МЕДАЛ ЗА ХРАБРОСТ / MEDALIA DE ONOARE

Отношенията между 75-годишния Йон и 72-годишната му съпруга Нина отдавна се свеждат до това тя да му проговаря само когато иска от него да свърши нещо. Синът му Корнелиу пък не може да му прости как навремето се е отнесъл към бягството му от комунистическа Румъния към Канада. Един ден Йон получава почетен медал за героизма си по време на Втората световна война – време, от което той не помни почти нищо. Докато се рови из любовните писма, които е пращал навремето до Нина, той открива, че в един момент е стрелял с оръдие и започва да вярва, че с него е поразил стратегическа немска цел. Тъй като и от Министерството на отбраната го осведомяват, че „не правят грешки”, Йон приема, че си е заслужил медала и започва да го носи. Той вярва, че новият му образ на герой ще накара Нина да му проговори, а синът му да спре да го приема за комунист. Щастието на Йон обаче не трае дълго, защото от министерството му съобщават, че все пак са направили грешка и той трябва да им върне отличието. Възрастният мъж безнадеждно се опитва да открие доказателства за несъществуващото си героично минало. Корнелиу пък го известява, че скоро ще посети Румъния със семейството си. Докарани до лудост от настойчивостта и ината на Йон, от министерството пращат служител, който да вземе насила медала му. Изпаднал в отчаяние и отрицание, Йон си купува медал за храброст от бижутерски магазин, окичва се с него и излиза да посрещне сина и внука си.

Румънски режисьор, роден през 1975 г. в Петршани. През 1983 г. емигрира в Германия заедно с родителите си. Семейството му се установява в Щутгарт, където той завършва средното си образование. След това се връща в Румъния, където е приет в Букурещкия университет за театър и кино. Дипломира се през 1999 г. Дебютът му Мария е адаптация на добре приетия късометражен филм със същото заглавие, който Нетцер прави през 1997 г. и с него печели Специалната награда на журито в Берлин. С проекта за Медал за храброст той печели наградата на Ню Бояна за пичинг на „София мийтингс” ’08.