три награди на Израелската филмова академия – за най-добра актриса (Ирит Каплан), най-добри костюми (Инбал Шулик) и най-добра поддържаща актриса (Левана Финкелстейн).

Tъпан, барабан на режисьора Алексей Мизгирьов е разказ за самотна библиотекарка, която се опитва да балансира етиката и любовта с бруталните условия на оцеляването. Главната героиня Екатерина Артемовна (Наталия Негода от Малката Вера) е около 45-годишна жена, която живее в малък град и има доста скромна месечна заплата. За да свърже двата края Артемовна е принудена да продава нелегално книгите от библиотеката на близката гара. Един ден, обаче се появява мъж (Димитрий Куличков), който решава да върне купените книги в библиотеката, без да разпознава в библиотекарката жената, от която е купил книгите. Непознатият мъж запалва любовта в сърцето на самотната библиотекарка, преди обаче той да разкрие истинската си същност. И изтерзаната Артемовна да реши да потърси отмъщение за накърнените си чувства.

Филмът на Алексей Мизгирьов е впечатляваща история за границите на човешката търпимост пред лицето на отчаянието, която се случва в средата на 90-те години на 20-ти век, когато животът на хората в Русия претърпява трудните изпитания на прехода. Тъпан, барабан е носител на наградата на екуменическото жури от фестивала в Котбус през 2009, както и на специалната награда на журито от фестивала в Локарно ’09.

Тя, китайката на младата режисьорка Шиаолу Гуо представя интригуващата история на младо момиче от провинциален Китай, което решава да потърси късмета си в един тотално различен град – съвременен Лондон и предприема пътуване към Острова, което се превръща в огледало на нейния роден град в модерния свят. Главната героиня във филма (представена от актрисата Лу Хуанг) е типичната тийнейджърка, която никога не е пътувала на повече от пет мили от родното си градче. В големия град тя среща приятел (Вей И Бо) и закрилник, който обаче се оказва истински гангстер. Тя, китайката е дебютен филм за живеещата в Лондон Шиаолу Го, която е сценаристка на филма, удостоен със „Златен леопард” на фестивала в Локарно миналата година и с наградата за най-добър сценарий в Хамбург ’09.

Часът на тъгата е дело на една от големите надежди на арменското кино – режисьорът Ерик Назарян, роден в Армения, но израснал в Лос Анжелис, Калифорния. Историята представя четири различни съдби на персонажи от Лос Анжелис – тийнейджърка, посветила се на хип-хопа и графити изкуството, която не се разбира с родителите си; баща, който страда по удавената си дъщеря и се опитва да спаси остатъците от брака си; джаз музикант, който трябва да се погрижи за болната си майка и самотен пенсионер, който живее със спомените за любимата съпруга. Съдбите в Часът на тъгата носят белега на човешката загуба и впечатляват с дълбочина.

Филмът е удостоен със „Златна кайсия” от МФФ Ереван ’08 за най-добър филм в Арменската панорама, носител е на наградата на екуменическото жури, на наградата на Министър-председателя и на специалната награда на Външното министерство за режисура. От фестивала в Сан Себастиан през 2008 г. Ерик Назарян има и номинация в секцията „Нови режисьори”.