Sofia Film Fest

КАНДИДАТСТВАНЕ 2011

Условия за кандидатстване Формуляр

Вход за потребители

Акредитиран от

КИНОТО ДНЕС - ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ

09.02.2010

14-ият международен филмов фестивал София Филм Фест вече обяви един от най-големите си подаръци на киноманите – рубриката „Голямата петорка”, включваща най-важните 2 награди на водещите кинофестивали в света – Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто. Имаме удоволствието да добавим към обявените вече 9 филма – още 2 – С куршум в главата и Всички останали.

С куршум в главата (Micmacs à tire-larigot, 2009, Франция) е най-новият филмов шедьовър на Жан-Пиер Жьоне, режисьорът на „непосилната лекота на битието” с филми като Деликатесен и Невероятната съдба на Амели Пулен. София Филм Фест 2010 ще е един от първите международни фестивали, на които филмът ще има официална премиера. Той вече успя да очарова зрителите в Торонто, където беше подгласник за наградата на публиката.

Жьоне, който е съсценарист заедно с Гийом Лоран, отново е избрал комедийния жанр, като този път идеята му е да пресъздаде живота на една шумна, искрена и освободена от страховете на съвременния човек мъжка компания. Водени от главния герой Базил (в ролята е френският актьор Дани Буун), приятелите избират оригинален план за унищожение на два големи завода за производство на оръжие. Световната филмова критика веднага забеляза и отличи филма и пробуди желанието на зрителите да се втурнат към салоните след бума на Амели Пулен и нейната приказна съдба.

Допълвайки колекцията от наградени филми в „Голямата петорка”, пред фестивалната публика в София ще бъде показан и филма на Марен Аде Всички останали (Everyone Else, 2009, Германия) – носител на голямата награда на журито в Берлин „Сребърна мечка” 2009 (поделена с Gigante), както и на „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Биргит Минихмайер) и наградата „Фемина” за художник на продукцията.

Лична драма и човешки взаимоотношения се преплитат в режисьорското въображение, за да се появят пред зрителите благодарение на талантливите актьори, които пресъздават отношенията между архитекта Крис (Ларс Айдингер) и новата му приятелка Гити (Минихмайер). Двойката води изолиран живот, разиграва лични микро-драми и очевидно избягва останалите „нормални” хора. При случайна среща с тях става ясно, че близостта им се крепи на доста несигурна основа... Първият пълнометражен игрален филм на Марен Аде Гора за дърветата е номиниран за редица отличия, сред които Германска филмова награда, и печели Специалната награда на журито на фестивала Сънданс през 2005.

„Киното днес – големите майстори” е поредната съвсем нова програма, с която ще се срещне публиката на 14-ия Международен София Филм Фест. Тя включва последните филми на световноизвестни майстори на киното.

Агора (Agora, 2009, Испания) на Алехандро Аменабар е внушителен във визуално отношение епос, който амбициозно разглежда за пръв път един от централните моменти в историята на Западния свят. Първият филм на Алехандро Аменабар след „Морето в мен” (2004, носител на „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и Специалната награда на журито на фестивала във Венеция) загатва за трансформирането на доминирания от Римската империя древен свят в Християнско средновековие чрез историята на знаменитата Хипатия.

Пред ума на първата жена учен в историята се прекланят много мъдреци. На лекциите на философа, математика и астронома Хипатия се стичат хиляди хора. Тя изпреварва откритията на Галилей и Коперник. В думите й се вслушват управници, а красотата на ума и тялото й разбиват сърца.

Във филма на Аменабар в ролята на великата жена-учен влиза забележителната Рейчъл Уайз. Партнират й Макс Мингела и Оскар Исак. „Агора” спечели 7 награди „Гоя”, след като бе номиниран в 13 категории. Филмът е в официалната селекция на фестивала в Кан и е сред кино-премиерите в Торонто миналата година.

Аквариум (Fish Tank, 2009, Великобритания) на Андреа Арнолд, с награда на журито в Кан през 2009, разказва за живота на 15-годишната Миа (в ролята непрофесионалната актриса Кати Джарвис), хваната в капана на произхода си. Тя живее с майка си Джоан (Киърстън Уеъринг) и по-малката си сестра Тайлър (също непрофесионалната актриса Ребека Грифитс) в беден краен квартал с познатите насилие, алкохол, дрога. Мятаща се в хаоса на битие, в което крясъците заместват общуването, и цинизмът е принцип на оцеляване, единствената точка на стабилност за героинята е нейната тайна амбиция – да се научи да танцува хип-хоп. Но след появата на новия любовник на майка й, готиния Конър (популярният напоследък Майкъл Фасбендър), животът на Миа няма да бъде същият...

Освен признание в Кан, филмът на Андреа Арнолд печели още 8 награди и 16 номинации. В колекцията на Андреа Арнолд има и „Оскар” за игрален късометражен филм – за Оса. Първият ù игрален филм Червен път е награден в Кан през 2006 г. с Голямата награда на журито и има две Британски независими филмови награди от 2006 за най-добра актриса, актьор и британска режисьорка.

Големият майстор на киното Ларс Фон Триер ще бъде представен с новата си творба Антихрист (Antichrist, 2009, Дания). Филмът, в който участват звездите Уилям Дефо и Шарлот Генсбур, разбуни духовете за броени часове след първата си прожекция в Кан миналата година. Недоволни зрители не скриха изумлението си от факта, че подобен филм може да е сред фаворитите за Голямата награда в Кан – „Златната палма”; Антихрист беше определен като „най-шокиращия в историята на филмовия фестивал”.

Самият Ларс Фон Триер обаче не се трогва особено - датчанинът отдавна е известен със скандалните си продукции, като още през 1998 г. в Идиотите, заложи на откровени сцени с реален секс. Самочувствието на Триер вероятно е резултат и от факта, че през 2000 г. спечели „Златната палма” в Кан с Танцьорка в мрака (Dancer in the Dark), с участието на Бьорк и Катрин Деньов.

Сюжетът на Антихрист разказва за скърбяща двойка, която се опитва да преживее загубата на невръстния си син. Двамата главни герои се опитват да преоткрият себе си, като се преселват в горска хижа. Вместо спокойствие обаче, там те се срещат с най-големите си страхове. Бюджетът е в границите на „скромните” 11 млн. долара, а в Кан оценяват изпълнението на Шарлот Генсбур с наградата за най-добра женска роля. Антихрист е обявен и за най-добър скандинавски филм за 2009 година.

Не е необходимо да познавате английския футбол или една от неговите най-големи звезди от 90-те години, французинa Ерик Кантона, за да гледате В търсене на Ерик (Looking For Erik, 2009, Великобритания). Деветият съвместен проект на режисьора Кен Лоуч и сценариста Пол Лавърти е любопитен хибрид „три в едно” – позната социална драма, лична фантазия и романтична комедия, завъртeни около централната фигура на безнадежден футболен фен, който получава втори шанс да подреди живота си.

Прехвърлилият четиридесетте пощаджия от Манчестър Ерик Бишъп (Стийв Евътс) се прибира у дома си след катастрофа и живота му е хаос. Двамата му доведени синове са невъзпитани безделници, бившата му съпруга Лили не желае да общува с него, въпреки усилията на дъщеря им. Само колегите, фенове като Ерик на „Манчестър Юнайтед”, се опитват да го разведряват с шеги. Но една вечер, докато пуши трева в стаята си, Ерик е „посетен” от своя съименник и идол Кантона.

Японският филм Надуваема кукла (Air Doll, 2009) на Хирокадзу Корееда разказва за един обикновен мъж на средна възраст, който живее заедно с надуваемата си кукла Нозоми – говори й на вечеря, облича я, прави секс с нея. Неочаквано за нея самата, оказва се, че куклата притежава сърце. И всеки ден, след като стопанинът й излезе за работа, куклата (в ролята е корейската актриса Ду-на Бае) опознава света извън апартамента с детинско любопитство. Нозоми започва работа в местната видеотека, дори се влюбва в колегата си... Надуваема кукла е модерна приказка за любовта, загубата и за човешките души, които често забравяме къде са или пък чии са...

Корееда има в актива си наградата на ФИПРЕССИ от Сан Себастиан за своя филм След живота; филмът му Никой не знае е отличен с награда за най-добър актьор в Кан. През 2007 София Филм Фест представи режисьора с ретроспектива.

Йерихон (Jerichow, 2009, Германия) на Кристиян Петцолд, който се налага като един от най-успешните немски режисьори, е интелигентен римейк на класическия ноар Пощальонът звъни винаги два пъти. В началото на филма Томас се завръща вкъщи за погребението на майка си. Бягайки от бизнеса, където дължи пари, Томас се натъква на човек, който променя живота му. При пътен инцидент, той се сприятелява с Али, турчин на средна възраст. Много скоро двамата откриват, че са полезни един на друг. След катастрофата Али е без шофьорската книжка и взима безпаричния Томас за шофьор. Филмът решително поема нов обрат, когато Томас разбира, че Али е женен за гореща млада блондинка.

Йерихон е носител на филмовата награда на Амнести Интернешънъл в Берлин, както и на наградата за най-добър филм на германската Асоциация на филмовите критици.

Меден месец (Honеymoons, 2009) на режисьора Горан Паскалевич (Сърбия) и сценариста Генч Пермети (Албания) е първият сръбско-албански филм. Сюжетът се върти около несвързаните истории за две сватби – албанска и сръбска, които режисьорът с кипящо остроумие преплита в увлекателна балканска комедия. Тя обаче се озъбва до остра драма, когато младоженците се опитват (неуспешно) да влязат в Европа: албанците се препъват на италианската граница, сърбите – на унгарската. И тогава, сдържано и гордо като своите персонажи, Паскалевич извежда болезнената истина, че разделените Балкани имат общ проблем – обединена Европа! „Започвам всеки нов филм като комедия, а те стават все по-мрачни. Може би остарявам, или може би светът се е заинатил и става все по-мрачен”, отбеляза режисьорът при получаване на почетния „Златен Александър” за цялостен принос в световното кино. Но очевидно зрителите го разбират и обичат – тяхното гласуване му отреди наградата на публиката на кинофестивала в Солун през 2009 г.

Подписът на един от най-важните представители на новото балканско кино – Данис Танович, гарантира интерес към Незараснали рани (Triage, 2009, Ирландия-Белгия). Режисьорът на „Ничия Земя” отново е съсценарист в драмата, която започва от момента на завръщането на млад фотограф от Кюрдистан у дома. Скоро главният герой Марк разбира, че белезите в душата му, останали от последното му пътуване, са на път да преобърнат целия му живот. Ирландско-белгийската копродукция е събрала изключителен актьорски състав – Колин Фарел, Пас Вега и Кристофър Лий.

Според критиката Танович е постигнал забележителни резултати в работата си с актьорите. Незараснали рани бе избран в секцията „Специални прожекции” на фестивала в Тороното 2009. Съвсем скоро приключиха и снимките на последния филм на Танович в Босна с участието на Мики Манойлович в главната роля.

Новият филм на датчанката Лоне Шерфиг (Италиански за начинаещи) Съзряване (“An Education” 2009, Великобритания) e британска университетска драма, в която участват актьори като Алфред Молина, Питър Сарсгард и в съвсем малка роля – Ема Томпсън. Създадена по изключителния сценарий на Ник Хорнби, едновременно смешна и нежна, историята разкрива колко дълбоко въздействие може да има любовта върху хората. Съзряване е разказ за узряването на една тийнейджърка, която мечтае за романтична любовна афера. Ролята на бащата на Джени е поверена на изключителния Алфред Молина.

Палата № 6 (2009, Русия) е киноадаптация по едноименното произведение на Чехов, пренесена в днешно време от режисьора Карен Шахназаров и сценариста Александър Бородянски. Филмът е успял да постигне плашеща автентичност с въздействаща комбинация от професионални актьори и натуршчици. В основата на сюжета са реални събития от живота на главния лекар на психиатрична болница, който се оказва и неин пациент. Доктор Андрей Ефимович Рагин със своята отчужденост и самота се превръща в една от ключовите фигури не само в творчеството на Чехов, но и в цялата световна литература на ХХ век. Сценарият на филма е написан по мотиви от повестта на големия писател. Съхранявайки фабулата, авторите на филма съзнателно я пренасят в наши дни.

Продукцията е издържана в стил „разследваща документалистика” и е заснета в истинска клиника за душевно болни. Карен Шахназаров и Александър Бородянски пишат сценария още през 1988 година, но снимките са стопирани заради разногласия с италианските продуценти. Първоначалната идея е ролята на Андрей Рагин да бъде поверена на Марчело Мастрояни. Впоследствие филмът е заснет в рекордно кратък срок от 5 ноември до 2 декември 2008 г. Той е носител на наградата „Златен орел” за най-добра режисура, както и на тази за най-добър филм и най-добра мъжка роля на кинофестивала в Техеран през 2009 година.

Името на Карен Шахназаров е символ на творческа провокация, емблематично за руското кино в поредицата от световно признати имена. През 90-те години той печели Наградата на ФИПРЕССИ и Специалната награда на журито на фестивала в Карлови вари за филма Денят на пълнолунието (1998) и Специалната награда на журито на филмовия фестивал в Шанхай за Американска дъщеря (1995). В момента Карен Шахназаров е директор на „Мосфилм” – компания, която произвежда средно 300 филма годишно, а над 80 от тях са изцяло руски.

Доктор Фийлгууд - Oil City Confidential (2009, Великобритания) е новото предизвикателство на Джулиън Темпъл – режисьорът, който в последните 30 години доказа пристрастия най-вече към документалното кино. Но за разлика от предишните му филми, този е много личен и забавен. Доктор Фийлгууд - Oil City Confidential е историята на легендарната банда “Dr. Feelgood” - започва с четирима мъже в евтини костюми, които пробиват на музикалната сцена в началото на 70-те години на миналия век, срещат смело лицето на рок-енд-рола, преди да изгорят и да се превърнат в развалини. Четиримата „помитат” Лондон като истинска буря, жънат успех в цяла Европа, стигайки номер едно в британските чартове и това се случва непосредствено преди да се роди пънка.

Филмът е познатата история за пробив на музикална група – в нея има и сблъсък между музикантски его-та, и пристрастяване към дрогата и алкохола, и борбата срещу тях, има разриви и отчуждения, но в същото време има и сериозен авторски почерк, който превръща филма в уникална кинонаходка. Като допълнение към историята на групата, Темпъл е включил и съвременни кадри от родното място на “Dr. Feelgood” – Канви Айланд, Есекс, Англия.

Прахът на времето (The Dust of Time, 2009) на Тео Ангелопулос е арт епос, който разказва за драматичната съдба на едно семейство, поставена в социално-политическия контекст на нашата ера. Филмът е копродукция между Гърция, Италия, Германия, Франция и Русия. Актьорът Уилям Дефо е в главната роля на режисьорът А, който снима филм за родителите си в Рим. Внезапно той разбира, че младата му дъщеря е изчезнала мистериозно в Берлин. В уникалната филмова амалгама от пътешествия през миналото към родителите и през настоящето към изчезналата дъщеря, в преливането между измислица и реалност, пред зрителите се разкрива пътуване през три континента – до Рим и Берлин, Ташкент и Сибир, та чак до сърцето на САЩ. Визуалната поетика на образите в постмодерната драма на Тео Ангелопулос е разкрита и чрез изключителното операторско майсторство.

Прекършени прегръдки (Broken Embraces, 2009, Испания) е носител на всичко, типично за Педро Алмодовар – но освен Пенелопе Крус в главната роля, тайнствен инцидент и убийствен саундтрак, за зрителите има и бонус – присъствието на Роси Де Палма, което веднага отвежда назад във времето към Жени на ръба на нервна криза и Кика. Зареден с атмосфера „ала Алмодовар” и специфичен хумор, сценарият преминава между настоящето и миналото и следва сляп сценарист-режисьор (Луси Омар), който в следствие на автомобилна катастрофа губи зрението си и любимата си жена.

Филмът Прекършени прегръдки бе представен в рамките на конкурсната програма на 62-ия кинофестивал в Кан. Това е четвъртият филм на испанския режисьор, в който той работи с Пенелопе Крус. Сценарият е написан специално за актрисата. В лентата на Алмодовар, която режисьорът окачествява като „метафора на Испания", най-сетне готова да се отърси от травмите на франкистката диктатура, има препратки към филмите на неговите учители Бергман, Хичкок, Фелини

Специално за 14-то издание на София Филм Фест в България ще дойде и най-новият филм на Ким Ки Дук – Сън (Dream, 2008, Южна Корея). В него корейският режисьор търси отговор на въпроса: Какво всъщност крие реалността и какво носи съня? За разлика от предишните си филми като Остров, Стик №3 и Дъх, където диалогът почти липсва, в Сън той играе важна роля. Джин (Джо Одагири) се събужда с неприятното чувство, че това, което е сънувал, не е само сън. Мисълта, че карайки колата на бившата си приятелка, е блъснал друга кола и е избягал преди да дойде полицията, е толкова натрапчива, че Джин решава да отиде на мястото на катастрофата. Там той вижда блъснатата от него кола, заобиколена от полицията и осъзнава, че сънят е станал реалност. Сън е уникален арт филм, който изследва отново и отново реалността, за да намери отговори, които са отвъд видимото.

Новият филм на Сам Мендес Сбогом, заминаваме (Away We Go, 2009, САЩ) е road movie, а също и indie филм, създаден с висок бюджет. След хитове като Американски прелести и Пътят на промените, режисьорът Сам Мендес разкрива пред зрителите нови филмови хоризонти. Джон Красински (добре познат от Офисът) и Мая Рудолф са в ролите на сравнително млада двойка очакваща дете, която решава да търси идеалното място за създаването на ново семейство. Двамата обикалят градове из САЩ и Канада, посещават стари приятели, и с навлизане директно в проблемите им, разбират някои общоприети истини.

Важният елемент в сюжета е не толкова пътуването, а по-скоро срещите им, като често комедията и драмата се сливат в едно цяло. Мендес фокусира разказа си не само върху противоречията на конкретната двойка, а и върху отношенията й с околния свят, като по този начин разбива клишето за подобен тип истории. Особено добър саундтрак допълва въздействието от филма с мелодични китари.

Филмът на режисьора Джеймс Тобак Тайсън (Tyson, 2008, САЩ) смесва автентични интервюта, архивни кадри и снимки от живота на легендата Майк Тайсън. Години наред Тайсън бе в хедлайните на световните новинарски емисии освен като многократен шампион по бокс в тежка категория и като „най-лошото момче на Планетата”. Зад гърба си цветнокожият спортист има 42-годишен живот с етикети като „Дивото дете от Бруклин с 38 ареста на 13-годишна възраст”; „Разяреният бик на ринга, който може да отхапе ухото ви (питайте Ивендър Холифийлд)”, „Пристрастеният към секс и наркотици, който пропиля 300 милиона долара” и още доста метафори в същия дух. Подобно описание неизбежно ще предизвика желание да бъде видян филм за личността, събрала слава и противоречия в едно. Завръщане към част от миналото може да послужи като поука, като интересна информация или като оживял спомен, интересен и провокативен.

За всички, които търсят убежище и не искат да се връщат там, от където бягат, е новото фестивално предложение на френския режисьор Франсоа Озон. Познат по света като „лошото момче на френското кино”, Озон има голяма група почитатели и у нас, благодарение на София Филм Фест, където са показвани хитовите му творби 8 жени, Басейнът и 5 х 2. В Убежище (Le refuge 2009, Франция) главната героиня (Изабел Каре) е жена със зъл нрав, която открива, че е бременна, след като приятеля й (Пиер Луи-Калист) е починал от свръх доза. Решена да потърси уединение и да остане насаме със себе си и новата ситуация, тя заживява в къща извън Париж. След няколко месеца, братът (Луи-Ронан Шоази) на почналия, който е гей, се присъединява към нея, за да стане част от света и убежището й. Филмът Убежище бе удостоен със специалната награда на журито от фестивала в Сан Себастиан през 2009 година.

В началото на 20-те години в Мадрид традициите са извикани на дуел от предизвикателните нови влияния – джазът, Фройд, културата на авангарда. Шепа прах: Младите Дали, Лорка и Бунюел (Little Ashes, 2009, Великобритания) е филм на режисьора Пол Морисън, който предизвиква интерес със самото споменаване на заглавието. Пред Хавиер Белтран е поставена задачата да пресъздаде младият Федерико Гарсия Лорка, Робърт Патинсън ще видим като екстравагантният Салвадор Дали, а на Матю Макнълти е поверено превъплъщението в Луис Бунюел. Приятелства, влияния, споделяне на съкровени тайни, вдъхновения и желание за близост са пресъздадени със стремеж към достоверност, доколкото може да бъде проследена тя в противоречивите сведения на биографите. Към броя на зрителите-почитатели на художествените изкуства вероятно ще се присъединят и тийнейджърите-почитатели на Патинсън, които с трепет очакват всяка нова поява на младата актьорска звезда.

На 14-то издание на София Филм Фест, българските зрители ще имат възможност да видят един по-различен филм, подписан от носителя на Оскар и режисьор на Мълчанието на агнетата и Филаделфия Джонтан Деми. Филмът е специален поздрав за всички рок-филм-фест фенове от директора на фестивала – Стефан Китанов-Кита. Копродукцията на Холандия, Сащ и Канада Neil Young Trunk Show, 2009) е филм-концерт, интимен поглед към музикалното шоу на легендата Нийл Йънг, което той прави в малък античен театър в щата Пенсилвания. Почти целият филм е заснет с камери от ръка, а режисьорът определя филма си като домашно кино, направено от самите тях – Нийл Йънг, Джонатан Деми и операторът Деклан Куин.

Филмът е реплика на режисьора към предишния му документален филм за известния музикант – The Heart of Gold, заснет през 2006 г. За меломаните Джонатан Деми обещава своеобразна трилогия, посветена на Нийл Йънг, като третата част се планира да бъда заснета на открито.

С впечатляваща филмография като режисьор и сценарист, Харутюн Хачатрян е автор на Граница (Border, 2009, Армения) – поредното силно заглавие в програмата на София Филм Фест 2010. Режсьорът е носител на много международни награди. Поетично разказаната истинска история на ръба на документалното кино е видяна през очите на един голям майстор на киното. Камерата ни връща през 1990 на границата между Армения и Азербейджан по време на военния конфликт между двете страни. Уникалният подход на режисьорът се оказва в решението му да се откаже от човешката гледна точка, която заместена от история видяна през очите на един бик.

Граница вече спечели „Златен портокал” от Международния филмов фестивал в Анталия и платинената награда от фестивала в Хюстън от 2009.