"Десетилетието на българското кино" продължава и тази седмица с поредната среща с родно заглавие. В сряда от 18.30 часа в Дома на киното ще имате възможността да се срещнете с Лейди Зи на режисьора Георги Дюлгеров. Следващата прожекция от специалната програма, посветена на най-новото родно кинопроизводство ще бъде през септември.

Лейди Зи - филмът

Лечко, осемнайсетгодишен младеж, пее песничка на едно бебе, в която разказва за майка му Златина. Златина (както и Лечко, който е с година по-малък) е израснала в дом за изоставени деца. Тя разкрива таланта си на отличен стрелец на един панаир, когато е дванайсетгодишна. Същия ден група момчета замислят да я изнасилят. Тя успява да се спаси от тях с помощта на главния възпитател, Ореха.

Златина пораства и напуска дома. Убедена, че в този свят няма нито приятелство, нито любов и че хубави неща се случват само в сапунените опери, Златина твърдо вярва, че човек трябва да се бори за оцеляване като животните.

Животът й се преобръща когато Найден – инструктор по стрелба и бивш възпитаник на дома, в който Златина израства, открива нейния талант на стрелец. Той я обучава и възпитава подобно на Пигмалион. И се влюбва в Златина, но тя не вярва в неговата безкористност. Златина се плаши от неравенството във връзката им и подстрекава Лечко да ограбят Найден. Когато полицията тръгва по петите им, Златина решава да се представи за проститутка и с помощта на каналджии да премине границата с Гърция, за да започне нов живот.

Този наивен план пропада и Златина се оказва в гръцки бордей, където най-страшният й кошмар се превръща в действителност. Неочаквано за самата нея не друг, а именно Лечко я измъква от бордея...

Режисьорът Георги Дюлгеров работи по филма с обичайния си сътрудник зад камерата – Радослав Спасов, по сценарий, който пише в съавторство с Марин Дамянов. В ролите ще видим Анелия Гърбова, Павел Паскалев, Иван Бърнев, Руси Чанев и др. Филмът е продукция на БъРъ филм.

Актрисата Анелия Гълъбова за филма
Имаше ли трудности по време на снимките?
– Често казвах, че не мога да направя нещо – без значение дали е лесно или трудно. Дюлгеров най-много се дразнеше от това. "Няма "не мога". Едно е да не искаш, друго е да не можеш."

Критиката за филма

Известният с новаторския си подход ветеран на българското кино Дюлгеров работи с лекота, често преминаваща в игривост, с актьорския състав, който е основно от непрофесионалисти. Главната героиня в изпълнението на младата Гърбова е нахакана и дръзка, като това смекчава трагичните оттенъци на образа й. В ролята на Лечко Паскалев напомня за любимеца на Пазолини Нинето Даволи и подобно на него е натоварен с ангелска функция като изпълнения с копнежи и жизнерадостен бъдещ любим на Лейди Зи.

Лейди Зи е напълно, изцяло, съвършено измислена история. Но нейните герои са най-истинското нещо, появявало се на роден екран от 20 години насам. Всяко съвпадение с действителни събития и личности е абсолютно закономерно. И няма да бъде случайно. Само двама са актьорите професионалисти – Иван Бърнев в ролята на инструктора по стрелба. И Руси Чанев (мутрата). Всички останали изпълнители са деца и младежи от сиропиталища.

Хватката "действителни герои в измислени ситуации" не е нова за киното. Но начинът, по който Георги Дюлгеров разгъва нейния потенциал, е направо гениален. Анелия Гърбова (Златина) и Павел Паскалев (Лечко) играят себе си, но не съвсем. Играят роли, но не съвсем. Всичко е превърнато в едно – бездънният опит и рефлекси на действителните им житейски биографии се сливат с тялото на филмовия разказ, събрал вероятностите на тяхното бъдеще във фиктивен сюжет.

Резултатът е пряко преливане на автентични чувства от екрана към зрителната зала. Директен контакт на емоции. Изключено е да останеш равнодушен. Не е възможно да останеш безразличен. Това са нашите деца. Това сме ние. И чудото на спасението е вътре в тях. Вътре в нас. Безмилостно нежно – като бял гълъб, отгледан в задния двор на живота.

Лейди Зи събира моралните неспокойства на експериментатора Дюлгеров от последните десетина години: интелектуализиране на етническата параноя (Черната лястовица, със съсценариста Светослав Овчаров), кодиране на житейската амбивалентност (Пясъчният часовник, 1999, по разказа на Петрушевска Случаят в Соколники), документализиране на проститутски любовни сола в затвора (Хубава си, мила моя, 2004). Но този филм, независимо че притежава най-значимото от Дюлгеровото киномислене, полемизира собствения му статут на рационалист.

С автентизма на историята и изпълнителите (след професионалните актриси в Хубава си…, сега в кадър са истински обитатели на домове за сираци) филмът се забива в подсъзнанието като неистов свредел. Макар че според мен Дюлгеров би трябвало повече да се довери на еуфорията на натуршчиците, както е сторил, прочее, Иван Бърнев - партнира им с бляскава поривистост, направо става един от тях.

Узнаваеми типажи, реалии и ситуации от нескончаемия български Преход се превръщат в уникално упражнение по собствената ни днешност: паметникът на съветската армия като хралупа за бездомни циганета, белите анцузи като символ на просперитета, отказът от рокля като реваншизъм за поруганата женскост и алената рокля като знак за събудена страст, стрелбището като изхвърляне на агресията, мутренският виц като афоризъм на арогантността, фолкпевица и полицай като лелеяни професии за децата от домовете...

Шоковата достоверност и (авто)ироничната спонтанност извисяват филма до поетичния автентизъм на Авантаж - един от фирмените знаци на режисьора. Колко пъти се мъчи ли, мъчи, а сега сякаш е успял да сътвори любов, нескопена от интелектуалното му свръхжелание.

Лейди Зи е филм със самочувствие.

Фестивални участия и награди

2005
МФФ Сараево, Босна и Херцеговина – Голямата награда
Нов монреалски фестивал, Монреал, Канада – наградата на публиката
МФФ "Любовта е лудост", Варна – "Златна Афродита"

2006
МФФ Триест, Италия - наградата на Централно Европейската Инициатива
МФФ София - наградата на ФИПРЕССИ, наградата на KODAK за най-добър български филм
СБФД – най-добра мъжка роля (Иван Бърнев)
МФФ Палич, Сърбия и Черна Гора – награда за толерантност на Международното жури на критиците

МФФ Молодист, Киев, Украйна
МФФ Солун, Гърция
МФФ Фебиофест, Прага, Чехия
МФФ goEast, Висбаден, Германия
МФФ АстерФест, Струмица, Македония
МФФ Копенхаген, Дания
МФФ Валенсия, Испания
МФФ Севиля, Испания
МФФ Батуми, Грузия
МФФ Balkan Black Box, Берлин, Германия

Програмата "Десетилетие на българското кино" е включена в извънредния "семестър" на инициативата "София Филм Фест за учащи" и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от "Десетилетието" са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното.