ЛОШ ДЕН ЗА РИБОЛОВ / MAL DIA PARA PESCAR

Якоб ван Опен, някогашният най-силен мъж на земята, и мениджърът му Орсини, който нарича себе си „принц”, преживяват добре, като обикалят по малките южноамерикански градчета и организират показни турнири по борба. С пристигането си в Санта Мария те са посрещнати с небивал ентусиазъм – местният вестник иска да спонсорира мача, помага им да облепят града с плакати и да потърсят достоен противник. Орсини е доста находчив и знае как да оплете в мрежите си подходящия кандидат за слава, но ловът в Санта Мария може да му донесе още по-голяма риба, отколкото се е надявал.

В началото на филма виждаме финала, но не и развръзката. С развитието на сюжета напрежението нараства. Лекар, разказвач и самият Орсини се редуват със своите версии на историята. Режисьорът Алваро Брехнер смесва различните гледни точки с незначителни случки, които обаче обединява майсторски. В началото Брехнер е смятал за заснеме късометражен филм по този сценарий, но с малко повече късмет накрая успява да стигне до първата си игрална творба. Филмът блести и с поддържащите изпълнения на Антонела Коста и Сезар Тронкосо, както и със забележителната си музика. Лош ден за риболов Брехнер контролира с вещина седмото изкуство.
Той съчетава класическите форми с каубойски мотиви от уестърна, а сюжетът му е толкова заплетен, че режисьорът успява да поддържа емоцията и изненадата чак до заключителните сцени. Хуморът често отстъпва място на жестокости, но финалът е поразителен, едновременно достоверен и изпълнен с въображение. Накратко, Лош ден за риболов е жив, нежен и преди всичко изключително забавен филм.

Роден е в Монтевидео, Уругвай, на 19.04.1976 г. В началото на 90-те години започва силно да се интересува от кино. По онова време обаче в Уругвай е невъзможно да следваш нещо, свързано с киното, затова той учи медийни изследвания в Католическия университет в страната. Докато е студент, режисира документалния филм Бело и Реборати (селектиран за Международния кинофестивал в Уругвай) и пише. За прозата си получава Годишната литературна награда на Министерството на културата през 1998 г. От 2000 г. живее в Мадрид, където започва да снима документални филми за различни ТВ канали. Създава и собствена продуцентска компания за производство на документални и игрални филми. Има зад гърба си и три късометражни филма.