АНТИХРИСТ / ANTICHRIST

Мъж и жена правят секс, докато в съседната стая малкото им дете пада от прозореца и умира. Мъката на майката я отвежда в болница, но бащата, който е психотерапевт, я връща у дома, решен сам да лекува депресията ù. Двамата заминават за изолираната си планинска хижа, наречена „Едем”, за да се изправят заедно пред страховете на съпругата. Предишното лято в „Едем” обаче се е случило нещо тайнствено. Заснет в четири глави с пролог и епилог, филмът показва сцени на похот и насилие, докато мъжът и жената разкриват тъмната страна на собствената си природа и на тази, която започва извън вратата на хижата.

Ларс фон Триер нарича Антихрист „най-важния филм в кариерата ми” и прави паралел между него и мрачния шведски драматург Аугуст Стриндберг. Очевидно датският  режисьор работи изцяло на символно ниво в най-новото си произведение, подобно на Стриндберг в последните си години, но киносредата неизбежно носи със себе си, подобно на албатрос, тежкия заряд на реализма. Фон Триер също така споделя, че е страдал от тежка депресия по време на снимките и вероятно тя е повлияла на цялостното тягостно усещане, с което филмът е пропит. Главният му герой, вероятно като своя създател, се бори да запази разсъдъка си и да остане рационално човешко същество в един толкова често ирационален свят. Най-успешната тематична конфронтация е между неговия крехък разум и неконтролируемите сили на емоциите и необяснимите мистерии, които в крайна сметка печелят битката. Друга мощна идея, че природата е жестока, порочна и абсолютна антитеза на човешкото благополучие, изглежда свързва фон Триер с немския режисьор Вернер Херцог („Природата е църквата на Сатаната,” мълви жената с апокалиптичен глас в един момент.) Фокусирането върху природата води до противопоставянето ù в един момент с човешката природа, а най-накрая по-специално и с женската и тогава именно фон Триер, като отколешен женомразец, се развихря напълно. Във всеки случай идеите във филма са изразени по такъв екстравагантен и трескав начин, сякаш режисьорът, който винаги е работил на ръба, най-накрая е прекрачил отвъд него и се е освободил от всичките си задръжки.

Датски режисьор, роден през 1956 г. в Копенхаген. Завършва Националната филмова академия през 1983 г. Заснел е над 50 рекламни филма и видеоспота. През 1995 г. заедно със своя приятел и колега Томас Винтерберг написва манифеста “Догма ’95”. Носител на голямата награда за технически постижения в Кан още с първия си филм Елемент на престъплението. На Лазурния бряг той печели още наградата на журито за Европа, голямата награда на журито за Порейки вълните и “Златна палма” за Танцьорка в мрака. Филмите му са отличавани и на редица други реномирани световни фестивали.