За осми път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят). Международно жури на 14-ия София Филм Фест ще определи основните награди на фестивала.

Тази година 150 филма от 48 държави проявиха интерес към Международния конкурс на София Филм Фест. Това е естествен резултат от нарастване на международния имидж и популярността на фестивала. Предварителната селекция бе правена от 6 професионалисти. Финалната дузина включва изключително разнообразна палитра от филми от 3 континента – от Аржентина, България, Великобритания, Испания/Уругвай, Канада, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Франция и Хърватия. 

Руският филм Една война (2009) на Вера Глаголева е създаден по действителни събития, които разкриват непознати страници от историята на Втората световна война. Действието се развива през май 1945 г. на малък, усамотен остров, където пет млади майки, под зоркото око на един пазач, са заточени с децата си за изтърпяване на присъда. Прегрешението на жените е, че петте деца са от извънбрачни връзки с окупаторите. В очакване на Деня на победата те не спират да се надяват, че когато той настъпи, ще поемат пътя към дома си. Но когато войната приключва, на острова пристига майор Максим Прохоров от НКВД, натоварен с мисията да изпрати жените в трудови лагери, а децата – в домове за сираци.

Една война е втори филм на Вера Глаголева като режисьор. Глаголева е известна руска театрална и филмова актриса, сценаристка, родена е в Москва. Участвала е като актриса в близо 50 филма, сред които В четвъртък и никога повече (1977), Торпедоносци (1983), Да се омъжиш за капитан (1985). През 1991 г. дебютира в киното като режисьор с филма Разпадащ се свят.

За краткия си фестивален живот през 2009 година Една война успя да спечели Голямата награда на журито на фестивала в Казан, наградата за творчески постижения от фестивала в Кайро, както и приза на публиката на фестивала на руското кино „Онфльор” 2009.

Чакай ме, няма да дойда е сръбското предложение в Международния конкурс на 14-ия СФФ. Режисьорският подпис е на Мирослав Момчилович. Филмът е романтична комедия за любовните терзания, желанията и неосъществените емоционални връзки. Любовта често е нещо неочаквано и изненадващо, от което ти се завива свят – или поне така я показва Мирослав Момчилович, който е и сценарист на филма.

Алек обича Теодора, но Теодора обича Неманя, но Неманя обича Марина, а Марина обича Алек  - накратко всички заедно образуват четириъгълник на неосъществените надежди. Те споделят всичко със своя „човек за всичко” – Бане (Миша Самолов), които единствен няма свой „обект на желанието”, но очевидно е самотен и нещастен. Алек (Гордан Кичич) е 30-годишен развейпрах от Нови Београд (новата част на Белград), а Неманя (Бранислав Трифунович) е празноглав вманиачен футболен запалянко. Най-общо тези мъже са по някаква причина просто неустоими, въпреки че на пръв поглед единственото, което знаят, е да пият и да пеят песните на футболните запалянковци.
 
Мирослав Момчилвич е роден в Белград през 1969 г. Завършил е драматургия в Белградския факултет по драматични изкуства. Автор е на две постановки на пиесите „Белград на колене” и „Живот от начало”. Негов е сценарият за Когато порасна, ще стана кенгуру, който е сред фаворитите на публиката на София Филм Фест 2005 и е обявен за най-добър филм на фестивала в Мотовун.

Самият Троцки на канадския режисьор Джейкъб Тиърни е необичайна романтична комедия, разказваща историята на един 17-годишен младеж, който вярва че е преродения герой на Съветската революция Лев Троцки. В ролята на вманиачения тийнейджър Леон Бронстейн се превъплъщава актьорът Джей Барушел, който отчаяно се опитва да следва стъпките на жизнения път на своя идол Троцки (чието кръщелно име е същото като на филмовия герой).

Още в самото начало на историята младият ентусиаст е заразен с интересни соц-идеи, като тази да създаде истинския рай за работниците във фабриката на баща си. Малко след тази случка младежът е изпратен да учи в местния университет, където започва да се чувства на мястото си в мига, в който среща жена на име Александра (така се е казвала и възлюбената на Лев Троцки) и намира осмисляща живота кауза – да се бори срещу новата деспотична училищна администрация. Вдъхновящата революционна страст се оказва предизвикателство на фона на сивите и скучни съученици и на Леон му се налага да прибегне до извънредни методи за постигане на целите си.

В Самият Троцки режисьорът Джейкъб Тиърни разказва една наистина забавна история, изпълнена с комични моменти, сарказъм и ирония, с много добре подбран актьорски състав и особено вдъхновяващо послание – защо апатията и скуката трябва да се превръщат в начин на живот на младите хора и защо училището трябва да е гадно. Самият Троцки е удостоен с наградата на публиката от международния фестивал в Токио през 2009 година.

Лош ден за риболов е копродукция на Испания и Уругвай, създадена от режисьора Алваро Брехнер. Филмът предлага необичаен поглед към темата за остаряващите аутсайдери. Орсини (за която актьорът Гари Пикер е удостоен с наградата Мар дел Плата’09) е импресарио, който пристига в малко латино-американско градче в компанията на германския шампион по борба Якоб ван Опен. Целта на Орсини е да навие зяпачите да се включат в дуел с шампиона и всеки смелчага, който успее да го повали за 3 минути, да му донесе по хиляда долара. Планът на двамата мъже обаче е заплашен от провал, когато местна красавица (Антонела Коста) предлага в дуела да се включи съпругът й – здравеняк, побойник с лошо пиянство.

Изпълнен с остроумен хумор, филмът Лош ден за риболов е създаден по мотиви от разказа на Хуан Карлос Онети. Амбициозният дебют на уругвайския режисьор Алваро Брехнер е създаден в традицията на черния филм и бе определен от филмовите критици по света като ретро вариант на Кечистът, съчетаващ похватите на братята Коен и на мексиканския режисьор Артуро Рипщайн. Лощ ден за риболов е носител на наградата „Свободен дух”, връчена на режисьора на Варшавския фестивал миналата година.    

Източни пиеси на Камен Калев вече представи България по света и получи  награди от международни кинофестивали. Кинодебютът на режисьора се превърна в любимец не само на българските, но и на чуждите зрители, заради своята искреност. Някои от персонажите във филма са култови и събирателни образи за обществото ни и да се срещнеш с тях е истинско удоволствие, въпреки че по същество са тъжни и самотни – какъвто е и животът, който „пиесите“ показват, искрен, тъжен и реалистичен до болка, истински без да е напудрен.

Филмът доказва не само умението на режисьора Камен Калев да работи особено добре с актьори, но разкрива и един сценарий, фокусиран в социалното, и в същото време богат на поетика. Сценарият на “пиесите” разкрива пред зрителите градският живот в детайли такъв, какъвто е – изпълнен с нежност и насилие, красив и грозен, искрен и тъжен, реалистичен до болка, 100 процента реален.

Младият Джон Ленън на британската концептуалистка Сам Тейлър Ууд фокусира върху ранните години от живота на легендата Ленън и връзките му с две от жените, допринесли формирането му като човек дълго преди да се превърне в икона в света на музиката. Действието е ситуирано в средата на 50-те – в живота на Ленън ги няма нито Йоко Оно, нито Бийтъл-манията, а вместо тях са ежедневните проблеми на един темпераментен тийнейджър от Ливърпул. Резултатът е биографична история, която те кара да се замислиш наистина ли е било така.

Най-ценното във филма на Ууд е, че тя изследва човекът Джон Ленън, не мита Ленън, за който всички неведнъж сме чували. Сценарият е дело на Мат Грийнхал. Ролята на младия „бийтъл” е поверена на Арън Джонсън, в образа на майка му Джулия се превъплъщава Ан-Мари Дъф, а изключителната Кристин Скот Томас играе така обичаната леля на талантливия музикант – Мими. Именно на нея Джон подарява първата златна плоча на „Бийтълс”, с нейните думи, специално гравирани като цитат: „Китарата е хубаво нещо, Джон, но ти никога няма да изкарваш хляба си с нея…” Историята каза своята дума!

Сценарият на Пътуващо кино е създаден върху едноименния роман на Йоан Гросан, едно от обещаващите имена в новата румънска литература. Историята ни връща към 60-те години на миналия век, в изолирано планинско селище в Трансилвания, където стар камион е превърнат в кино-каравана, прожектираща руски пропагандни филми.

Силното балканско кино в конкурсната програма има още едно заглавие – Магаре – хърватско-босненско-британско-сръбска копродукция на режисьора и сценарист Антонио Нуич. Въпреки че е представител на най-новото поколение балкански режисьори, Нуич е сценарист и режисьор на два късометражни и един игрален филм (с три филмови награди).

 

Магаре е близък до реалния живот разказ за Боро, 40-годишен мъж на ръба в отношенията със семейството си, в разгара на военна операция през 1995 г. в Босна и Херцеговина. До момента Магаре е носител на три награди – за сценарии, операторско майсторство и музика на Международния филмов фестивал в Пула 2009 и наградата „Октавиан” на асоциацията на хърватските филмови критици.

Една много лична история ни връща 40 години назад във времето, в далечна Аржентина. Филмът е Последното лято на детството на Хулия Соломоноф – сценарист и режисьор. На фона на смутният период на военната диктатура едно младо момиче попада в малка ферма в провинцията, и там открива първата си любов. Филмът беше показан в конкурсната програма на Солунския фестивал в края на 2009. От там Хулия Соломоноф получи с номинация за „Златен Александър”. Освен режисьор, тя е сценарист и продуцент на пет късометражни филма, донесли и признания от гилдията на режисьорите в САЩ, награди от журита на ФИПРЕССИ и фонда на Милош Форман, както и номинация в една от категориите на Сънданс 2006. „Последното лято на детството” е международна копродукция на Аржентина, Испания и Франция.

Френското заглавие от международния конкурс тази година е филмът Истински живот на Сара Леонор - сценарист и режисьор. Това е и последната роля на талантливия френски актьор Гийом Депардийо – големият син на Жерар Депардийо. Актьорът умира от усложнения след прекарана пневмония малко след приключването на снимките през октомври 2008 г. Той е носител на Сезар и няколко номиниции за същата награда.

 

Истински живот е игрален дебют за Сара Леонор, родена през 1970 в Страсбург. Филмът представя възможността за бягство от света, което се опитват да осъществят двойката Бруно-Изабел. Тя е учител, а той крадец, преследван от полицията. Единственият им изход е да се скрият в пуста местност в провинцията и да заживеят по нов, близък до природата начин – природата около тях и вътре в тях. Преди да дойде в София, Истински живот е участвал в конкурса на фествала в Локарно 2009, а очакванията са да има сериозна фестивална кариера.

Както всяка година, София Филм Фест „внася” някое от откритията на фестивала в Сънданс. През 2010 в неговата официална селекция е Срещу течението на Питър Калахан – втори филм за режисьора и сценарист, след осем годишна пауза. Филмът вече спечели специалната награда на журито на международния филмов фестивал в Далас 2009, критиката предрече успех за втория филм на Калахан.

 

Режисьорът спечели четири международни награди с дебютната си творба. Последни поръчки (2001 г.), участвал на 7-мия Международен София Филм Фест. В главната роля на Срещу течението е английската звезда Джоузеф Файнс (Влюбеният Шекспир, Венецианският търговец). Без никакво колебание Файнс се е съгласил да участва, още щом прочел синопсиса на филма, разказващ за неистовото желание на млад човек с трагично минало да преодолее усещанията си. Решението му е да преплува река Хъдсън от единия до другия бряг.

С дебютния си филм Момичетата от мола полякинята Катажина Росланйец дълбае в темата за лишения от смисъл и ценности живот на младите хора днес. Почти като документален разказ се проследяват историите на група момичета, за които най-големите мечти се оказват побрани в големите центрове средоточие на магазини. Режисьор и сценарист на филма си Катажина Росланйец споделя, че отдавна се интересува от желанията на новото поколение, свързани основно с намиране на подходящия „спонсор” в живота на едно младо момиче.

 

Момичетата от мола в действителност е продължение на нейния първи късометражен филм със същото заглавие, създаден през 2006 г. Критиката оцени високо лентата, като й присъди наградата за най-добър режисьорски дебют на Полските филмови награди през 2009 година.