Дитер Кослик поема управлението на един от най-старите и значими филмови фестивали в света – Берлинале, през май 2001 г., след като е бил в продължение на 9 години изпълнителен директор на Филмовия фонд на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Г-н Кослик беше на посещение в България по покана на Националния филмов център и международния филмов фестивал София Филм Фест, за да се срещне с родни кинодейци и да представи пред студенти от НАТФИЗ и НБУ програмата за развитие на киноталанти към Берлинале "Talent Campus", заедно с делегата на Берлинале и селекционер за Източна Европа Николай Никитин. Министърът на културата Вежди Рашидов връчи на Дитер Кослик днес (15.10.2010) почетен диплом на церемония в министерството.  
 

Г-н Кослик, какви са причините за посещението Ви в София и доволен ли сте от резултатите?

Дитер Кослик: Отне ми доста време да се върна в София, защото предишният път, когато бях тук, беше през 1966 г., а тогава никой от младите хора, с които се срещнах сега, не е бил роден. Прецених, че е крайно време да дойда тук, тъй като почти всяка година имаме български филм на Берлинале, познавам отдавна Стефан Китанов, а и знам нещичко за страната ви. За съжаление не можах да дойда на София Филм Фест тази година, защото винаги почивам след Берлинале, тоест през март, а и синът ми е малък. Но той тръгва на училище скоро, така че ще мога да посетя и вашия фестивал.   

Исках да видя какво се случва с хората, които са били на Берлинале с филм или в Талънт кампуса ни. Хубавото е, че през последните няколко години имаме както много кандидати от България, така и хора, които участват в него – продуценти, режисьори, - и по този начин поддържаме връзка със страната ви. Освен това съм щастлив, че Ангела Меркел беше тук преди няколко дни…

Това не е било случайно, така ли!?

Дитер Кослик: В никакъв случай – бяхме се уговорили с нея два дни по-късно да пристигна и аз. (смее се) Всъщност, веднъж тя беше в Ню Йорк, когато и аз бях там и шофьорът на таксито, който ме закара на летището, каза: „Винаги пътувате там, където отива и нашият канцлер.”

Какви са резултатите от срещите Ви тук до момента?

Дитер Кослик: Разговаряхме за филми, някои от които са готови, а други – все още незавършени, но ще видим след няколко месеца дали няма да ги поканим на фестивала ни. В момента нямам конкретни резултати, но се надявам 1-2 заглавия да присъстват на Берлинале през февруари 2011 г.

На фона на все по-големия брой европейски копродукции как виждате София и България като място за осъществяване на кинопроекти?

Дитер Кослик: Да, в момента се снимат основно копродукции. Мисля, че страната ви трябва все повече и повече да се стреми към тях, за да се намира финансиране, да се  снимат филми и да им се осигурява дистрибуция. В международните филмови среди се знае, че в момента в страни като България, Босна и Херцеговина или Румъния, например, има ярки млади таланти. Важно е те да се свържат с останалата част от Европа. Така ще имат по-голям достъп до това, което Европа може да им предложи, като финансиране, снимки и разпространение. Да вземем за пример Програма Медиа - знам, че у вас има нейно представителство, - и тя помага за постепенното интегриране на българското кино в европейските кръгове.
 
Самият аз познавам някои ваши кинотворци, както и Международния София Филм Фест, Националния филмов център, но не съм запознат подробно с възможностите за снимки и постпродукция у вас, макар да знам, че има такива. Те биха могли да бъдат по-добре представени в рамките на нашия филмов пазар, защото това е добро място за откриване на бизнес възможности. Не е честно, но истината е такава – да се снима тук е много по-евтино, отколкото в нашите страни. Но пък това би представлявало чудесна възможност както за хората, които не разполагат с голям бюджет, така и за българските кинотворци, защото ще могат да се научат да работят едни с други.

Откакто сте начело на Берлинския кинофестивал всяка година в програмата му има нов елемент. Какво е новото в 61-вото издание догодина?

Дитер Кослик: Новината за догодина е, че нямаме нищо ново, тъй като тази година фестивалът стана прекалено голям. Дори ще намалим малко броя на филмите. Разбира се, тази година беше специална за нас, защото отбелязахме 60-то издание на фестивала и имахме, например, две специални секции.

Догодина ще продължим с инициативата, която направихме специално за юбилея си – Kiez-kino (квартално кино – от немски) – включихме 10 по-малки киносалона от различни квартали в Берлин в програмата си и имахме голям успех. Така привлякохме вниманието върху непопулярните малки кина и показахме, че те вършат чудесна работа през цялата година.

Берлинале винаги е било обърнато към широката публика, а миналото издание отбеляза рекорд от 300 000 продадени билета. Как привличате толкова много зрители, при положение, че фестивалът показва много политически и социално насочени филми? Как продавате такава непопулярна тематика на зрителите?

Дитер Кослик: С усмивка! Критикуват ме, че имаме толкова много филми на политическа тематика. Но много хора не разбират, че зрителите, а не акредитираните гости на фестивала, взимат решение да гледат някой филм и си купуват билет именно за него. Да, те искат да зърнат и лицата по червения килим, но най-вече искат да гледат чужди филми в оригиналната им езикова версия и да научат какво се случва в различните страни. Ако следвате тези техни желания, обикновено подбирате предимно заглавия със социална насоченост.

И какво иначе да покажем – танцьорки по масите от София? Имаме такива и в Германия. Интересува ме повече, да речем, любовна история в София, в страна, която се опитва да се промени през последните 21 години, обществото, конфликтите. По този начин ще научим много за страната ви. Не искам да звуча поучително, но според моя опит една от причините Берлинале да е толкова успешно, е, че ние отправяме силни послания с филмите си.

Фестивалните селекционери и директори се стремят към обратното на това, което се прави в интернет. В мрежата можете да откриете всичко, докато ние се концентрираме върху определена подборка и я показваме на хората, които ни вярват и ни следват. Системата ни е съвсем различна и от тази в телевизията, където можете да придобиете усещането, че гледате постоянно едно и също, макар това да не е така.    

Ние познаваме много добре зрителите си – тези, които си купуват билети, са предимно жени между 20 и 40 години, завършили са гимназия или университет, работят. Някои критици твърдят, че ако програмираме много сериозен и сложен за възприемане филм, зрителите няма да го разберат. Не съм съгласен – нашите зрители знаят какво им предлагаме. 50 000 деца, които посещават детската секция на Берлинале, също разбират нещата, които им предлагаме. Те гледат филми също в оригиналната им езикова версия, които им се превеждат симултантно. Това е още един начин да образоваме хората с филми, които те могат да гледат само на фестивала.   

Според Вас може ли една европейска държава да прави кино, което се самоиздържа, без подкрепата на национални и регионални филмови фондове?

Дитер Кослик: Не, това е абсурдно. Националните и регионалните фондове оказват силна подкрепа на киноиндустрията в европейските страни, където системата е съвсем различна от тази в Холивуд. Например във Франция обичайната практика е поне 30 % от бюджета на всеки филм да се осигурява именно от такива държавни институции.

Бихте ли коментирал настоящата ситуация в родното ни кино – българското правителство намали с 50% бюджета за кино спрямо миналогодишния. Мислите ли, че това би спряло или върнало назад нашето кинопроизводство, или би подействало положително на кинотворците ни да бъдат по-активни в участието в копродукции?

Дитер Кослик: Българското кинопроизводство няма да спре, но разбира се е жалко, че точно сега, когато у вас има много активно младо поколение, което се движи в международните кино- и фестивални среди, това се случва. Но и другаде положението е подобно.

В Германия нашият канцлер, министърът на културата, както и кметът на Берлин направиха точно обратното! В момента нямаме достатъчно средства, но тези, които имаме, се харчат за филмови продукции. Една от причините за това е, че според кмета на Берлин филмите също привличат туристи. Берлинале се състои в Берлин, но то излиза извън границите на страната с репортажите на журналисти от цял свят. Повечето хора харесват Берлин – той не е красив град, но в него се случват много културни събития. Когато започнах работа на фестивала преди 10 години, повечето берлинчани бяха депресирани – ситуацията беше тежка, защото много компании изтегляха централите си от него, нямаше финанси за култура. А сега същите тези компании се връщат в града, заради културната му стойност.

Същото се случи и в Ню Йорк преди 30 години. Тогава започнаха да чистят имиджа на града, да инвестират милиони долари в развитие на изкуствата. Сега един от най-големите източници на приходи за Ню Йорк, но и за Берлин, е туризмът и в частност културният туризъм. Берлинале внася в хазната на общината на Берлин и на държавата ни почти 11 млн. евро като данъци. А филмовите продукции, които се осъществяват у нас, внасят в хазната 1.4 милиарда евро...

Така че да се намалява бюджета за култура никога не е добра идея. По-добре е, ако не разполагате с достатъчно средства, тези, които имате, да вложите именно в култура, защото изкуството създава условия след себе си и за развитие на индустрията. Няма да критикувам правителството ви, но се надявам, че ще имам възможност да споделя с министъра на културата своя немски опит.

Лора Трайкова